Кънчо Кънев и Валери Лазаров за пръв път срещат своите цветни светове в изложба след 49 години приятелство
За хората в Русе, които с нескривано удоволствие очакват всяко ново интелектуално изкушение, което им поднася Художествената галерия, този месец се оказа пълен с прекрасни изненади и те несъмнено ще се помнят дълго. Но русенци, колкото и да са свикнали с привилегията да присъстват в националните новини през лятото с неистовите жеги и рекордните за страната температури, също страдат от прекомерното изобилие на горещини. И това, което се случва сега на „Борисова“ 39, си е едно приятно преобръщане на заглавието на Франсоаз Саган -
„Малко студена вода в неистовото русенско юлско слънце“
Към работите на Салвадор Дали и към панорамата, представяща хронологията на различните арт проекти на Жан Клод и Христо Явашев, сега се добавят и инвенциите на един от именитите русенски художници, всяко гостуване на когото в родния град е съпътствано от впечатляващо негово събитие. С други думи, в момента тук, на „Борисова“ 39, Кънчо Кънев е в повече от добра компания - и тя му приляга.
Но тази година Кънчо Кънев прави не самостоятелна изложба, а съвместна със своя отдавнашен приятел и колега Валери Лазаров. Двамата пресметнаха, че се навършват точно 49 години, откакто са се запознали, когато кандидатствали да станат ученици на едно от легендарните русенски средни учебни заведения - някогашния Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура.
На това приятелство, продължило след време и в Холандия /отскоро Нидерландия/, а сега отново и в България, русенци дължат тази експозиция, която може да бъде видяна в една от залите на Художествената галерия до 2 август.
Енигматичните послания на Кънчо Кънев
в които авторът закодира неистовия си порив към свободата и хармонията на линиите и цветовете, провокират зрителите да отключат у себе си множество врати, затваряни грижливо, макар и неохотно, в името на реда и удобното статукво.
Художникът показва каква лекота и кротка, почти ненатрапчива, но сияйна радост може да носи бягството от несвободата. Той видимо не се притеснява от ръбове и ъгли - напротив, те са онези обеми и форми, които поемат неизтощимото разнообразие от вариации, като при това тъкмо те изразяват примамливата възможност да разместиш рамките, да ги наклониш, да ги раздвижиш и да ги разтвориш, за да пуснеш в тях цветовете. И така
да напълниш тези причудливи светове с полупрозрачен ултрамарин
с мека почти кадифена охра, приглушен цинобър, лимонов кадмий или берлински лазур. Тревожният кармин е запазен за неочакваната рамка, която вместо да затваря пространства, сякаш очертава врати към други светове, или обозначава сърцевини и кръгове, които повеждат към нови асоциативни вериги.
Като своеобразен контрапункт на искрометната като прохладно шампанско артистична неудържимост на Кънчо Кънев звучат картините в другата половина на залата. Срещу неговите прозрачни тромпети, полузагатнати арки и пръснали се в шеметно безредие птици достолепно и солидно се поклащат корабите на Валери Лазаров. Срещу прозирната безплътност на наситените с множество смисли композиции на Кънчо Кънев, в които абстракцията е всъщност осезаема реалност и прошепнато, едва доловимо желание - срещу това застават фарът, корабът на рейд, лодките в залива.
Маринистичните пейзажи на Валери Лазаров
са изпълнени в наситени, на моменти дори пресирани в интензивността си цветове. Сподавена тревожност излъчват портретните работи на Лазаров, в картините му може да се разчетат елементи на магичност, характерна за германските приказки, но заедно с това те недвусмислено показват търсенията на автора, който намира дом за своите истини както в любимите си морски теми, така и в други измерения.
Всъщност двамата художници са много различни - и по стил, и по натюрел, и по тематика на своите творби, и по подбирането на изразни средства. И при двамата обаче е изключително силно усещането за вода - при Валери Лазаров то е по-директно, при Кънчо Кънчев то идва асоциативно, но затова пък е толкова отчетливо, че ако човек затвори очи и се опита да възпроизведе онова, което възниква в съзнанието му под въздействието на работите на художника, то няма да бъде изненада, ако облечено в думи това ще звучи като „вода“, „ручей“, „река“, „поток“, „извор“, „прозрачност“ и още ред други от тази парадигма. През картините на Кънчо Кънев зрителят прочита
недоизречено желание, трудно призната тревога, порив към несбъднатото, полет към неизвестното
През 1973 година двамата сме били петнайсетинагодишни - това е точно лятото, когато кандидатствахме в паралелката по дърворезба в техникума, основан от онзи невероятен чех - Йосиф Вондрак, който е направил доста много не само за образованието в България, разказва Кънчо Кънев.
