„Има хора без всякакво хоби, а аз имам няколко. Първо съм голям почитател на всякаква музика, без чалга. В апартамента си имам около 6000 диска с камерни, класически, диско, рок, поп, блус и джаз ритми на световно известни певци и групи. На второ място е страстта ми към фотографията. Всяка свободна минута отделям за снимки с фотоапарат както в парка и в чужбина, така и от балкона на отделението на 12 етаж в болницата. Третото ми хоби е да ходя на екскурзии в чужбина. Обиколил съм 15 държави в почти цял свят и отвсякъде имам снимки за спомен. Вярвам в Бог, обичам много цветята, а в компания се раздавам докрай и не спирам да разказвам вицове“.
Така характеризира сам себе си началникът на Очно отделение към Многопрофилната болница д-р Емил Миланов.  Утвърден професионалист, всеотдаен в работата си,
прекрасен събеседник и... все още ерген
Но след като е изкачил почти всички стъпала на кариерата си, смята, че в скоро време последнто може да се промени. Защото обича жените и те го обичат. Нищо, че първите трепети не завършили с хепиенд.
„Няма да забравя едно момиченце в детската градина, в което бях влюбен до уши. Към него обаче имаше симпатии и друго момченце от групата, а на всичкото отгоре беше и съседче на момиченцето. Те идваха в градината заедно и пак си отиваха заедно, а аз умирах от ревност и завист, но не се издавах, за да не ми се смеят останалите деца“, спомня си докторът. От ученическите години има по-весели сърдечни спомени, но пък тогава Емил залягал здраво над уроците, защото вече бил наясно, че иска да става лекар. При баща стоматолог и майка счетоводител гимназистът в „Христо Ботев“
избрал попрището на таткото, а родителите го окуражили
Още тогава близки и приятели на семейство Миланови подхвърляли, че синът сигурно ще стане стоматолог като баща си. „Татко винаги отговаряше, че един зъболекар вкъщи стига и това съвсем ме амбицира да стана лекар“, казва офталмологът д-р Емил Миланов.
Когато завършва гимназията през 1973 година, кандидатства медицина в София, Варна и Пловдив. Приет е и на трите места. Избира столицата, защото повечето преподаватели в Медицинска академия са и автори на учебниците по медицина. Видях шанс да пия вода от извора, а не само да зубря от бумагите, обяснява решението си докторът. Дипломираният млад лекар се връща в Русе и през 1980 година постъпва в русенската болница. По време на стажа си има преки впечатления от работата в Очно отделение и без да се колебае се насочва към специализация по офталмология. „Хареса ми, че при тази специалност резултатът се вижда веднага -
идва сляп пациент и след операция си отива щастлив, че вече вижда
Този факт просто ме грабна и кандидатствах офталмология“, разказва д-р Миланов. Местата за очни лекари в русенското отделение са заети, но за негов късмет две колежки офталмолози напускат и той започва работа в Първа поликлиника, като едновременно с това специализира в очното отделение в стационара. По същото време е поканен да работи и на две места в София, но проявява местен патриотизъм, остава в Русе и не съжалява и до днес. През 1984 година вече е утвърден очен лекар.
„Искам да подчертая, че през тези четири години се четеше здраво, а не както сега през пръсти. Имах четири сериозни колоквиума. Двама професори от София идваха да ме изпитват тук, а отделно трябваше да поставям диагноза на пациент и да го оперирам под зоркия поглед на изпитващите, които за него време бяха светила в офталмологията. За добро или за лошо това сега го няма“, казва с носталгични нотки в гласа д-р Миланов.
И защото е приел професията си като съдба, и защото
не гледа на пациентите си като на клинични пътеки
а като на хора в нужда от неговите знания и способности, д-р Емил Миланов заслужено се ползва с име на отличен професионалист. През 1995 година става началник на Очно отделение и след тригодишно прекъсване от 2010-а от февруари тази година отново е шеф на отделението. Той говори за пациентите си с емоционална смесица от състрадание, гордост и благодарност. Съчувства им, че заради безпаричие са занемарили здравето си, горд е, че може да им върне зрението и е благодарен за тяхното „Благодаря, докторе!“. Разказва скорошна случка, която го е трогнала и за пореден път го е накарала да се гордее с професията си. Миналата седмица в стационара отишла на преглед 60-годишна напълно сляпа жена, която никога не била виждала внучето си, защото е загубила зрението си преди 10 години. Дотогава не била търсила помощ, тъй като ужасно много се страхувала, а и нямала пари. Но желанието да живее пълноценно надвило страха и жената се подложила на операция. Прогледнала. Видяла внучето си, просълзила се, хванала го за ръка и един час двамата се разхождали из болничния коридор.
В практиката на специалиста офталмолог има много такива трогателни случки, но
той никога няма да им се насити
Професията му иска прецизност, иска все повече знания, иска да бъде в крак с най-новите достижения в офталмологията. Затова не е чудно, че д-р Емил Миланов разтоварва напрежението с многобройните си хобита. След тежък ден се потапя в музика. И въпреки че една стена в дома му е превърната в голяма фонотека, продължава да търси и да открива в различни сайтове стари парчета на рок и поп групи от 60-те до 80-те години и с тях да релаксира. Обича да гледа и филми, но все по-рядко вече му остава време да им се наслаждава на голям екран.
Затова път второто му хоби - фотографията, превръща третото - пътешествията, в албум от хиляди спомени. Преди 26 години получава неочакван подарък. По време на гости на свои приятели в Америка те му подаряват фотоапарат „Олимпус“. Любопитството му бързо преминава в истинска страст и Емил започва да снима все по-настървено и навсякъде. За толкова години през ръцете му са минали няколко фотоапарата, последният също е „Олимпус“, но вече дигитален. Снимам непрекъснато, където и да отида се връщам с много снимки, разказва лекарят-фотограф. Само от последното си пътуване до Италия преди десетина дни
докторът се е върнал с над 500 снимки
„Редовно снимам залезите на Дунав от 12 етаж на болницата. Миналата есен със снимка на един такъв невероятен залез над реката участвах в конкурс на Иво Хаджимишев и се класирах на първо място, а след това снимката дълго време стоя на табло пред Общината“, със заслужена гордост разказва Емил Миланов. А обекти за снимане - дал Господ, защото докторът е стъпил на всички континенти, засега без Австралия. Обича да пътешества, а възможностите да участва в семинари в различни страни по света му дават прекрасната възможност да съчетава полезното с приятното, новостите в професията с жаждата да опознава все повече нови места.
Четвъртото му хоби са... цветята. Може и да изглежда странно, но д-р Емил Миланов се грижи за тях както за своите пациенти - търпеливо и внимателно. Личната му градина се е разположила и в кабинета му в Очно отделение, и вкъщи. Впрочем
в кабинета си има и три икони
две на закрилника на медиците свети Иван Рилски и една на света Богородица. „Набожен съм, макар да ходя на църква само когато имам нужда. Това сигурно е наследствено, защото баща ми първо е завършил семинария. Той е бил от много бедно семейство и после духовниците от семинарията са го издържали да учи стоматология“, обяснява д-р Миланов.
До иконите има малка статуетка на Фатима. Легендата разказва, че тя била дъщеря на известен мавърски благородник, която носела името на дъщерята на пророка Мохамед. От любов към един рицар тя приела християнството, а католиците я почитат като светица. Статуетката е подарък за д-р Миланов от негова съученичка за операцията на баща й. Донесена е от Португалия, където Фатима е погребана в град, който днес носи нейното име и който е място за поклонение. Там хората ходят с надежда за изцеление, както отиват и при д-р Емил Миланов.