Кой е най-известният португалец в света? Кристиано Роналдо? Жозе Моуриньо? Жозе Мануел Дуал Барозо? В наши дни да - и тримата са много известни и влиятелни, но и за тримата е още рано да се каже доколко ще останат в паметта на планетата. Безспорно обаче в нея запазено място има великият им сънародник Фернандо Магелан - героят от времената на великите географски открития, който пръв на света е направил много нещо. Например той е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока, първият европеец, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на света. А не успява да стане първият капитан на околосветско пътешествие заради една трагична случайност. На днешния ден през 1521 година прочутият откривател е бил убит във Филипините.
Магелан е роден около 1480 г., като за негово родно място спорят град Саброза, Северна Португалия и Вила Нова ди Гая близо до Порту. Безспорно е, че е син на Рудригу ди Магаланиш, кмет на Авейру и неговата съпруга Алда ди Мескита.
В началото на 90-те години, след смъртта на родителите му, добрият произход помага на Фернандо и той става
паж на крал Жуау Втори и кралица Леунор в Лисабон
В столицата заедно с братовчед си Франсиско Серан момчето продължава образованието си и започва да се интересува от география и астрономия. На 16 години Магелан получава титлата оръженосец и е зачислен в Морското ведомство, което назначава и контролира далечните португалски морски експедиции.
Първото пътуване по море на бъдещия капитан е на 20-годишна възраст, а 5 години по-късно той вече е изпратен в Индия, за да подпомогне установяването на Франсишку ди Алмейда като португалски вицекрал и създаването на военни и морски бази по пътя дотам. При това пътуване Магелан за пръв път участва в битка и за пръв път е ранен, при това тежко, в завладяването на град Килва в днешна Танзания.
Раната не стряска младия моряк и следващото му пътуване е през 1506 г., когато заминава за Островите на подправките /Молукските острови/. През 1509 г. вече опитният морски вълк участва в разгрома на венециано-египетската ескадра близо до пристанището Диу в Индия, а след това плава заедно с Франсиско Серан под командването на Диого Лопес де Сикейра с първата португалска посланическа мисия до Малака. След пристигането си там експедицията става жертва на заговор и е принудена да се оттегли. Магелан играе важна роля в отстъплението, като предупреждава Сикейра и спасява Серан, който вече е слязъл на сушата.
През 1511 г. под командването на новия губернатор Афонсу де Албукерке Магелан и Серан участват в завладяването на Малака, като Магелан е ранен при превземането на Каликут. Това е
първата повратна точка в живота на Магелан
Доказалият се вече войн е повишен, получава добър дял от плячкосаното имущество и заедно с малайския се слуга Енрике се завръща в Португалия през 1512 г.
Макар че пътищата на двамата братовчеди се разделят, Серан и Магелан поддържат връзка и точно писмата на Франсиско с охисанията на богатия Изток повлияват на решението на Фернандо да оглави околосветска експедиция.
Но точно когато всичко изглежда наредено като по ноти, Магелан проявява своенравния си характер и се отклонява от военната си служба. Но не за да свие семейно гнездо или да се наслаждава на спечелените си пари в някое тихо и слънчево кътче, а за да участва в битката при Азамор в Мароко на 28-29 август 1513 г., когато получава третата си бойна рана. Въпреки че получава няколко медала за храбростта си, Магелан е обвинен в незаконна търговия с маврите и влиза в остър конфликт с командира си Алмейда. След скандала капитанът изпраща тежък доклад до кралския двор и Магелан изпада в немилост пред Мануел Първи. Нещо повече - кралят му съобщава, че след 15 май 1514 г. трябва да напусне службата си. През 1515 г. Магелан прави последен опит да омилостиви Мануел, като му предлага съвместен план с астронома Руи Фалейру за търсене на западен път към Островите на подправките. Идеята е грубо отхвърлена и Магелан разбира, че родната му Португалия го е зачеркнала завинаги.
Но както вече сте се убедили, той
не е човек, който лесно се отчайва или се предава
Натрупалият опит и знания мечтател се мести в Испания и това е втората повратна точка в живота му. Там не само приема тамошно поданство, а си сменя и името на Фернандо де Магеланес. Ето как става това.
