Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразява своята принципна подкрепа за замяната на административното определяне на размера на минималната месечна работна заплата и за изработването на механизъм за нейното определяне, който да даде предвидимост и стабилност на икономическата и бизнес средата. Това пише в Становище на АИКБ по предложените от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) три варианта за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в България.
Едновременно с това от АИКБ изразяват резерви към идеята да има формула, по която автоматично да се определя минималната работна заплата, още повече в такъв примитивен вид, в който ни се предлагат вариантите от страна на МТСП.
По принцип АИКБ винаги е била застъпник на договарянето на минималната работна заплата. "Винаги сме приоритизирали договарянето по  икономически дейности. В този смисъл ние приветстваме изразената готовност от страна на КНСБ (заявена по време на разговорите в МТСП на 25.07.2022 г.) за възобновяване на двустранните преговори за постигане на споразумение за създаване на механизъм за договаряне на минималната работна заплата, като заявяваме своето предпочитание към договарянето по икономически дейности, като МРЗ бъде резултативна величина на тези преговори – за МРЗ за цялата икономика да се приеме най-ниската договорена стойност от преговорите по икономически дейности", пише в становището.
Що се отнася до предложението на МТСП от АИКБ отбелязват, че то се предлага по изключително припрян начин, като бързането се мотивира с намиращата се в напреднал, но съвсем не завършен вид, Директива за минималната работна заплата. До приключването на работата по приемането на директивата остават не по-малко от два месеца, като изобщо не е сигурно какъв ще е окончателният й текст. Всички изявления, че не може да се очакват промени в хода на приемането на директивата, са несъстоятелни.
От Асоциацията допълват, че е известно, че за всяка приета директива в ЕС се предвижда достатъчен срок за въвеждането й в националното законодателство. От тази гледна точка бързането и припряността, с която ни се натрапва проста линейна зависимост между средната работна заплата и минималната месечна работна заплата за страната, са необосновани, несъстоятелни и очевидно мотивирани от други съображения, които не попадат в предметното поле на работата на АИКБ.
От АИКБ не са съвсем съгласни с "лековатото отношение на нашите синдикални партньори към възможността да се реферира медианната работна заплата (МедРЗ) примерно във варианта МРЗ = 0,6 х МедРЗ". Според Асоциацията по-справедливо и по-рационално е да се реферира към медианната работна заплата (МедРЗ) примерно във варианта МРЗ = 0,6хМедРЗ, а не към средната брутна работна заплата.
Аргументите против използването на медианната работна заплата (МедРЗ) са несъстоятелни и съвсем тенденциозни. МТСП има възможността да изчислява медианната работна заплата с каквато честота във времето поиска. Публикуването на медианната работна заплата на четири години веднъж е просто практика на НСИ, а възможността тя да се изчислява с произволна честота е съвсем друго нещо и то е напълно възможно.
Също така високодоходните групи оказват значително влияние върху средната работна заплата (СРЗ), докато при МедРЗ, такова влияние няма, допълват от АИКБ. Затова оттам смятат, че темата за реферирането към МедРЗ не е изчерпана и не е затворена.