Режисьорът и драматург Орлин Дяков е автор на новата рубрика на „Утро“, в която дългогодишният директор на Драматичен театър „Сава Огнянов“ разказва за допира на известните имена от българската сцена с Русе и следите, които остават - и в културния живот на града, и в творците.

Теди Москов не е от хората, които искат специално представяне. Няма човек, който да не го е виждал в театъра, по телевизията, по останалите медии - ефирни, електронни и хартиени. Търсен и обичан събеседник е. И има защо. 
Все пак да си припомним - роден е през 1960 година в София в семейството на д-р Рада Москова и д-р Стефан Москов. Макар и лекар по образование, майка му е поетеса, детска писателка, драматург и сценарист. Баща му е фониатър на Операта - това е специалността в медицината, която изследва и лекува нарушенията в гласа.
Теди завършва куклена режисура във ВИТИЗ (1985) при режисьорката Юлия Огнянова и специализира драматична в Академия „Дарте Драматика“ в Рим седем години по-късно.
Основател и режисьор на театър „Ла Страда“.
Между 1993 и 1996 година снима 9 епизода от телевизионното шоу „Улицата“, дало път на много от съвременните любимци от тв екрана и отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 година.
През 1995 година започва да поставя пиеси в Германия и завладява немската публика. Сред спектаклите му са „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят Елен“ в Дармщат.
През 2002 година заснема игралния филм „Рапсодия в бяло“, а през 2006-а -документалния „Преводачката на чернобели филми“.
През 2010 година на Деня на народните будители е отличен с наградата „Златен век“.
Съпруг е на актрисата Мая Новоселска, имат син Иван.
С Теди се запознахме през далечната 1984 година в Родопския драматичен театър в Смолян. Там правихме представления под ръководството на Юлия Огнянова. Казано просто, извадих огромен късмет, че работих с тези колоси на българския театър в малък град, в който няма много възможности да се разсейваш. Теди дойде на втората година заедно с Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов. Беше истинско удоволствие да гледаш как Къци и Мая импровизират. Тогава за първи път изпитах онова усещане, което хората наричат - да правиш изкуство.
Емблематична от онова време е 
случката с кокошката
Репетирахме „Фантасмагории“ по Е.Т.Хофман и аз играех поета. Теди искаше да гоня на сцената жива кокошка, да я хвана, да отскубна от нея едно перо и да започна да пиша стихове. Опитах се да му обясня, че при силно осветление, каквото има на сцената, кокошката ще изпита силен стрес и няма да се разтича наоколо, както той си го представяше. Но... Теди си е Теди! Един ден една от помощник-режисьорките стоеше отстрани на сцената с жива кокошка в ръце и уплашено гледаше. Теди безумно радостен извика:
- Давай, хвърли я!
Трябва да поясня, че сценографията на представлението беше само от стари дрехи и един варел. Та на сцената имаше куп стари дрехи и след командата „Давай, хвърли я!“ помощник рижисьорката я хвърли.
Стана точно това, което очаквах. От светлината на прожекторите кокошката така се стресира, че без да издаде звук, тупна като гюлле сред старите дрехи и не мръдна. Теди, без да се притеснява, ми извика:
- Давай, подгони я!
Започнах да обикалям в кръг и да пляскам с ръце, но горкото животно не помръдваше. Теди се ядоса:
- Нищо ни правиш!
- Ела го направи ти - отвърнах и той скокна на сцената. 
Започна да пляска с ръце и да тропа, аз заедно с него
но кокошката не искаше да играе в представлението на Теди и това е. След кратко съвещание Теди прие простите природни факти, кокошката си отиде жива и здрава в курника, а на мен ми подхвърляха една реквизитна птица, от която късах перо и пишех стихове.
Емблематичен е случаят, когато Теди работи в Германия. Един ден нещо се ядосва (което не е нещо необичайно за темперамента му) и извиква:
- Вие, немците, нямате никакво чувство за хумор!
Един от актьорите приема нещата сериозно и отвръща:
- Как, хер Москов, немското чувство за хумор е световно известно.
- Знам - реагира светкавично Теди. - Първа световна шега и Втора световна шега.
Истината е, че с Теди се сприятелихме в Смолян и това приятелство е живо до ден днешен. 
Отне ми пет години, докато го привлека да работи за Русенския театър
Най-накрая реализира представлението „Редки тъпанари“, което се играе и до днес. На премиерата в София билетите за представлението от 19.00 часа се изкупиха за 6 дни два месеца преди датата на представлението. Наложи се да сложим още едно - от 21.00. То се напълни за 4 дни. 
След поклона на първото представление Теди учтиво помоли публиката да побърза с напускането на салона, защото отвън чакат още 350 човека.
Така за това представление в София нямаше билети шест месеца преди датите и се получи някаква истерия. Пред очите ми младеж на около 25 години купи 20 билета за сумата от около 400 лв. Като взе билетите се обади по телефона и каза:
- Взех ги! Най-после!
„Редки тъпанари“ получи покана за фестивала Варненско лято и се игра две вечери, което е изключителна рядкост за представление, поканено на този фестивал.
Друг случай е с измислянето на заглавието на следващото представление, което беше по филма „Грозни, мръсни, зли“ на Еторе Скола.
Теди написа адаптацията и уреди авторските права. Започнаха репетициите, но заглавието на представлението нещо се закучи. 
Не искам да изброявам всички предложения, само ще спомена, че 
категорично отхвърлих идеята спектакълът да се казва „Сълзи и сополи“
Времето вървеше, репетициите също и дойде време да правим рекламните материали, а заглавие още няма. Говорих, молих, обяснявах, но нищо не се получаваше. Най-накрая влязох на една репетиция и казах категорично:
- Имате два часа да измислите заглавие!
И излязох.
Разбира се, не след два часа, а доста по-късно отново отидох на репетицията. Посрещна ме Мая Новоселска и каза:
- Коя гад изяде кашкавала?
Не разбрах, а не предполагах, че това може да е заглавие на представление. 
- Започваме отначало - казах. Очаквам заглавие на спектакъла.
Тогава всички в купом извикаха:
- Коя гад изяде кашкавала!
- Виж, всичко в това представление ще е свързано с това, че някоя гад изяжда всичко, включително и кашкавала - каза Теди. В казармата имах един старшина, който ни строяваше и викаше пред всички „Коя гад изяде кашкавала!“. Така и не разбрахме кой го изяждаше, но беше много упорит и винаги успяваше да го изяде тайно.
Съгласих се, разбира се, защото със светлия ум на Теди не можеше да се спори. Той 
по някакъв магичен начин преплита реално и нереално, истинско и измислено
Представлението излезе и беше, както повечето хора твърдяха, много по-театрално и красиво от „Редки тъпанари“. Както се случва в такива случаи, за съжаление, то нямаше толкова дълъг живот, колкото ни се искаше на всички.
Веднъж видях Косьо Станев и Теди да пият кафе и да си говорят. После този великолепен актьор Косьо ми се обади по телефона и каза:
- Благодаря за светлината, която доведе.
Светъл човек. Може би това е точното определение за Теди. С нетрадиционното си мислене винаги някак магически успява да стигне до сърцата на публиката. Въпреки често грубия си език, понякога „хулиганското“ си поведение, Теди Москов е безкрайно влюбен в артистите и в красотата.

Орлин ДЯКОВ