„Важно е да има изкуство в градска среда. Защото то притъпява животинското в човека. Само консумация, само потребление… Хубаво е да има и нещо безсмислено. Защото основното качество на изкуството, според мен, е безсмислието. То може да има само собствен смисъл. Рече ли нещо да има смисъл в изкуството, бъдете подозрителни. Изкуството се мъчи да разбере какъв е промисълът на Създателя. Това е заниманието на изкуството“. Това каза пред БТА скулпторът Павел Койчев по време на представянето на последния работен етап по композицията му „Водна паша“.
Пластиката ще бъде разположена във водното огледало на Южния парк при неговия западен вход. Проектът се очаква да е готов до края на следващата седмица. По думите на заместник-кмета на София по културата Мирослав Боршош, откриването на „Водна паша“ в парка ще се състои в дните около празника на столицата (17 септември).
Композицията представлява нова версия на едноименния проект на Павел Койчев от 2009 г. Тя представлява скулптурна група от шест фигури - човешка и на овце, с библейска символика. Главната от тях е над четири метра. 
До 2019 г. „Водна паша“ е разположена край село Осиковица. Първоначално тя е създадена предимно от стиропор, като по-късно авторът я покрива със смола. Въпреки очакванията му композицията да остане за кратко в езерото заради нетрайните материали, тя успява да издържи на атмосферните условия повече от 10 години.
Идеята за поставянето на „Водна паша“ в градска среда, в София, датира отпреди три години и е на акад. Владимир Зарев и журналистката Румяна Таслакова, разказа скулпторът. „По тяхна инициатива се прави подписка между гражданите с молба тази пластика да се реализира в пространството на столицата. И събират около 600 подписа. Вкарват я в общината. Кметът, г-жа Фандъкова и нейният екип взимат абсолютно присърце това нещо и внасят проекта в общинския съвет, който е многопартиен, но почти единодушно го приема“, допълва Койчев.
По думите му, в момента работата е към своя край, като остава да се сложат цветните стъкла на наметалото на човешката фигура. „Ще стане като витраж. Мисля, че ще се получи и ще грейне като слънце“, каза още авторът.
Мястото, на което творбата му ще бъде разположена, е избрано от самия него. „Обиколихме София и аз се спрях на това място. Проектът иска пространство, иска условия, иска постоянен воден пласт, за да могат фигурите да вървят по повърхността. И аз го чакам. Не съм чак напрегнат, защото каквото и да направя, това „престъпление“ е свършено, както се казва. Мисля, че композицията ще удържи на напъна на градската среда“, казва скулпторът.
Пред БТА той коментира и ролята на изкуството в градската среда: „Изкуството се мъчи да разбере какъв е промисълът на Създателя. Това е заниманието на изкуството. Извинете, ама изкуството на фризьора, на готвача… Моите уважение, но това не е изкуство. Изкуството е съвършено друго нещо. Онова е занаят, умение, висш майсторлък, но не е изкуството. Позволих си да го кажа това нещо, защото малко ме измъчва“.
Успехът на произведението си „Водна паша“ авторът отдава на подсъзнателната представа за библейското и за Христос, която според него творбата създава у публиката. „Посланията са много. На човека все му се ще някой да му е пастир. Алюзията очевидно е Христос. Всички имаме нужда от пастир, защото човекът е слаб, несигурен“, допълва Павел Койчев.
„Чест е за града ни и изключително постижение творби на подобен артист да бъдат разположени, и то в градско пространство, така че всеки жител на града ни да се докосне до него“, коментира по време на събитието и Боршош.
Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност „Скулптура“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“. Първата му самостоятелна изложба се състои през 1982 г., а 17 години по-късно участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. Участва в представянето на България на Международното биенале във Венеция през 2002 и 2012 г.
Произведения на Койчев са притежание на Националната художествена галерия (НХГ), на Софийската градска художествена галерия (СГХГ), на други галерии в страната, както и на частни колекции и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др.
Сред проектите му са „Торен бръмбар“ (1995 г.), „Доли или нещо за клонирането” (1997 г.), „Стадото“ (2000 г.), „Обиталище“ (2000 г.), „Къщите, лятото, морето“ (2005 г.), „Високомерна разходка“ (2006 г.), „Градежът“ (2007 г.) и др.