Здравей, Петя! Става въпрос за децата ми. Голямото имаше някои проблеми в училище, но мисля, че причината за това беше онлайн обучението. По-скоро искам да питам за малкото. Нещо не се разбрахме с учителките в училище. Мисля, че те не му обърнаха достатъчно внимание. Като че ли искаха да ми кажат, че нещо му има. Аз се опитвах да обясня, че е по-бавен, има нужда от повече внимание, но те казваха, че с толкова деца в клас не може да му обръщат постоянно специално внимание. Говорих с важен човек в нашия град, който ме посъветва да го заведа на психолог и той да го изследва, за да имам документ, че детето ми е изправно и че може да е от децата, на които им трябва малко повече време, но ще свикне. Ядосах се на учителките, като не се разбрахме, а аз не искам така да мислят за детето ми и го преместих през пролетта в друго училище. Исках да видим дали детето ми е неизправно, или учителките не му отделят внимание. Забелязвам, че на учителите им липсва търпение. Аз също уча за учителка и разбирам някои неща. Съгласна съм, че това онлайн обучение ги изнерви и измори. Знам, че има деца, които се справят много по-бързо, а на нас ни липсва увереност, много сме притеснителни, много срамежливи... Вкъщи се справяме - виждам го, като правим домашните. Но и бързо се разсейва - тъкмо се е съсредоточил и ако големият влезе в стаята, веднага се обръща да го види и - хайде, пак започваме отново задачата. Много сме и чувствителни. Какво се случи скоро на детската площадка - качи се на пързалката, горе имаше едно дете, което нещо му каза. Моето дете не се спусна, а веднага слезе по стълбичката и дойде и седна при мен на пейката. Питам го: „Какво, бе, мамо, какво ти направи това дете?“. Казало му, че пързалката си е за него и да се маха. Значи, има такива нахалнички деца, невъзпитани, които командват другите. Много му говоря да му давам смелост и тогава също му казах: „Не така, бе, мамо, трябваше да му кажеш, че пързалката е за всички деца, не само за него, няма да се отказваш!“. Но той все се отказва. Иска ми се с психолог да стане по-смел - да не сме така чувствителни и да се отказваме от най-малкото нещо, също и по съвета на човека, с който говорих, да му се направи изследване, за да се види, че не е неизправен - че няма проблеми да се учи. Какво направление да поискам от личния лекар за такова изследване? Арзу, 32 г.

Здравей, Арзу! Описвайки проблемите, които са станали повод да потърсиш психологическа подкрепа относно детето ти - затруднения му в клас, впечатленията ти за учителите в това отношение, чувствителност до уязвимост в игрите с други деца, недостига на внимание при учене, ставаме съпричастни на твоята загриженост като майка, на твоето огорчение, че не си постигнала разбирателство с учителките, и на твоето решение да предприемеш действие. Искаш детето ти да стане по-смело и да се докаже, че не причини, свързани с него самото, предизвикват затрудненията му - предполагам според
идеята, че децата са различни и за напредване в ученето се нуждаят от подходящ индивидуален подход
Учиш за учителка и вероятно в лекции си се въодушевявала от постиженията, които дават индивидуалният подход и груповият - за част от децата от класа или от групата в детската градина, които имат сходен опит или тип възприятия, така че възпитателните и образователните цели на педагозите да се постигнат и при тях. Но тук ние нямаме непосредствена информация от учителите каква е картината на проблемите с детето в клас. Разказаното от теб обаче разкрива
обстоятелства, в които често педагогическите усилия се препъват
дори и учителите да правят най-доброто от себе си.
„Става въпрос за децата ми.“ От първоначалния ти разказ не стана ясно каква е възрастта на децата ти. Уточняваш, че те безпокоят повече проблемите, свързани с по-малкия ти син, но да имаме предвид и това, че
честото назоваване на децата вкъщи и в близкото обкръжение като „голямото“ и „малкото“
води до определянето им като роли, а с това по невидим начин и като стил на поведение - големият може да покаже по-големи възможности, които му се полагат по роля, а малкият продължава да стои малък и подсъзнателно и за него, и за родителите започват да стават приемливи едни по-малки негови възможности, с които фокусира вниманието на мама върху себе си.
