Днес реших да се върна доста години назад и да ви срещна с един от емблематичните режисьори на Русенския театър, за който се разказват легенди, който се смята за основната причина за възхода на трупата и театъра, а именно Слави Шкаров. 
Слави Шкаров е роден е в Търново през  1941 година (името Велико Търново е прието на 27 юли 1965 година). Завършва режисура във ВИТИЗ през 1966 година в класа на проф. Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов.
Бил е режисьор в Добрич, Плевен, Драматичен театър „Невена Коканова“ в Ямбол и в Русе. Първата му професионална постановка е „Драконът“ от Евгений Шварц в Добрич.
Работи в Русенския театър от 1969 до отлитането си към небесната сцена на 11 май 1988 година. Тук поставя „Кръчма под зеленото дърво“ от Петер Ковачик, „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев, „Амадеус“ от Питър Шафър, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Боряна“ от Йордан Йовков, „Майка на всички“ от Георги Караславов, „Ричард III“ и др.
Като гост-режисьор в Драматичен театър „Стефан Киров“ - Сливен поставя „Мата Хари“ от Недялко Йорданов (с участието на Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Йорданка Стефанова, Александър Морфов и др.), „Праг“ от Дударев (с участието на Ивайло Христов, Йорданка Стефанова, Валентин Танев, Валери Малчев, Борислав Стоилов, Тодор Близнаков, Николай Априлов и др.), „Ревизор“ от Н.В.Гогол (с участието на Валери Малчев, Валентин Танев, Борислав Стоилов, Лидия Гяурова, Никола Додов, Николай Костадинов, Евгений Джуров и др.), „Молиер или Съзаклятието на лицемерите“ от Булгаков (с участието на Валентин Танев, Борислав Стоилов, Анелия Георгиева-Шишкова, Валери Главчовски, Стефан Гуев, Елена Страшимирова, Михаил Илийков и др.).
Нарочно посочвам участниците в неговите спектакли в Сливен, за 
да се види с колко от водещите днес артисти е работил и на колко е дал път в изкуството
За Слави се разказва трудно. 
Винаги съм вярвал, че неговият дух е още в сградата на театъра, както и на много от артистите, с които е работил. По време на пандемията театърът беше пуст. Никой не репетираше, нямаше представления и тогава споделих с трупата, че това не е така. Там беше Слави с неговите артисти и неговото неотменно - „Отначало!“, кънтеше навсякъде в театъра. Те не можеха да позволят на сцените и репетиционните да не се случва нищо.
Връщам се към един парадоксален случай, за който вероятно мнозина си спомнят. Това беше при откриването на голяма сцена на театъра през декември 2006 година. Беше унизително да бъде открита с представлението „Хъшове“ на Народния театър, а не с наш спектакъл, но такова беше нареждането отгоре. Както и да е, преживяхме го... Но на поклона изнасяха кошници с цветя от официалните лица. Нито една кошница не остана права. Всички падаха. 
Какво ли не правиха колегите - тичаха и ги вдигаха, но сякаш Слави, Диди, Микей и много други отиваха и ги ритаха
А кошниците бяха много. Цялата авансцена беше пълна с кошници. Така накрая всички кошници останаха паднали, сякаш сцената не ги искаше. Гледката беше ужасна. Никога след това не е падала нито една кошница с цветя след наше представление. Затова нарекох този случай парадоксален.
Сега за някои от случките, в които се раждат легендарните реплики на Слави Шкаров, които повтаряме и до днес.
Театърът отива да гостува с представление в друг град и трябва да се настанят в хотел. Оказва се обаче, че по това време има фестивал на самодейни трупи и хотелът е пренаселен. Колегите обясняват, че имат резервация, но им отвръщат, че резервациите са само за самодейци. Човекът на рецепцията се обръща към трупата на театъра с думите:
- Като ви гледам, не ми приличате на самодейци. Много сте стари.
Тогава Слави отвръща:
- Самодеецът няма възраст, майна!
Тази фраза остана като емблема за оценка на посредствените творци
 Още един парадокс - за всички театрали Слави беше емблема, но някак не успяваше да влезе в списъка на наградените. Конюнктурата не го харесваше. Да не забравяме, че живееше във времето на социалистическия реализъм и неговите производни. По този повод на един от вечно награждаваните Слави казва:
- Дръпни се от гишето. И ние сме хора.
Слави Шкаров е имал и изключително странен на пръв поглед начин на изразяване по време на репетиции, начин, който разбираш само ако си работил достатъчно дълго с него. Например:
- Сега правим китайско село.
Очевидно става въпрос за група хора на сцената, които се движат хаотично или може би не.
- Майна, като е лошо, да е бързо. 
Или обратното:
- Дълго и талантливо.
И разбира се накрая:
- Сборен пункт - на поклона.
Разбирай - каквото и да става, накрая се събираме за поклон.
Ако на някого тези фрази му изглеждат прекалено специфични и много театрални - повярвайте ми, 
валидни са за всяка професия и за всяка ситуация
За неразбираемия, но мъдър език на Слави Шкаров говори и следният случай. Той обичаше да работи с художника Нейко Нейков. Веднъж Иван Самоковлиев, един прекрасен актьор, ги вижда да си говорят нещо пред театъра. Нейко държи в ръката си кибрит. Слави се обръща към Нейко и казва:
- Покажи му.
Нейко изважда вътрешността на кутийката кибрит и показва на Иван другата част. Иван поглежда през нея и недоумявайки кимва.
- Харесва ли ти? - пита Слави.
- Хубаво е - казва Иван и след пауза продължава - Ама за какво става въпрос?
Оказва се, че това е идея за декор на гараж, който няма да има врати и от двете страни.
Парадоксална е и случката по време на смъртта на  Слави Шкаров. Бил е с група актьори в заведение срещу ВИТИЗ, което вече не съществува. Обсъждали са работа по нов спектакъл. 
Изведнъж Слави се свлича от стола и пада на пода
Настава паника, разбира се, и вместо една викат две линейки. Идват лекарите и, за съжаление, установяват смъртта на режисьора. Изведнъж за почуда на околните двамата лекари се втренчват един в друг и установяват, че се познават и не са се виждали от 20 години. Така се започва някакъв подобен диалог над трупа на Слави:
- Ти ли си?
- Аз съм. Ей, не сме се виждали от толкова време...
- Как си? Радвам си да те видя... Помниш ли...
Започват да си разказват забавни спомени, смешни случки, а Слави сякаш е легнал на пода и слуша и се забавлява. Както после споделиха свидетели на случката - това може да се случи само на смъртта на Слави Шкаров.
Опитах се да ви разкажа за човек, който познавах бегло, но имам чувството, че сме се познавали дълго, че сме се смели и плакали заедно. За човек, който за мен е изпълнен с мистика и любов.

Орлин ДЯКОВ