Тя е бивша волейболистка, той - бивш футболист. Тя е управител на сериозна фирма, той - кмет. Двамата са толкова единни и в същото време свободни в намеренията и действията си, колкото може да са само хора с повече от 25 години брачен живот. Те са сем.Трифонови - Милка и Михаил.
Домът им е отворен за всички - приятели, роднини, познати, приятели на приятели и така по редицата от безкрайните български връзки. Избрали са да живеят извън шума на града, макар че 50-те километра до Каран Върбовка по лош път са, меко казано, изнервящи. В двора мопсът Клей посреща гостите, а на верандата масата винаги е готова да поеме кулинарните шедьоври на домакините. В интерес на точността трябва да се отбележи, че главен готвач в семейството е Мишо. Знае как, може и го прави с душата си. Това винаги се усеща по вкуса на ястията. Особено когато става дума за любимите му зелеви сармички с кълцано месо или за лопушник.
Видях я за първи път в залата, харесах я
но трябваше да си изчакам удобния момент - не ставаше така лесно запознанството по онова време, разказва съпругът Михаил, кмет на Каран Върбовка сега, а в онова време футболист, запален спортен фен и монтажник в бившето ПМУ /Промишлено монтажно управление/. В отбора на волейболния „Дунав“ Мишо се познавал с повечето от момичетата, но не и с Милка. Тъй като бил сръчен, една от сестрите Боневи го попитала след мача „Бате Мишо, ще дойдеш ли да ми направиш корнизите в апартамента и да ми помогнеш с други ремонти?“. Веднага след нея Милка добавила „А на мене ще може ли?“. Така от закачка случката влязла в семейната история и Мишо не само че пооправил гарсониерката на Милка, но и свързал живота си завинаги с нея.
Михаил Трифонов е човекът, който задвижва тежкото колело на семейния бизнес и като мощен двигател му дава енергия да продължи въпреки трудностите. Когато Милка прекратява волейболната си кариера, пред семейството има две възможности - или да стане треньорка със 120 лева заплата, или да поеме по собствен път. Годината е 1993 г. и на 25 ноември на името на Милка Трифонова е регистрирана първата фирма за... кроасани. Аз ставах в 3 часа посред нощ, печах ги, тя идваше към 7, след като е изпратила детето на детска градина и поемаше нещата, разказва Мишо.
Нищо не разбирахме от кроасани, но човек се учи
допълва бизнесменът. Още си спомнят случката, когато строителният предприемач Димитър Барбуков става управител на футболния „Дунав“ и се играе първият мач с новия собственик срещу „Етър“. Мишо и Милка решили да изнесат на стадиона количка с техните кроасани за гладната публика. В това време обаче легендарният волейболен треньор Стефан Панчев поканил мъжкия отбор на мач. Докато минавали покрай кроасаните на Милка, всички недоумявали как е възможно след такава бляскава спортна кариера 11-тицата им да се озове на стадиона с кроасани. Продадохме всичко, защото ме помнеха от залата и в израз на съпричастност момчетата купуваха по десетина кроасана само за да ми направят оборот, радва се на жеста им и сега Милка Трифонова. Срамна работа няма, ако си честен и не крадеш, категорични са и двамата.
В големия гараж, направен на кроасанария, имало само четири масички, които били недостатъчни за клиентите. Това е причината двамата да потърсят нов терен за изява на предприемачеството си. Наемат друго помещение, в „Родина“, в което остават пет години и през цялото време на чалга инвазията при тях звучат стари градски песни и евъргрийни. Вече имаше „Радка пиратка“, „Тигре, тигре“, „Камъните падат“, а при нас - песни за любов и нежност, разказва Мишо. Заради този стил много от новите бизнес колективи избират заведението им за банкети и тържества. За жалост този оазис отдавна не съществува и кафе бар „Милкана“ е само в спомените.
