Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) направи проучване сред представители на районните избирателни комисии (РИК) в страната относно предлаганите промени в Изборния кодекс (ИК). Това съобщиха от пресцентъра на Института.
Отправено е запитване към представители на всички 31 районни комисии, а отговори са получени от 87% от тях.  Анкетата включва 13 въпроса –  осем от които „затворени” и пет с възможност за „отворен” отговор.
Отправените запитвания са в две основни направления – за промените в ИК, които предвиждат връщане на смесена система за гласуване (с хартиени бюлетини и машинно) и за промените, които засягат отчитането на резултата и преброяването на машинните разписки в секциите.
Респондентите не одобряват идеята за връщане на „смесеното” гласуване, констатират от Института.  На въпроса „Какво е отношението Ви към връщане на „смесеното” гласуване (с хартиена бюлетина и машинно в една и съща секция), както предвиждат предложени промени в законодателството” 78% са отговорили с „негативно”, а останалите 22% – с „по-скоро негативно”. Към този въпрос е имало възможност и за обосноваване на изразеното отношение и най-често посочените негативни ефекти от връщането на смесената система на гласуване, са значително утежняване на процедурата по отчитане на резултатите;  значителен брой грешки в протоколите от смесените секции; значително удължаване на работния ден; нарастване на броя на недействителните гласове. 
Същевременно всички запитани отговарят, че работата на РИК се улеснява при гласуването с машина, а основните му ползи са свързани с намалените грешки в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите, посочват анализаторите.
На въпроса „Ако изборното законодателство предвиди задължение за преброяване на машинните разписки, кое би било удачно да се въведе” повечето анкетирани (59,3%) приемат за най-добър вариант контролното броене на разписките в представителна извадка от секции. Нейният размер и начин на формиране може да бъде определен с отделно решение на ЦИК. Три пъти по-малко от анкетираните представители на РИК (18,5%) подкрепят идеята да бъде извършвано преброяване на разписките за съответствие с общия брой машинно подадени гласове, но без те да се разпределят по партии и кандидати. Сред възможните отговори „създаване на отделен протокол за отчитане на резултатите от разписките – по партии и кандидати” събира подкрепата на 14,8% от запитаните. Останалите 7,4% от респондентите са посочили друг вариант.
Районните избирателни комисии в България заемат много специфична роля в изборния процес, подчертават от ИРПС. „РИК отговаря в най-голяма степен за непосредствената подготовка на изборната администрация по места и познава в детайли нейните слабости. Ето защо, независимо дали поредните промени в Изборния кодекс ще бъдат приети, законотворците биха могли да се възползват от натрупаната експертиза в тези структури. Очевидно е, че настоящите проекти за изменения в ИК отговарят най-вече на отделни партийни интереси, но не отразяват организационните проблеми, с които РИК се сблъсква“, пишат в заключение от Института за развитие на публичната среда.
Пълният анализ може да се прочете тук.