Двамата с Валери се класирали сред приетите в училището и от есента вече били първокурсници в дърворезбарския клас.
Още тогава станахме приятели - някак много бързо стана ясно, че се разбираме от половин дума, а имаме и еднакви желания, хобита и стремежи, допълва Кънев. И продължава: и двамата сме ученици на Кирил Станчев - ходехме на уроци при именития русенски художник, от когото са усвоявали азбуката на живописта десетки колеги.
А когато
неудържимият търсещ дух на Кънчо го отвежда зад граница
и го установява относително трайно в Нидерландия, за известно време страната се превръща в дом и място за изява и за приятеля му. Валери Лазаров живее в Нидерландия от 1997 година до 2016, а Кънчо Кънев продължава да дели времето си на два дома - тук и в средноевропейската страна.
Всъщност той беше „виновен“ и аз да замина за Нидерландия, обяснява Валери.
Ама няма как да е иначе - та аз него го имам за брат, не, всъщност, имам го за повече от брат, възкликва Кънчо.
И описва приятелството на двамата като „безгранично“.
Всеки от нас прави за другия много неща - но нали в това е смисилът: когато правиш нещо, което отстрани изглежда като жест, или поне така често пъти го тълкуват хората, то ти фактически правиш това нещо и за себе си, защото само така усещаш пълнотата на своята същност, само така намираш своя център на равновесието и се чувстваш цял, казва художникът. И с усмивка прибавя и още нещо: „Покрай нас са близки и семействата ни, и родителите ни“.
Това, впрочем, стана ясно и при откриването на самата изложба (между другото, единственото, което остава необяснимо, е че
двамата приятели едва за първи път показват заедно свои работи
- очевидно това време им е било необходимо, за да срещнат освен всичко останало и вече готовите си творби, в които се отразяват техните светове).
Съпругата на Валери Лазаров влезе в ролята на виночерпец и наливаше чашите на гостите. А приятелката на Кънчо - Хелън, направи истинска конкуренция на двамата автори. Докато приятели и ценители се възхищаваха на новите работи на живописците, Хелън подреди във фоайето на Художествената галерия друга изложба: Art Food, която предизвика не по-малка възхита. С изумителна вещина и усет дамата бе измайсторила собственоръчно перфектни образци на няколко вида суши, далекоизточни пелмени, изкушения от скариди и други незнайни, но омайващи погледа и, вероятно, и небцето деликатеси. А след като директорката на галерията Елена Великова и Кънчо Кънев поканиха посетителите да се почерпят, първоначално всеки, който доближеше „експозиционната маса“ във фоайето, първо се стъписваше и с огромен интерес разглеждаше „експонатите“ от изкусителната и определено
впечатляваща с багри, форми и композиционни решения вкусна изложба
Към апетитните изненади се прибави още една - музикалният пърформанс на група „Red Haus“, която посрещаше гостите на изложбата още пред входа на Художествената галерия. Малко след официалното откриване здрав рок отново огласи пространството пред галерията, като привличаше погледите на минувачите по надвечерната улица „Борисова“ и придаваше допълнителен цвят на артистичното събитие.
„...Събираме какво ли не и запълваме междуредието на нищетата си.
Всяка наша крачка е глътка вода и път, изминат в пустинята.
Достигаме до предела, зад който наднича Надеждата!
Събираме пътищата през които сме минали, водят към онова начало, където отново покълва Надеждата!..
...А високо в синевата птиците рисуват неуморно своите космически спирали“.
Това са думи на Кънчо Кънев, с които той анонсира изложбата. Те показват още една дарба на художника - поетическата му нагласа, която подхвърля още едно очакване в бъдеще: дали пък Кънчо няма да изненада приятели и почитатели с книга със стихотворения?
Засега е ясно само едно: че първата съвместна изложба на Кънчо Кънев и Валери Лазаров е факт. А освен това в пространството се завъртя едно обещание от двамата - следващата година, през 2023-а, в Русе да се състои нова тяхна експозиция. Тогава вече поводът ще бъде абсолютно закръгленото летоброене на приятелството на двамата талантливи русенци - 50-годишнината на запознанството на двете вече пораснали момчета.