Ще прерасне ли недостигът на дъжд във война за вода? Връхлетяна от историческа суша, Испания си задава въпроси за бъдещето на водните си ресурси, голяма част от които отиват за напояване на селскостопанските земи, докато 75 на сто от територията й са застрашени от опустиняване.
Заради недостига на валежи "трябва да бъдем изключително предпазливи и отговорни, вместо да си затваряме очите", предупреди неотдавна испанската министърка на екологичния преход Тереса Рибера и прогнозира "случаи на максимално напрежение".
Също като Франция и Италия Иберийският полуостров преживява през последните месеци изключително тежки горещи вълни след необичайно сушава зима. В началото на август обемът на испанските водни резерви спадна с 40,4 на сто - с 20 пункта под средното равнище за сезона през последните десет години.
Положението накара властите да вземат спешни мерки, за да ограничат потреблението на вода, по-специално в Каталуния и Андалусия, където нивото на водоемите не надхвърля 25 процента (вместо 56,5 на сто) в басейна на река Гуадалкивир, напояваща целия регион. 
"Ситуацията е драматична" както за "повърхностните води", така и за "водоносните хоризонти", констатира Росарио Хименес, преподавателка по хидрология в андалуския университет "Хаен". Положението е още по-тревожно, доколкото то се вписва в една дълбока тенденция, дължаща се според Росарио Хименес на климатичното затопляне. 
"Свръхексплоатация" на водата
Недостигът на вода впрочем не е нещо ново за Испания. Страната дори се представя като образцово адаптирана към нередовните превалявания благодарение на водата, прехвърляна от хидрологичните басейни в множество резервоари, построени с цел да се гарантира снабдяването на градовете и селскостопанските земи.
През ХХ век в страната бяха издигнати 1200 големи язовирни стени - европейски рекорд на глава от населението. Това "даде на Испания възможност да увеличи напояваните площи от 900 000 на 3 400 000 хектара", посочва в сайта си министерството на екологичния преход, според чиято оценка "системата за управление на водата в Испания е пример за успех".
Според мнозина експерти обаче днес излизат наяве ограничените възможности на тази система. Изградените диги донесоха полза, но същевременно "засилиха свръхексплоатацията" на водата и спада в качеството й, нарушавайки естественото течение на реките и напълването им, разкрива Хулио Бареа, ръководител на кампания, поведена от испанския клон на "Грийнпийс".
По данни на Научния съвет за басейна "Рона - Средиземноморие" - френска организация на експерти хидролози, "испанският модел" дава резултат "само доколкото достъпът до водните ресурси е достатъчен (. . .), за да се попълват задържаните обеми" вода.
Обаче "изглежда наближаваме тези физически граници", посочва в доклад Съветът. И добавя: "Започналите вече изменения на климата, които ще продължат и през идните десетилетия, ще изострят риска от сривове, чийто мащаб може би ще зависи и от слабите възможности за адаптация" на сегашния модел.
"Няма как все да отлагаме"         
Според експертите проблемът е в това как се използват ресурсите в страната, където не е рядкост да видиш пръскачки, поливащи зелените площи в разгара на лятото, например в Мадрид. "Потреблението непрекъснато расте, докато водата на разположение става все по-малко. Това не е редно", възмущава се Хулио Бареа.
Причина е възходът на туризма, съпътстван с изграждане на инфраструктури, изискващи много вода (голф игрища, басейни и т. н.), но също така интензивното аграрно развитие, което поглъща над 80 на сто от водните ресурси за култури, понякога изцяло неприспособени за сухия климат, като например ягодите и авокадото, предназначени за европейския пазар.
"В Испания се вземат нерационални решения за изкуствено напояване. Не можем да бъдем зеленчуковата градина на Европа", докато "се случва да не достига вода за населението", критикува положението Хулия Мартинес, технически директор на фондацията "Нуева култура пор ел агуа" - експертна група, бореща се за по-добро управление на водата.
Заявило намерение да предприеме решителни действия срещу недостига на вода, правителството прие в средата на юли стратегически план, целящ "да бъде съобразена сегашната система за управление с последиците от климатичното затопляне". Планът включва мерки за насърчаване на рециклирането и "ефикасното и рационално" използване на ресурсите.
Според специалистите обаче напредъкът засега е скромен, а редица региони все така увеличават напояваните площи. "Необходими са по-драстични мерки, включително преструктуриране на селскостопанската система" в Испания, отсича Хулио Бареа.
Мнението му споделя Хулия Мартинес, която припомня, че Испания е страната, която упражнява най-силен натиск върху водните си ресурси измежду европейските страни. "Има решения, които никой не желае да вземе, но няма как все да отлагаме нещата", предупреждава тя.  (БТА/Андрей Шарков)