В писмото като че ли звучи твоя
нагласа, че причините за проблемите идват предимно отвън
„Голямото имаше някои проблеми в училище, но мисля, че причината за това беше онлайн обучението.“ За малкото дете казваш: „Мисля, че те не му обърнаха достатъчно внимание“. Скоро синът ти се е почувствал зле заради друго дете на площадката. Дали чрез такава нагласа и ти не възпрепятстваш своята увереност да постигнеш успешно разбирателство с учителите? Заради това си се опряла на външни авторитети: „Говорих с важен човек в нашия град, който ме посъветва да го заведа на психолог и той да го изследва, за да имам документ, че детето ми е изправно и че може да е от децата, на които им трябва малко повече време, но ще свикне“.
В нашата задочна консултация тук не участва и този „важен човек“. Често от беседата в същинска консултация се установява, че такъв човек може да не е казал точно това, но
нуждаещият се от подкрепа може да е разбрал и чул това, което му се иска
и което му се е сторило като бързо разрешение за напрягащия проблем, примерно, че един друг авторитет - психологът, посредством изследването си с детето, ще издаде - също така авторитетен - документ, който осигурява нужното доказателство в един спор с хора, които обаче, Арзу, би следвало да са авторитети в ума и душата и на детето, и на родителите. Така е оптимално да бъде в периода на вече училищното му детство, за да може то в новата му социална роля на ученик да се учи от
авторитет извън обхвата на домашния свят
да изпълнява указания, да се въодушевява от задачи, които съумява самостоятелно да реши, да се доразвива в отношения с учители и ученици.
„Нещо не се разбрахме с учителките в училище.“ Какви следва да бъдат отношенията между родители и учители? Дали би действало развиващо на детето, ако авторитетите в неговия живот - родители и учители - враждуват помежду си, без значение дали става въпрос за явен спор или за „студена война“? Не усилваме ли в такива условия още повече стреса на детето, ако разказва вкъщи как това, което е упражнявало у дома, не е съумяло да го покаже, за да бъде оценено усилието на родителите му, а
с притеснението на мама не се ли усилва безпокойството му как на другия ден ще се представи в училище?
Когато психиката е пред изпитание, ако не бъде правилно подкрепена, „превключва“ към поведение, характерно за по-ранен етап. Дали детето ти по такива причини не се държи в клас като дете от детската градина с очакване ученето да е като на ужким, както в една игра, в която няма сериозно загубили и в която всички са с нещо успешни?
„Ядосах се на учителките, като не се разбрахме, а аз не искам така да мислят за детето ми и го преместих през пролетта в друго училище. Исках да видим дали детето ми е неизправно, или учителките не му отделят внимание.“ Не казваш какъв беше резултатът от това. Възможно е новите учителки да са положили усилия по-бързо да го приобщят към новия клас предвид краткото време до края на учебната година, от което да си се успокоила от вниманието им към него и теб, но в ново училище, нов клас, с нови учители, нов чин, нов съученик до него -
преместването в средата на срока не поставя ли още препятствия пред адаптацията на детето?
Дали причината да се решиш на тази промяна не е заради проблеми в комуникацията, която си имала преди с учителките? Сторило ти се е, че не толкова с думи, колкото с подтекст, са те информирали, че детето не се справя както другите: „Като че ли искаха да ми кажат, че нещо му има.“ Ако отношението на дете ученик и на неговите родители към учителите е добре да бъде като към авторитет, което означава да се съблюдават изискванията му и да се стимулира детето да ги изпълнява, то при проблеми, свързани с трудности в ученето и с поведението в клас, добре би било учители и родители да общуват в духа на сътрудничеството. Това, Арзу, означава
да се доверим взаимно
- да приемеш на доверие сигналите от учителите, да питаш така, че те да разберат, че биха могли свободно да ти споделят впечатления за детето и начини, които в подобна ситуация са помагали на други деца. Ако учителките са забелязали обида в твоята реакция, е възможно да са се обезсърчили за същинско взаимодействие с теб. Резултатът е бил неразредено, а покачено между вас напрежение: „Аз се опитвах да обясня, че е по-бавен, има нужда от повече внимание, но те казваха, че с толкова деца в клас, не може да му обръщат постоянно специално внимание“. 