Бъдещият испанец се установява в най-голямото пристанище на короната Севиля, където се сприятелява със своя сънародник Дуарте Барбоза и малко по-късно се жени за дъщеря му Беатрис Барбоса, с която имат двама сина - Родриго и Карлос.
На 20 октомври 1517 г. Магелан заминава за Валядолид, за да се срещне с младия крал Карлос Първи, по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл Пети. С помощта на Хуан де Аранда, един от тримата ръководители на севилската Индийска къща, както и на други приятели, Магелан получава испанско поданство. Ставайки много популярен в Севиля, той привлича вниманието на Карлос Първи и влиятелния Хуан Родригес де Фонсека, епископ на Бургос и отдавнашен противник на Христофор Колумб.
По това време Магелан открива карта, според която широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през този континент към Тихия океан. Той решава да проучи този път, за да достигне бленуваните Острови на подправките - ключът към стратегически важната и много изгодна търговия с подправки. Той обявява, че е готов да плава до 75 градуса южна ширина, за да реализира своя проект.
Руи Фалейру, също португалски изгнаник, отново му помага в плановете и намира неоценим финансов съюзник в лицето на Христофор де Харо, участник в голяма антверпенска фирма, който е противник на португалския крал. На 22 март 1518 г. крал Карлос одобрява плана на Магелан и му предоставя сериозна субсидия. Според договора Магелан и Фалейру като генерал-капитани ще получат 1/20 от печалбите и те и техните наследници ще получат управлението на откритите земи с титлата аделантадо.
Магелан се заклева във вярност в църквата Санта Мария де ла Виктория де Триана и прави дарение на монасите в манастира, за да се молят за неговия успех.
С парите от краля Магелан и Фалейру купуват пет кораба: „Тринидад“, „Сан Антонио“, „Консепсион“, „Виктория“ и „Сантяго“ с общо 265 човека екипаж. Магелан
издига адмиралския си флаг на „Тринидад“
а освен 265-те човека на корабите се намират още 26 извънщатни членове на екипажа, като сред тях е и младия италианец Антонио Пигафета, бъдещият историк на експедицията. В първото  околосветско плаване се отправя интернационален екипаж: освен португалци и испанци в неговия състав влизат представители на още 10 националности.
На 10 август 1519 г. флотилията под командването на Магелан напуска Севиля. Когато научава за заминаването на Магелан, португалският крал Мануел Първи нарежда да го заловят, но той успява да се измъкне. Не успява обаче да избегне друг капан - несъгласията между капитаните на отделните кораби, които започват много скоро. След Канарските острови Хуан де Картахена настоява Магелан да се съветва с останалите капитани при всяка промяна на курса. Магелан спокойно и гордо отговаря: „Ваше задължение е да плавате през деня зад моя флаг, а през нощта зад моите фенери“. След няколко дни Картахена отново повдига същия въпрос, но Магелан, който е нисък на ръст, но физически силен, го хваща за реверите и заповядва да бъде държан под стража на „Виктория“, а за капитан на „Сан Антонио“ назначава своя родственик Алвару Мишкита.
След кратко спиране на Тенерифе флотилията пристига в Кабо Верде, откъдето продължава за Бразилия. На 20 ноември екваторът е пресечен, а на 29 ноември екипажът забелязва бразилския бряг на около 8 градуса ю.ш. Плаването продължава на юг, докато през март 1520 г. Магелан решава да презимува в залива Сан Хулиан. На 31 март четирите кораба влизат в залива, а „Тринидад“ остава на котва в устието на залива. Офицерите-испанци настояват Магелан да „изпълни кралските инструкции“: да завие към нос Добра надежда и по източния път да достигне до Молукските острови.
Същата нощ започва бунт
Арестуваният Картахена е освободен от заговорниците, които завладяват „Виктория“, „Консепсион“ и „Сан Антонио“ и задържат Мишкита. Трите кораба насочват оръдията си към „Тринидад“ и изискват от Магелан да се яви при тях за преговори. Против двата верни кораба на Магелан са трите метежни.
Въпреки тежката ситуация Магелан е спокоен. Той изпраща своя полицейски офицер Гонсало Гомес Еспиноса с няколко моряци на „Виктория“ с молба капитанът на кораба Луис де Мендоса да дойде на адмиралския кораб за преговори. След като той категорично отказва, Еспиноса забива кортика си в гърлото му, а един от моряците го доубива. Шуреят на Магелан Дуарте Барбоза веднага завладява „Виктория“ и е назначен за капитан. Сега вече силите са три към две в полза на Магелан, който предвидливо е закотвил корабът си във входа на залива.
