Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител в СУ „Христо Ботев“-Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Ботевата поезия е един от най-високите върхове на българската възрожденска литература. Този факт обуславя интереса както към нейните естетически достойнства, така и към езиковите ѝ особености. В следващите бележки от рубриката „Езикови ситнежи“ ще разгледам някои интересни откъм форма и/или смисъл думи, фразеологизми и изрази от поезията на великия възрожденски творец.

В предложената статия ще се спра накратко върху смисъла на обръщението „А ти, боже, на разумът“, което Хр. Ботев е употребил в стихотворението „Моята молитва“. Този призив е свързан с историята на Френската революция и с атеистичния светоглед на поета.
Френската революция избухва на 14 юли 1789 год. По време на революцията са извършени редица радикални промени в обществото, част от които е дехристиянизацията. Още през м. август 1789 г. държавата отнема от Католическата църква правото да събира данъци, а след това се появява и въпросът за църковната собственост. Държавата конфискува църковното имущество и го продава на публични търгове през месец юли 1790 г. Приет е и закон за гражданското състояние на духовенството. Понеже постепенно става ясно, че Църквата е контрареволюционно настроена, мерките за борба с нея са усилени. 
През м. октомври 1793 г. във Франция е отменен григорианският календар и въведен френски републикански календар; за начало на „новата ера“ е приет 22 септември 1792 г. – Ден първи на републиката, който е и денят на есенното равноденствие. Имената на месеците са заменени с нови, създадени от поета Фабр д̓ Еглантин. Ето как са назовани напр. зимните месеци: нивоз („снежен“) – от 21 декември; плювиоз („дъждовен“) – от 20 януари; вантоз („ветровит“) – от 19 февруари. Премахнато е и делението на седмици, а месеците са разделени на три декади (всяка декада включва по 10 дена). През нощта на 16 срещу 17 брюмер от II-та година (6 срещу 7 ноември 1793 г.) парижкият архиепископ е принуден да напусне своя пост, а на следващия ден революционерът Пиер-Гаспар Шомет заявява в Парижката комуна за тази „паметна сцена, в която фанатизмът и жонгльорството на свещениците предадоха последен дъх“. 
На 10 брюмер с.г. в храма „Нотр Дам“ е честван Празникът на свободата, при което актрисата Тереза-Анжелика Обри (1772 – 1829) е коронована като БОГИНЯ НА РАЗУМА. През м. ноември 1793 г. Парижката комуна забранява католическото богослужение и закрива всички черкви в столичния град. Християнските храмове са превърнати в „храмове на разума“. По-късно култът към разума се разпространява и в някои провинциални департаменти. Церемониите на култа към разума нерядко са съпровождани и от кощунствени действия, в т.ч. – разграбване на черквите и отнемане на черковната утвар. 
Дехристиянизацията е широко разпространена във Франция през 1793-94 год., след което гоненията срещу християнството намаляват. Причината за това е посочена от Робеспиер: Френската република има достатъчно врагове и не е необходимо да настройва срещу себе си и широките народни маси, които са свикнали с християнската религия. Този култ е окончателно отменен през 1802 г. от Наполеон Бонапарт.
И така, култът към разума има противорелигиозен (и особено – противохристиянски!) смисъл. Такъв е той и в Ботевото стихотворение „Моята молитва“. Това става очевидно както от смисъла на творбата, така и от контекста, в който се появява тя. Стихотворението е публикувано за пръв път в Каравеловия вестник „Независимост“ (бр. 1 oт 20.10.1873 г.), а през 1871 г. във вестник „Свобода“ Л. Каравелов помества „Верую“ и молитвата „Отче наш“. Молитвата „Отче наш“ в този си вид започва така: „Отче наш, който не си на небето“. 
Посоченото по-горе доказва, че Ботевата творба отрича християнското разбиране за Бога, за да утвърди на негово място „богът на разума“.
Заб. При написването на тази кратка осведомителна статия съм ползвал монографията „Очерк по история на Френската революция“ на проф. Алберт Собул (С., 1978 г., с. 248 – 252) и материали от интернет.

Иво БРАТАНОВ