Днес, 31 юли 2022 г., се навършват 120 години от откриването на паметника „Защитниците на Стара Загора“, който се намира в центъра на града, в парк „Пети октомври“. Открит е на 19 юли 1902 г., по повод 25 години от боевете за освобождението на града. Паметникът е изграден по типов проект на истанбулския архитект Вокар. Инициативата е на Старозагорската община и с волни пожертвования на старозагорци, събрани от обществената организация „Паметник“, припомня Димитър Илков в издадената си през 1908 г. книга: „Принос към историята на Стара Загора“.
Върху надписът четем до днес: „Въздигнат на 19-ти юлий 1902 г.“ „От признателните старозагорски граждани“ и „На падналите в боя на 19-ти юлий 1877 г. при Стара Загора.“
Паметникът има форма на пресечена пирамида. Изработен е от камък и мрамор. Обграден е от софории с плачеща корона, внесени от Китай и Япония.
През 1989 г., във връзка с отбелязване на 110-ата годишнина от възстановяването на Стара Загора отляво на монумента, на мястото, където е положен основният камък на града, е поставена паметна плоча.
Денят, в който се водят критичните сражения в защита на Стара Загора по време на Руско-турската война (1977-1878) – 31 юли (19 юли по стар стил), е избран за официален празник – Ден на Стара Загора. 
На 25 септември 1879 г. е положен основният камък за възстановяване на града на мястото, където днес се издига паметника, припомня в книгата си „Принос към историята на Стара Загора“ Димитър Илков. Молебен отслужва търновският митрополит Климент, а губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди полага символично основния камък за възстановяването на града. На церемонията присъстват още кметът Стефан Салабашев, служебни лица и много граждани. 
Именно на това място е издигнат през 1902 г. паметникът „Защитниците на Стара Загора“, послужил за начало на реализирания градоустройствен план на Лубор Байер. Кметът Стефан Салабашев иска и получава разрешение от Алеко Богориди площадът да бъде кръстен на неговото име. Паркът носи името „Богориди“ в периода 1892 – 1895 г. От 1990 г. носи името „Пети октомври“, но е по-известен като Градската градина.
Под камъка, който бележи началото на възстановяването на Стара Загора, в специално издълбано място е поставен документ с информация за събитието. Текстът е изписан върху медна плоча с кратко изложение за освобождението, разоряването и подновяването на града. Публикуван е в първия отчет на археологическото дружество „Августа Траяна“ и гласи:
„Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души. Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.“
Освен надписаната плоча, по време на първата копка е поставен план на града, руски и други монети.