Магелан
жестоко се разправя с бунтовниците-капитани
заповядва да обезглавят Гаспар де Кесада, да поругаят трупа на Луис де Мендоса и да изоставят на пустинния бряг Хуан де Картахена заедно с бунтовниците-свещеници, но всички останали пощадява.
На 24 август пътуването е подновено и флотилията продължава на юг, достига до мястото на корабокрушението, прибира оцелелите моряци и престоява там до средата на октомври, очаквайки настъпването на пролетта. На 18 октомври корабите продължават на юг, откриват широкия залив Байя Гранде, където Магелан заявява, че ще търси заветния проток до 75 градуса южна ширина и ако не го намери, чак тогава ще завие на изток към нос Добра надежда.
На 21 октомври, на 52 градуса южна ширина, четирите кораба достигат нос Кабо Вирхенес и Магелан решава, че е открил протока, защото водата е солена и навлиза навътре в сушата. Корабите започват мъчително да навлизат в 600-километровия проток, наречен от Магелан Проток на Вси светии, защото навлиза в него на 1 ноември, Денят на Вси светии. Днес този морски път е известен като Магеланов проток. Южно от него открива северното крайбрежие на остров Огнена Земя. Първоначално Магелан изпраща „Сан Антонио“ и „Консепсион“ да изследват множеството разклонения на протока. На уговорената преди това среща се връща само „Консепсион“. Офицерите на „Сан Антонио“ арестуват и оковават във вериги капитан Алвару Мишкита и в края на май 1521 г. се завръщат в Испания, като обвиняват Магелан в измяна, за да оправдаят себе си и в родината им вярват. В същото време останалите три кораба, мислейки че „Сан Антонио“ е потънал продължават на запад по протока. 38 дни след навлизането в протока и след като изминават около 550 км по него, на 28 ноември
корабите навлизат в Тихия океан
наречен така от Магелан заради огледалната му повърхност в този ден.
Повече от четири месеца оредялата вече флотилията преплава около 17 000 км и екипажът не вижда никаква земя с изключение на три необитаеми атола. Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и повечето от моряците заболяват от скорбут, като 19 човека умират.
На 13 февруари 1521 г. експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови. Пребиваването на испанците на остров Гуам не минава без инциденти. След като островитяните открадват лодката, привързана за кърмата, разяреният Магелан слиза на брега с въоръжен отряд, опожарява няколко колиби и лодки, убива седем човека и си връща откраднатата лодка.
На 15 март, преминавайки още 2000 км, испанците виждат високите върхове на остров Самар от Филипинските острови. Корабите се придвижва още малко на юг към остров Сиаргао, разположен до южния край на Самар. Поради предпазливост на 17 март Магелан заповядва да се придвижат до малкия остров Хомонхон, където флотилията хвърля котва. Жителите на съседните острови доставят на екипажа плодове, кокосови орехи и палмово вино. След една седмица флотилита се предвижва на югозапад и се установява край остров Лимасава. Към „Тринидад“ се насочва лодка с местни жители и когато малаецът Енрике, роб на Магелан, ги заговаря на родния си език те го разбират. На Магелан му става ясно, че той се намира в тази част на Стария свят, където е разпространен малайският език, т.е недалеч от Островите на подправките, където 10 години по-рано пребивава с експедицията на Антониу Абреу.
Испанците си разменят подаръци с раджа Каламбу от остров Лимасава, който го насочва към голямото търговско пристанище Себу на едноименния остров. Пристигайки там на 7 април 1521 г. Магелан и неговите спътници виждат в пристанището китайски стоки и се сблъскват с порядки от истински цивилизован свят. Местният владетел раджа Хумабон в началото иска от тях да плащат търговско мито, но Магелан отказва, като му предлага дружба и военна помощ в борбата му с останалите владетели на другите острови. Управителят приема предложенията на Магелан и след една седмица дори се съгласява да бъде кръстен той и семейството му и няколкостонин негови поданици.
