Изложба по повод 80 години от рождението на живописеца Тодор Ковачев се откри в Стара Загора. В нея са показани 42 цветни рисунки от последните три години от творчеството му. Вдъхновена е от внучката му Елизабета Клементе, която е и негова муза през годините.
„Вие сте човек, който държи на историята, защитава я и разпространява. Каузата, за която се борите, да бъде създадена „История на художниците“, е незаменима и задължителна. Хората трябва да познават историята си и създателите ѝ особено когато е свързана с изкуството. Поздравявам ви, бъдете здрав и ни радвайте с творбите си още дълги години“, каза в словото си  заместник-кметът на Община Стара Загора Милена Желева.
Тодор Ковачев получи подаръци от своето семейство, от Община Стара Загора и от председателя на Съюза на българските художници в града Милен Алагенски.
„Благодаря на своята внучка - Бети, която върна страстта ми към рисуването. Една от най-големите ми мечти е да намеря човек, на когото да се доверя, за да продължи пътя на творчеството. И днес смело мога да кажа, че го открих. Искам да подаря един плакет ..., създаден преди 40 години и даван на най-важните ни гости.  Сега го предавам на Милен Алагенски, единственият, който ми вдъхна надежда, че изкуството има бъдеще с хора като него“, призна пред гостите на откриването на експозицията Тодор Ковачев. 
Художникът е роден през 1942 г. в Александруполис. Завършва висшето си образование в един от първите випуски на Факултета по изобразително изкуство към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Той е четвъртият старозагорец, завършил този факултет. Негова работа са графичните знаци и лога на хотелите „Верея“, „Железник“, фабрика „Брикел“, Общинския духов оркестър и читалище „Родина“, плакетите – знаци на международния пленер „Дружба“ и скулптурния симпозиум в камък през 1987 г. и 1989 г. и още много други. Именно той е и един от първите старозагорци с изложба в град София. Съучредител и основател на Ателието на младия художник-Стара Загора и е в основата на създаването на Дома на художника в града, както и уредник в ГХИ.  В края на кариерата си работи като преподавател.