В Кюстендил днес бяха отбелязани 119 години от Илинденско-Преображенското въстание. Пред паметника на Тодор Александров в града бяха поднесени венци и цветя от Областната администрация, Общината, Общинския съвет, граждани. Илинден е официален празник на Кюстендил, приет с решение на Общинския съвет в града.
На този ден отбелязваме годишнината от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на нашия народ. То носи имената на три големи църковни празника – Илинден, Преображение Господне и Кръстовден. Изборът на тези дати въстаниците правят, вярвайки в правотата и светостта на своето дело, отбелязаха организаторите от общинския отдел "Култура и духовно развитие". Въстанието обхваща Македония и Одринско, започва на 2 август 1903 г., за да завърши трагично на 23 октомври същата година. "То отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Водят се близо 300 неравни сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска. Над 70 000 души остават без дом, хиляди са убитите и ранените. Кървавото му потушаване води до пристигането в България на над 30 000 български бежанци, първите от които приютява град Кюстендил", допълниха от общинския отдел.
"Не може да има национално-освободително движение на българите в Македония и Одринска Тракия, не може да се говори за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, без Кюстендил и Кюстендилския край", разказа пред БТА историкът от музея в града доц.д-р Ангел Джонев. "Ако в Битолския революционен окръг има едно Смилево, в Странджанския район, в Одринско има Петрова нива, то Кюстендил си има Сенокос. Това е местността, където през бунтовната 1903 година се събират множество чети на ВМОРО, тук преминават редица формации, начело с Борис Сарафов, Дамян Груев, Гьоче Петров. Тук се комплектоват четите на Никола Дечев, на Сотир Атанасов, Григор Манасиев, поручик Топчев. Кюстендил е мястото, където хората получават бойното си снаряжение", разказа Джонев. Той посочи, че това е и мястото, където се случват и много произшествия, например през лятото на 1903 година, когато в къщата на пунктовия началник Марко Секулички, където е позиционирана една от работилниците за производство на снаряжение и бомби, избухва и има много жертви. "Тези Илинденци остават завинаги на кюстендилска земя и почиват под един обелиск на кюстендилските гробища", допълни Джонев. 
Джонев припомни, че Кюстендил приютява значително количество от революционните дейци по онова време, твърди се, че през окръга преминават над 80 бойни формирования, както към Скопски, Струмишки, така и към Серски революционен окръг. В с. Раненци, Кюстендилско, е позициониран специален медицински пункт. През септември 1903 година от Кюстендилско се подготвя един специален отряд под ръководството на поручик Сотир Атанасов, който има за задача да проникне в района на Крива паланка, но не успява. Кюстендил има своето място и в приемането на бежанци, отбеляза Джонев. В рамките на окръга се настаняват над 3000 бежанци, а градът посреща и голяма част от четите, които се изтеглят от Македония.
От 19:30 часа на Арката при площад "Велбъжд" в Кюстендил днес ще се състои и празничен концерт, с участието на народния певец Румен Малинов и ансамбъл "Чинари".