Страховитата Виденова зима и чудовищната инфлация
тогава изяжда както спестяванията, така и надеждите на семейството. Ставаш, зареждаш стока за 100 лева, работиш, прибираш се вкъщи със 150, на другата сутрин купуваш отново, но за 200 лева - ето това беше положението, казвам го за тези, които не помнят, уточнява Мишо. Това е причината завинаги да скъсат с кръчмарството и през февруари тържествено и с голяма приятелска компания изпразват фризерите за финал. Мишо продължава да си работи в ПМУ, а Милка остава без работа - нещо непривично за нея и естествено бързо поправимо. Хваща се като продавачка в лавката на „Хлебна мая“ и минимална заплата от 120 лева. По-добре с тях, отколкото без, казва тя. За съпруга й обаче това не е успокоение и решава да включи и половинката си в занаята на електромонтажиста.
Първият голям обект на фирмата е разширението на Бюрото по труда на ул.“Дунав“ 10. Отвори ми един чертеж вечерта и започна да ми обяснява - това е луминисцентна лампа, това е контакт, това е прекъсвач... и аз уж всичко щях да помня, а на сутринта все едно, че китайско писмо гледам, признава Милка Трифонова. За да влезе в тънкостите на работата, на нея й се налага
да изчете през нощите всички учебници за електротехникум
от първи до четвърти курс. Когато не разбирах нещо, звънях на сегашния ни главен инженер Димитър Райнов или на проектантката Венета Табиашка, които и сега за всеки 24 май поздравявам като свои учители, разказва шефката на мощната фирма „Проммонт“.
Връзката с Каран Върбовка е по бащината линия на Мишо. Точно срещу сегашния им дом е била къщата на баба му и дядо му, където Мишо прекарвал щастливите лета на детството си. За управлението на селото не му се говори много, тъй като бюджетът не достига и се налага с ентусиазъм да увлича своите 420 съселяни. Макар да е безпартиен, Трифонов е подкрепен на изборите от шест партии, но най-ценно му е доверието на хората в село.
Милка пък е родом от Градница, Севлиевско, но е израсла в Габрово, където баща й Христо Помаков е журналист в местния вестник. Расте висока за възрастта си и това в началото й носи само неприятности. Опитва с балет - не става, в детската вокална група „Веселото щурче“ направо й казват, че разваля редичката от мъници. Спортът обаче й ляга на сърцето и в началото е гимнастичка, дори става окръжен шампион още във втори клас. Подхваща леката атлетика, като я подготвят за висок скок. На един спортен лагер в пети клас Милка е забелязана от треньор от Велико Търново. Той я убеждава, че трябва да се запише в спортното училище и да тренира волейбол. Щом е спорт - там съм! Събрах си документите, казах на майка, татко беше против, но заминах с голямата си сестра за Търново, спомня си шампионката. Талантът й си проличава още с първите състезания и започва трудната й кариера на волейболистка.
Върхът е в Русе като номер 11 в отбора на Стефан Панчев
човека, на когото тя дължи страстта към играта и едновременно с това спортсменското поведение.
Извън дома Мишо си има язовир с риба, а Милка - ангажименти в русенския клуб на „Зонта“ и кончетата в „Кентавър“. Всъщност увлечението на Милка към конете е още от детството й, но най-забележителен е подаръкът, който Мишо й прави за един рожден ден - малко здраво впрегатно конче, което специалистите по-късно кръщават Циганчето. Заради него собственичката започва да взема уроци по езда. И тъй като всяко начало е трудно, ездачката пада здраво на твърда земя и мек терен от тор, но меракът й не знае граници и продължава. Сега любимците й Вранглер и Карлщадт я радват с изявите си, водени от младите надежди в ездата Александрина и Ирина.
Докато Милка и Мишо се опитват да балансират между  фирмата, спортните страсти и обществените каузи, сърцето им пълни синът им Никола - вече 24-годишен студент по политология и щастливо женен за Петя. Петя Кертикова, същата, позната от спортните хроники като рекордьорката за девойки на 300 метра бягане. Всъщност спортът ни е свързал и животът ни се завъртя около него, така че нямаше нищо по-нормално от това в къщата ни да влезе още един спортист, щастливи са Трифонови.