Интересен факт е, че когато се доближат две брачни халки те образуват знака за безкрайност, което показва и символизира вечността на брачния съюз. Този пръстен се дава още от дълбока древност, а значението му било доказателство за любовта и желанието за ангажимент и постоянна грижа към бъдещата съпруга.

Смята се, че за първи път пръстените започват да се разменят между съпругите през втори век след новата ера. Корените на тази традиция произлизат от християнската доктирина. Първоначално те са правени от бронз, а век по-късно са изработвани от злато. Едва през четвърти век вече започва да се използва като основен елемент при бракосъчетанието. Според друга легенда венчалният пръстен води своята традиция от италианския град Перудже, където се съхранява пръстен с аметист, който бил подарен на Мария от нейния любим Йосиф в знак на любов и преданост. Историческите факти обаче ни дават сведения от петнадесети век, когато в деня на сватбата Максимилиан Австрийски подарява на Мария Бургундска пръстен с елмаз.

Християнсската традиция държала халката да изглежда съвсем обикновено – гладък и прост пръстен, но женското желание и слабост към скъпите и красиви украшения довежда до разделението на два вида пръстени - брачните халки и годежените пръстни. Разликата се проявявала именно в това, че първите изглеждали по-просто и се използвали по време на брачното съчетание, докато вторите не предполагали извършването на някакъв обред и се разменяли само в момента на вричането и даването на обещание за бъдещ брак. Съществувал обичай, според католическата църква, в който също се разменяли пръстени по време на сватбената церемония, но мъжът получавал златен, а жената сребърен пръстен, които били гравирани с името на другия. Тази традиция съществува и до днес сред някои последователи на католицизма. Други общества нямали разновидности от пръстени, а използвали един. Преди сватбата се приемал за годежен, а след като се гравира се превръщал в брачна халка.

Различните народи имали различни обичаи и виждания спрямо това на коя ръка трябва да се носи венчалната халка. Римляните смятали, че лявата ръка не е късметлийска, затова носели пръстените си на дясната ръка. Индианците пък смятали, че е „нечиста“ и също ги носели на дясната ръка. В европейски страни като Холандия и Германия промяната в брачния им статус личала, когато преместят пръстена си от левия на десния си безименен пръст. Евреите пък имат съвсем различна традиция – те носели пръстена си на десния показалец. В Шри Ланка младоженците ги носят на противоположни ръце - мъжът отдясно, а жената отляво. Преди осемнадесети век традицията повелявала само жените да носят халката си, а едва след Втората световна война и мъжете получават тази привилегия, което напомняло на войниците за семейството и дома. Традицията за носенето на пръстена на лявата ръка е сравнително млада и се наблюдава от деветнадесети век. Това било израз на уважението на жената към нейния съпруг. Пръстенът се премества на другата ръка и в случаите, когато един от двамата членове на двойката почине. Днес обаче хората не се водят толкова от познатите ни традиции. Избират на коя ръка да носят своя пръстен спрямо лични предпочитания и удобство като основното и най-важното е само символиката, която носи.

В мюсюлманската религия традицията на размяната на пръстени почти липсва. Интересното е, че в тяхната вяра няма норми, които да регулират носенето на пръстен. Мюсюлманите носят брачни халки, но предимно сребърни. Според техните религиозни норми жените имат право да носят златен пръстен, но на мъжете е забранено. В тяхната свещена книга пише, че златото осквернява плътта. Мъжът може да носи само сребърен пръстен, чието тегло не надвишава 4,375 грама. Те нямат право да го носят на средния пръст или на показалеца, докато жените могат да го носят на всеки един пръст. При тях няма обичай, в който да се разменят пръстени, тъй като това наподобява християнството, а имитацията на друга религия сред тях не е приета. Не придават духовно значение на тези бижута, а ги приемат само като украшение. Ако съпругът на жена мюсюлманка почине, тя трябва да издържи определен период на траур, а след това се приема за свободна.

В будистката религия по време на обреда се разменят пет пръстена. Според тях безименният пръст е символ на брака и желанието на мъжа и жената да влязат в съюз. Те носят гравирани халки. След смъртта на починалия сред тях е разпространено, че носенето на пръстена зависи от овдовелия.

Източник: Theworldofdiamonds