Правозащитници осъждат използването на "репресивни техники" срещу опозиционери в Мароко. Мароканска медийна организация отхвърля обвиненията като "безпочвени"
"Властите използват цял наръчник с тайни техники, за да потискат опозиционерите, полагайки същевременно усилия да запазят ненакърнен имиджа на Мароко като страна, спазваща правата" на човека, обяснява Лама Факих, директор на организацията за Близкия изток и Северна Африка, цитирана в комюнике.
Тези техники формират репресивна екосистема, целяща не само да обуздае критичните гласове, но и да всява ужас сред всички потенциални изобличители на мароканската държава, посочва неправителствената организация.
Мароканската асоциация на медиите и редакторите отхвърли твърденията в доклада на правозащитната организация. В официална позиция, цитирана от мароканската информационна агенция МАП, асоциацията посочва, че е "изненадана от степента на аматьорство и обърканост, с която е изготвен докладът, без да постига успех в това да даде актуална идея за ситуацията, в която се намират служителите в печата и медиите в Мароко".
Асоциацията казва, че докладът "изобилства от безпочвени обвинения, които не почиват на никакви доказателства, и от атаки срещу мароканските държавни институции".
В съобщението се посочва още, че докладът на "Хюман райтс уоч" "подвежда международната общност и я кара да вярва, че Мароко все още живее в епохата на управление, чийто край бе поставен от лидерството на крал Мохамед Шести..., който установи практически, правни и конституционни механизми за (постигането на) справедливост и помирение".
В документа от 141 страници, изготвен от международната правозащитна организация, подробно се анализират случаите на осем журналисти и опозиционери, изброявайки "процедурните нарушения, опетнили разследването на тези дела", представляващи фактически "маскирани политически атаки". В хода на разследването си "Хюман райтс уоч" е разговаряла според доклада с 89 души в Мароко и извън страната.
Сред най-известните случаи са тези на Омар Ради и Сулайман Раисуни - двама независими журналисти, осъдени на апелативна инстанция през 2022 г. съответно на 6 и 5 години затвор за "сексуални посегателства" (първият и за шпионаж). Друг журналист - Тауфик Буашрин - получи 15 години затвор за изнасилване и поробване на хора с цел експлоатация. И тримата отхвърлят обвиненията, заявявайки, че са преследвани заради критиките им срещу властта. Властите отричат и уверяват, че правосъдието е независимо.
"Хюман райтс уоч" твърди, че процесите срещу опозиционери често се провеждат при "тежки нарушения на правото на редовна и справедлива процедура". В тази връзка се споменава "продължителното и немотивирано" предварително задържане под стража на Ради и Раисуни в течение на една година - максималния срок, предвиден в мароканското законодателство.
Организацията изтъква също, че правосъдието е отказало да призове свидетелите, поискани от защитата, "без разумни мотиви"; произнасяни са били присъди в отсъствието на обвиняемите, например срещу историка и правозащитник Маати Монджиб.
В доклада се споменава и за "свирепи кампании за очерняне" в медии, "които се равняват по мароканските служби за сигурност" - сайтовете "Шуф ТВ", "специализиран в скандални клипове и статии"), "360" и "Барламан".
Този "тормоз и сплашване" е съпроводен с "дигитално и видеонаблюдение", по-специално чрез шпионската програма "Пегас", разработена в Израел, посочва НПО-то.
"Хюман райтс уоч" препоръчва на мароканските власти да отхвърлят тези методи, използвани срещу журналисти, правозащитници и активисти на гражданското общество, призовава ги "да спазват правото на мирно изразяване и на частен живот".
В отговор на запитване в парламента относно "практиките на някои чуждестранни правозащитни организации" министърът на правосъдието Абделатиф Уахби отговори, че Мароко приема наблюденията им, но "отрича да се използват злонамерено доклади за политически цели".


Следете новините ни и в GoogleNews