Вниманието на учител към ученик и на родител към детето му си приличат по грижата към него, но би следвало вече да си приличат и по бариерите, които се налагат пред действия, характерни за по-малкото детство, и към
летвите, с които го стимулират за скокове
Не, нямам предвид популярната поговорка „Кучето скача според тоягата“, а вдигането на летвата за по-високи прескоци в постиженията като това на нашата Стефка Костадинова - постигнала е възможността многократно да наскача височини над собствения си ръст. Рядко в живота, или само временно в начален етап, такива постижения се достигат при треньори, които са и родители на шампиона.
Родителите поверяват децата си на други, които да ги тренират и развиват
за да могат те да надскочат предишния себе си.
Съвместявайки двете роли - на бъдещ учител и на родител на ученици, се опитваш да гледаш ситуациите и от другата страна - критично според това, в което трупаш познания - „Забелязвам, че на учителите им липсва търпение“, но и със съпричастие - „Съгласна съм, че това онлайн обучение ги изнерви и измори“.
Не казваш дали и какво си работила досега, дали не си се задържала във второто майчинство задълго, по навик. За времето, в което то се полага, 
майка и дете се чувстват като едно цяло - „ние“, докъм средата на ранното му детство
и най-късно до третата година. Може да се смеем сега на реплика като „Ау, как сме се наакали!“, но на всички е ясно, че оцапаното е детето. Обкръжението също допринася за това възприятие: дори и само момиченцето да е с нова рокля и прическа - „Ау, колко сте накичени и красиви!“. Говоренето за детето в „ние“ формата обаче е симптоматично за неотбита майка - отбила го е от млякото си отдавна или по принцип не го е кърмила, но сама не се е отбила от него и това несъзнавано й пречи да го повери на други и вкъщи, и навън в детската градина и в училището.
Детето несъзнателно сътрудничи на недоверието на майката извън свещеното „ние“
и пресъздава поведение на зависимост от нея, каквото е било в по-ранен етап, стои на нивото на предходното детство. Да го чуем в твоите думи, Арзу: „Знам, че има деца, които се справят много по-бързо, а на нас ни липсва увереност, много сме притеснителни, много срамежливи... Вкъщи се справяме - виждам го, като правим домашните... Много сме и чувствителни“. Може би освен него, ти също си чувствителна и това оправдава думите ти в „ние“ форма, но във връзка със случката на пързалката твоите думи „Какво, бе, мамо, какво ти направи това дете?“ като че ли го поставят
в позиция на много малко дете, което не може да мери сили с връстник
Извън къщи децата усвояват социален опит чрез различни действия и резултатите, които постигат от тях - свои победи или пък санкции от другите. „Значи, има такива нахалнички деца, невъзпитани, които командват другите.“ Ако това момче е мечтало един ден пързалката да е само на негово разположение, твоето дете, което се чувства по-малко, отколкото е в действителност, не се е оказало съперник, с когото в спор да постигнат споразумение за редуване: „Моето дете не се спусна, а веднага слезе по стълбичката и дойде и седна при мен на пейката“. Взаимно неотбити с него от чувството за „ние“, единствено в което се отразявате взаимно и преживявате сигурност и безопасност, на малкия ти син, Арзу, вероятно още му е непонятно
„аз-ти“ общуването, в което би могъл да постигне силата на своя Аз
да изпробва да бъде настоятелен и смел. Затова и говоренето ти, как би било добре да действа в конфликтни ситуации, не дава резултат: „Много му говоря да му давам смелост и тогава също му казах: „Не така, бе, мамо, трябваше да му кажеш, че пързалката е за всички деца, не само за него, няма да се отказваш!“. Но той се чувства малък пред другия и все се отказва.
Изследването при психолог, за което питаш, не е като медицинското лабораторно изследване, за което се взема направление от личния лекар. За безплатна психологическа подкрепа попитай в комплекс за социални услуги за деца и семейства в твоя град или в този комплекс в нашия град, за да те насочат към сродни специалисти в близост до вас.
за намерението ти с психологическата помощ синът ти да стане по-смел, следва да се сдобиеш и с
нагласата за твоя промяна съобразно възрастта на детето
После постепенно то ще може да фокусира вниманието си и върху учебни задачи и да ги изпълнява самостоятелно, и върху отношенията с другите деца, за които да допринася да бъдат взаимно удовлетворителни, а не да ги възприема само като враждебни. Това е психологическа работа, която протича в процес, индивидуален за всеки родител и за всяко дете.