Област Търговище, макар и да се нарежда сред малките в Северния централен регион, е богата на природни блага и културни, и исторически забележителности, към които човек трябва да се докосне, минавайки покрай региона. Добрата новина за посещението на обектите в областта, е че те са започнали да се популяризират сред млади хора, ученици, дори и студенти, които имат засилен интерес в сферата на историята и географията. Освен това, привличат вниманието и на хора от различните краища на България. Ето какво разказаха те пред стажант репортер на БТА.
Своите първи впечатления от посещението си в Историческия музей в Попово сподели студентката по журналистика от Видин - Анита Ангелова. Тя се определя като турист по душа, а любознателността и към света и историята я отвеждат по историческите музеи в цялата страна. Но от всичките си посещения, тя най-очарована е останала от поповския музей.
“Пътувайки към морето, се замислих какво мога да видя по пътя. Докато се ровя из интернет, попаднах на информация за музея в града. Реших да разгледам по-подробно и това, което ми направи силно впечатление, бе обновената експозиция. Изглеждаше по съвременен начин, а във Видин отдавна не са обновявали музея ни. Това запали интереса ми към града и ме накара да се отбия и да го посетя”, казва студентката. По думите й експозицията по нестандартен, иновативен и интерактивен начин проследява най-новата история на града и региона. Посетителят буквално може да се докосне до предметите от историята – да включи уличното осветление, да се обади по най-стария пощенски телефон като намести всички кабели и букси, да седне на автентична пейка. А докато чакате влака на жп гара Попово, можете да си пъхнете главата в часовника, за да чуете как се е решило железницата да премине край града – всичко това ме впечатли много, казва девойката. 
С истории и впечатления се пренасяме в град Омуртаг, където студентът по архитектура в София Окан Ферадов, разказва за своите детски спомени при посещението си в историческия музей в родния си град.
“Още си спомням как ми блещукаха очите и как детското ми съзнание не можеше да възприеме факта, че в нашия музей се съхранява единственият скафандър в цяла България на космонавта Александър Александров, който е родом от Омуртаг. Музеят ни е богат на изключително много исторически ценности, които се пазят от години и посещението би било полезно за любителите на историята. До ден днешен, когато мои колеги от София идват на посещение в нашия край, първо винаги ги насочвам към нашия музей - освен че да го популяризирам, а и да обогатя тяхната обща култура", разказва Окан Ферадов.
Младият мъж разказа и за друга ценност на музея в Омуртаг – „Златното евангелие“, чиято история е свързана с опожаряването на църквата „Св. Димитър“ в някогашния Осман пазар  (днес Омуртаг) през 1878 г. Днес от съображения за сигурност, то се пази от полицията в града. Евангелието е подарено на града от интенданта на11-а пехотна дивизия Николай Владимирович Благово. В него е оставен надпис, свидетелстващ за събитията от времена освобождението на града. По думите на директора на културната институция Мирослав Тошев, с този си жест Николай Владимирович Благово искал да даде възможност на християните да се грижат за своите души, докато бъде възстановен православния храм. Ферадов допълни още, че до 1973 г. „Златното евангелие“ е съхранявано в храм "Св. Димитър", след това в музея в Омуртаг. От 1998 г. се съхранява в полицията и може да се види след предварителна заявка.
За въздействието на античния град “Мисионис” разказва Арзу Йонгаджиева, която често се изкачва дотам, за да усети духа на историята и далечното минало. “Това са руини, които ти се струват, че има още какво да разкажат. Когато си там имаш усещането, че попадаш в атмосферата на четири различни периода: веднъж се пренасяш в римския, после усещаш духа на ранновизантийския. При следващото посещение пък имаш усещането, че си в Първата българска държава и Второто българско царство. Когато се сетя, че е бил опожарен и разрушен, ме изпълва тъга. Докосвам останките и усещам, че всяко едно камъче е история. Изпитвам и известна доза гордост от факта, че “Мисионис” е бил портата, през която минавали търговци, войски, а и дава името на Търговище“, споделя Арзу Йонгаджиева.
И тримата туристи имат една обща страст- любознателност към света и любов към историята. Оставайки с добри впечатление от посещението им на историческите обекти в област Търговище, те непрекъснато лансират града пред свои познати, които не са имали възможността да опознаят този край на България. “Хората трябва да посетят област Търговище, за да усетят мистиката и духа на различни периоди и епохи. Усеща се духът на двете крайности - на падението и на възхода", завършва Арзу Йонгаджиева.