Службата за обществено здраве на Съединените американски щати го бе нарекла "Изследване на нелекувания сифилис сред афроамериканските мъже". Но малко след това за света този случай стана известен под името "Изследването Тъскиги" - един от най-големите медицински скандали в историята на САЩ, една жестокост, която продължава да подхранва недоверието към правителството и здравеопазването сред чернокожите американци.
Днес се навършват 50 години от разкритията по случая "Изследването Тъскиги", съобщи Асошиейтед прес. На 25 юли 1972 година Джийн Хелър, репортер от разследващия екип на Асошиейтед прес (наричан тогава Екип за специални задачи), съобщава новина, която разтърсва нацията. Въз основа на документи, изтекли благодарение на изобличителя Питър Бъкстън, който по това време работи като служител в Службата за обществено здраве на САЩ, 29-годишната тогава журналистка Хелър съобщава, че федералното правителство е оставило стотици чернокожи мъже в селските райони на Алабама да не се лекуват от сифилис в продължение на 40 години, за да проучи въздействието на болестта върху човешкия организъм. На повечето от мъжете им е бил отказан достъп до пеницилин, дори когато той е станал широко достъпен като лекарство.
Последва обществен протест и близо четири месеца по-късно "Изследването на нелекувания сифилис сред афроамериканските мъже" в Тъскиги приключва. Разследването има големи и дълготрайни последици - мъжете, участвали в изследването, подават съдебен иск, в резултат на който е постигнато споразумение за 10 милиона американски долара, Конгресът приема закони, уреждащи начина на третиране на участници в научни изследвания, а повече от две десетилетия по-късно президентът Бил Клинтън официално се извини за изследването, наричайки го "срамно".
Експериментът, наречен "Изследването Тъскиги", започва през 1932 година сред около 600 афроамериканци, предимно бедни и необразовани от град Тъскиги, в щата Алабама, в който по онова време има най-висок процент на заразени със сифилис в страната. Една трета от хората, които участват не са били болни от сифилис (контролна група), а останалите две трети са имали признаци за заболяването. В групата на болните от сифилис половината са получавали най-доброто лечение, което е било достъпно по това време, но другата половина - около 200 мъже, не са получавали никакво лечение срещу заболяването, казват от Службата за обществено здраве на САЩ.  Като стимул за включване в програмата на мъжете е бил обещан безплатен транспорт до и от болниците, безплатен топъл обяд, безплатни лекарства за всяка болест, различна от сифилис, и безплатно погребение след извършване на аутопсия.
Изследването в Тъскиги започва 10 години преди откриването на пеницилина като лек за сифилиса и 15 години години преди лекарството да стане широко достъпно. Дори след като пеницилинът става широко разпространен, а употребата му вероятно е могла да помогне или да спаси много от участниците в експеримента, лекарството им е било отказано, казва д-р Дж. Д. Милър, който е бил ръководител на отдела по венерически болести в Центъра за контрол и превенция на заболяванията към Службата за общественото здраве на САЩ в Атланта.
Сифилисът е силно заразна инфекция, която се разпространява по полов път, и ако не се лекува може да причини деформации на костите и зъбите, загуба на слух, загуба на зрение, сърдечни заболявания и увреждане да централната нервна система, припомня Асошиейтед прес.
Прочуване от 1969 година на Центъра за контрол и превенция на заболяванията сред 276 лекувани и не лекувани от сифилис, участвали в "Изследването Тъскиги", показва, че 7 от тях са починали в резултат на заболяването. Други 154 души са починали от сърдечни заболявания. Служителите от центъра казват, че на този етап не могат да определят колко от смъртните случаи от сърдечни заболявания са причинени от сифилис и колко допълнителни смъртни случаи могат да бъдат свързани със заболяването.
Преди няколко години обаче проучване на Американската медицинска асоциация установи, че нелекуваният сифилис намалява продължителността на живота с 17 процента при афроамериканските мъже на възраст между 25 и 50 години - точно описание на участниците в "Изследването Тъскиги".