Синдикатът "Образование" анализира предложението на МОН за разпределението на учебното време през новата учебна година и отправя препоръки
По-равномерно разпределение на почивките и учебните дни предложиха вчера от Министерството на образованието и науката за следващата учебна година. Според проекта на заповед, публикуван за обществено обсъждане, ваканцията между първия и втория срок ще бъде пет дни - от 1 до 5 февруари 2023 г. Досега тя беше само един ден, което е твърде малко за възстановяване на силите на учители и ученици. Последният ден на октомври 2022 г. ще бъде неучебен. Така есенната ваканция ще бъде четири дни, включително и с празничния 1 ноември. Последните учебни занятия за 2022 г. ще бъдат на 23 декември. Учениците ще се върнат в клас на 3 януари 2023 г. Великденската ваканция ще започне на 8 април 2023 г. за учениците от първи до 11-и клас и на 12 април за дванадесетокласниците. Всички ще влязат отново в училище на 18 април 2023 г., информираха от МОН на 25 юли.
"От десетки години съветваме МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в чл. 154 от Кодека на труда (КТ) за ваканция. Да те са вид "ваканция", но нямат отношение към дебата за учебното време, а това изкривява общественото усещане за почивни и учебни дни. И реално есенната ваканция е 1 ден, Коледната ваканция е 2 дни, междусрочната - 3 дни и пролетната ваканция е 4 дни. Това прави общо 10 дни, без лятната ваканция. Добавяме и "неучебните дни" за държавните зрелостни изпити (ДЗИ) и за националното външно оценяване (НВО), които неясно защо МОН брои за ваканции и не ги причислява в категорията учебно време", заявяват от синдиката.
В позицията се посочва, че "МОН са пропуснали предложението на Синдиката "Образование" при НВО в 10-и клас учениците да бъдат пренасочени към гимназиите /училища с прием единствено след 7-и клас/. В основните, обединени и средни училища да се провежда само и единствено НВО в 7-и клас. Така ще се минимизира рискът от грешки при организацията".
И нека пак да направим сравнителен анализ на българското учебно време и на ваканциите в рамките на Европа, предлагат от синдиката. И информират, че в повечето от изследваните държави броят на учебните дни е между 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия - 200. В половината от страните са 170-180. В 13 държави са в диапазона 181-190 учебни дни. Като цяло, броят на учебните дни е еднакъв за всички степени на образованието, но има и изключения - във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и средна степен.
С по-малко учебни дни в горен курс са Гърция, Ирландия, Босна и Херцеговина. В страните, където броят варира според степента и класа, често последният клас има най-малко учебни дни. Такъв е случаят и с България - в 12-и клас има 31 учебни седмици, с пет по-малко от останалите.
В България броят на учебните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата близо до максимума от 190-200 учебни дни, а именно - 180.
С изключение на Коледната ваканция, всички останали варират и се различават по продължителност. Някои ваканции зависят от нефиксирани, регионални празници и прояви, като национални и местни карнавали, и Великден. Всички държави осигуряват и почивни дни за обществени прояви и религиозни празници. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа почти всички осигуряват минимум 2 седмици, а в Швеция и Сърбия - 3. Великденската ваканция е една или две седмици в почти всички държави, освен в Турция. В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, местните и регионални власти имат право да определят свои периоди на ваканции, съобразно местната специфика, но общият брой учебни дни е определен централно. Като цяло, схемата на ваканциите в различните страни е еднаква за различните образователни степени.
България не прави изключение от общата картина, дори някои ваканции у нас са по-кратки - Коледната и Великденската, отбелязват от синдиката.
И съобщават, че в Европа продължителността на лятната ваканция е между 11 и 15 седмици. Учебното време, като цяло, приключва в края на май или средата на юни, когато в повечето държави започва лятната ваканция. Продължителността на лятната ваканция варира в широки граници в отделните държави - от 6 седмици в някои германски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, между 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а дори и 15 седмици в Албания за начален етап.
В редица държави на Балканите началните степени излизат в лятна ваканция преди по-горните степени. България със своите 13 седмици лятна ваканция и по този показател не прави изключение, а се намира в позицията на други държави с подобно географско положение.
"Времетраенето на учебните часове е категория, която за България е подвластна на Министерство на здравеопазването, а МОН е "послушен" изпълнител. За пример учебните часове в Обединеното кралство на 7-годишните /наш първи клас/ са 60 минути времетраене, при нашите 35 минути. МОН би могло да увеличи времетраенето на учебните часове, за да се изравним с някои европейски образователни системи, но Синдикатът "Образование" е категоричен, че това няма да помогне за по-добро качество на българското образование. Няма да помогне и увеличаването на учебните дни", се казва в позицията.
Синдикатът "Образование" отправя препоръка към следващия образователен министър да се фокусира не към физическия размер на учебното време, а към естетиката и качеството на времето за образование. Ще помогне по-добрата дисциплина, подобряването на физическата среда, преминаването на едносменен режим, намаляването на учениците в клас и доброто родителско възпитание, което в много семейства липсва, коментират от учителския синдикат.


Следете новините ни и в GoogleNews