Нужен е надпартиен консенсус, за да се изгради подкрепяща система, в която диагнозата рак да не е присъда. Това каза министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова. Сербезова участва в представянето на проекта на Националния план за борба с рака в Република България 2030. Въпреки краткия хоризонт, който ни отреди Народното събрание, имаме много работа за вършене, каза още тя. По думите ѝ планът е пример за екипна работа.
Превенцията на онкологичните заболявания се състои в промяна на начина на живот, с ваксиниране, със скринингови програми за рак на дебело черво, на бял дроб, на маточна шийка, на гърда, на простата, каза проф. Асен Дудов, началник Клиниката по медицинска онкология в  „Аджибадем Сити Клиник“ и участник в работната група по изработването на плана. По думите му е нужно в страната ни да има иновативни диагностика и лечение, за да може болестта да се овладее по най-добрия начин. 
Честотата на онкологичните заболявания в България и в Европа е приблизително еднаква, но на година смъртността от тях в България е по-висока, посочи д-р Александър Симидчиев, член на работната група. По думите му е нужно да се обърне сериозно внимание на проблемите с чистотата на въздуха, а децата от ранна възраст да бъдат запознати с правилните начини на хранене и с физическата активност. Първичната профилактика, изразяваща се във ваксиниране, също е ключов момент в намаляването на заболелите, допълни той.
Водещи в скрининговите програми са скандинавските страни, които работят от 30 години и сега се виждат резултатите им, посочи проф. Галина Куртева от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология. По думите ѝ целта е тези програми да стигнат до 90 на сто от хората, но успеваемостта достига до около 30 на сто, което налага организиране на информационни кампании, допълни тя. Имаме амбиция за създаване на скринингови програми за рак на бял дроб и на простата, добави лекарят.
Късното диагностициране е основен проблем в страната. Болните от рак в Европа, които преживяват една година, са над 12 милиона, от които 300 хиляди са деца и за тях има значение колко и как живеят, каза още проф. Куртева. По думите ѝ близо 60 на сто от пациентите имат нужда от психологическа подкрепа в началото на болестта, но не по-малко от 30 на сто имат нужда от подкрепа в хода на болестта. Често работодателите отказват да върнат на работа диагностицираните, посочи още проф. Куртева. Друг проблем за пациентите и семействата им е липсата на палиативни грижи, допълни тя. 
Трябва да се осигурят онко-психолози, социални работници, рехабилитатори, както и да има стандарт в палиативната грижа, каза д-р Антоанета Томова, началник на Първо отделение по Медицинска онкология в Комплексен онкологичен център – Пловдив. По думите ѝ е нужно и да се изгради система за обезболяващи лекарства, да сработи единна политика в палиативната грижа и лечението на болката, подобряване на възможностите на здравните специалисти, прилагащи комплексна грижа, стандарт за немедицинска грижа, регистри.
В България има съвременна диагностика, но не всички пациенти имат достъп до нея, каза Деян Денев, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Денев посочи, че за антираковия план в Чехия са осигурени 730 млн. евро.
Финансирането на плана ще бъде чрез европейски средства и от държавния бюджет, каза заместник-министърът на здравеопазването Петър Грибнев, но не уточни дали има направен предварителен финансов анализ и каква сума е необходима за осъществяване на дейностите по плана.  
Проектът на Националния план за борба с рака в Република България 2030 беше публикуван на 8 юли на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.