В ролята си на покровител на новите християни
Магелан се намесва в острата междуособица между неговия покровител и владетелят Лапу-Лапу на съседния остров Мактан. Магелан се съгласява да му помогне в битката срещу Лапу-Лапу, проведена на 27 април. Антонио Пигафета предава единствените наблюдения на очевидец относно драматичните събития около смъртта на Магелан:
„Когато утрото /на 27 април/ дойде, 60 човека с лодки се отправихме към съседния остров. Поради крайбрежните рифове не успяхме да стигнем до брега и четиресет и девет души скочихме във водата и вървяхме през нея на разстояние повече от два изстрела с лък, преди да можем да стигнем брега. Останалите единадесет души останаха назад да пазят лодките. Когато стъпихме на земята, местните оформиха три групи, наброяващи повече от хиляда и петстотин човека. Щом ни видяха, те се нахвърлиха върху нас със силни крясъци... Мускетарите и стрелците с лъкове стреляха отдалеч около половин час, но неуспешно... Когато разпознаха капитана, толкова много от тях се насочиха към него, че шлемът на главата му два пъти бе уцелен от стрела... Един от местните хвърли бамбуково копие към лицето на капитана, но последният незабавно го уби със своята пика, която остави в тялото на туземеца. Тогава, пробвайки да постави ръка на шпагата си, той съумя да я изтегли, но само наполовина, защото беше ранен от бамбуково копие в рамото. Когато местните видяха това, всички се нахвърлиха върху него. Един от тях го рани в левия крак с голяма сабя, която приличаше на ятаган, макар, че беше още по-голяма. Това принуди капитанът да падне с лице към земята и тогава те веднага се хвърлиха върху него с железни и бамбукови копия и с техните саби, докато не убиха нашия образец, нашия светилник, нашия утешител и наш истински пътепоказател. След като го убиха, те се връщаха няколко пъти, за да видят дали всички сме в лодките. Тогава, осъзнавайки, че е мъртъв, ние, разстроени, се оттеглихме както можахме към лодките, които вече гребяха“.
След смъртта на Магелан за капитани на флотилията са избрани Дуарте Барбоза и Хуан Серано. Новопокръстеният управител на Себу, узнавайки за предстоящото отплаване на корабите, поканва своите съюзници на прощално празненство. 24 моряци заедно с Барбоза и Серано приемат поканата и слизат на брега, но двама от тях - Гонсало Гомес Еспиноса и щурманът на „Консепсион“ португалецът Жуау Лопиш Карвалю се връщат, защото заподозират измяна.
Всичките участници в празничното тържество са коварно избити
по заповед на местния раджа.
След смъртта на Барбоза и Серано за началник на експедицията е избран португалецът Жуау Лопиш Карвалю, който издига своя флаг на „Тринидад“, а за капитан на „Виктория“ - Гонсало Гомес Еспиноса. На корабите остават живи едва 115 човека, от които голяма част са болни и поради това, че няма необходимия брой хора да управляват трите кораба е решено „Консепсион“ като най-пострадал от плаването да бъде запален и изгорен. „Тринидад“ и „Виктория“ продължават на запад. На 26 октомври в море Сулавеси корабите издържат първата голяма буря след преминаването на Магелановия проток и
на 8 ноември достигат до остров Тидоре
от търсените Молукски острови - Островите на подправките. Испанците успяват да сключат сделки със султана на Тидоре, съперник на султана на Тернате, който е съюзник на португалците. Закупуват на ниски цени ценни подправки - канела, карамфил, мускатови орехи. „Тринидад“ се нуждае от ремонт и решават, че след неговото завършване Еспиноса ще тръгне на изток към Панама, а Елкано да поведе „Виктория“ към родината на запад - покрай нос Добра Надежда.
На 21 декември с екипаж от 60 човека „Виктория“ поема към родината. След много перипетии на 6 септември 1522 г. Хуан Себастиан де Елкано с остатъка от екипажа на Магелан пристига с „Виктория“ в Испания, като за 1081 дни извършва първото в света околосветско плаване. Експедицията на Магелан е първата, успяла да обиколи света, и първата, преминала през протока в Южна Америка, известен днес като Магеланов проток. Пътуването дава представа и за общия размер на Земята, тъй като изминатото разстояние е измерено като 14 460 испански левги (60 440 км). За жалост капитанът не успява да види делото си завършено, но пък името му остава за вечни времена в историята на човешката цивилизация.