Правителството в оставка одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), съобщиха от пресслужбата на кабинета. С него се въвеждат в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно рамката за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти.
Централните контрагенти са следпазарни инфраструктури, които играят ключова роля в клиринга на деривати като застават между купувача и продавача (обикновено банки или други финансови институции) и действат като купувач за всеки продавач и продавач за всеки купувач. На двустранна основа те намаляват риска от контрагента, когато купувачът не е в състояние да плати цената или продавачът не може да достави ценните книжа. На многостранна основа централните контрагенти намаляват риска чрез прихващане на плащанията, които всеки член в системата (,,клирингов член“) плаща или получава от всеки друг член. За да се намали рискът от верижно разпространение на неизпълнение от страна на клиринговите членове, централните контрагенти са длъжни да разполагат със строги изисквания за участие, да събират подходящи първоначални и допълнителни обезпечения и да подържат гаранционен фонд.
В допълнение на тези изисквания, с Регламент (ЕС) 2021/23 се определят хармонизирани на ниво ЕС правила и процедури, свързани с възстановяването и преструктурирането на централни контрагенти, лицензирани в съответствие с Регламент (ЕС) 648/2012, както и правилата, свързани със споразуменията с трети държави в областта на възстановяването и преструктурирането на централните контрагенти.
С одобрените промени се предлага Комисията за финансов надзор (КФН) да бъде определена за компетентен орган по прилагането на рамката за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти, както и се определят правомощията на министъра на финансите в процеса на преструктуриране на централните контрагенти.
Следва да се има предвид, че понастоящем в ЕС са лицензирани да предоставят услуги 14 централни контрагенти, като в България няма установен и лицензиран от КФН такъв, но въпреки това одобрените промени в закона се налагат с оглед създаването на условия в националното законодателство за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/23, посочват от кабинета.