Българското кино трябва да стане по-отворено за чужденците, заяви в интервю за БТА младият режисьор Едуард Енчев. По думите му хората на Запад обичат екзотиката, да видят различната гледна точка на културата, друг мироглед. „Трябва да им показваме нашето кино. Те не го познават, но можем да го представим по такъв начин, че да ги хванем за ръка и да кажем: „Вижте това е нещо много красиво, в което може да намерите смисъл“, посочи Енчев.
Той е на 23 години, от Ловеч, завършил е режисура в Университета Бангор в Уелс. От една година се е завърнал в България с идеята да се развива в родината си и да докаже, че „тук може да е Холивуд с много качествени филми“.
Младият режисьор е избрал своята професия още от малък, когато с баща си е гледал филма „Междузвездни войни“. „Това беше филмът, който ме заплени и запали страстта ми към киното като изкуство и как то влияе на хората. Никога не съм се колебал да уча нещо друго“, сподели Енчев.
Той изтъкна две причини да се завърне от Англия и да се впусне в бурните води на българското кино. „Не ми допадна живота на Запад – самата атмосфера, хората манталитетът им е по-студен, всичко е професионално, не си дават свобода на чувствата, която аз търсех. Докато в България това го има, макар тук възможностите за реализация да са ограничени. Но аз съм оптимист и вярвам, че нещата могат да се променят, стига човек да го иска достатъчно и да има хора зад себе си, които да го подкрепят“, каза режисьорът.
Именно желанието и вярата, че може да допринесе за промяната в българската кино действителност е втората причина да изостави живота си в Англия.
Според него, за да се случи тази промяна, първо, трябва да сме искрени със самите себе си, да имаме наш собствен стил. „В Англия научих, че всяка държава си има подход и стил на снимане. Хубаво е да се заимстват идеи и да се вдъхновяваме от други източници, но когато се опитваме да копираме американците, никога няма да изглеждаме толкова естествено, защото не идва от нашето сърце“, посочи Едуард Енчев.
По думите му в България трудно можеш да се издържаш от кино, но когато човек прави нещата със страст, няма какво да го спре. 
Според него разликата между българското и английското кино е, че англичаните предпочитат повече по-реалистични истории, при тях документално кино е по-развито. 
Основната разлика е в манталитета на хората. „Ние сме по-емоционални, по-отворени, по-топли, а те са по-консервативно устроени, по-студени, по-формални. Съответно това се прилива в изкуството“, коментира режисьорът.
Разлика със западните държави има и при финансирането. Докато в България се разчита повече на държавни средства и от европейските програми, то в Западния свят имат много частни инвеститори.  „В България трябва да търсим повече бизнесмени, които имат желание да развиват нашата култура, да стимулира духовността у хората“, добиви Енчев.
Според него дори комерсиалното кино може да носи дълбоки послания. „Има как да докоснеш масите от хора, но в същото време да заложиш интересни идеи на слоеве в самия продукт, който създаваш. Например в „Игра на тронове“ има първичното, което всеки ще разбере, но има и по-комплексни мотиви, които стоят под тях. Това е ключът - да можеш да създадеш такъв филм или сериал, с който да докоснеш всички хора. 
Има режисьори, които създават уникално кино, но то не е за всички. Редица хора ще го оценят, но няма да достигне до всеки един човек. Така за мен не си си разпространил съобщението достатъчно“, коментира още младият кинорежисьор. 
Едуард Енчев представи в родния си град Ловеч първия си късометражен филм „Ехота от миналото“. Това е дипломната му работа по кинорежисура в университета в Уелс. Той е режисьор, сценарист, оператор и монтажист на филма, а в главната роля е Сава Чуковски – младши. 
Всеки от 17-те кадъра има композицията на картина, какъвто е и акцентът на самия филм – повече визуално преживяване с много символика, отколкото актьорско изпълнение.
Лентата показва пътя на един млад мъж, който преминава през различни фази във вътрешната си трансформация - израстването от момче до мъж с всичките терзания и премеждия, пътя му през страданието до катарзиса. Посланието е, че човек трябва да приеме себе си, без значение на грешките и паденията, да приеме и доброто, и лошото.
„Няма човек как да израсне, без да се вгледа в себе си, да приеме грешките си, без да се опасява, и да намери сили да продължим напред. Истински свободният човек винаги ще прави добро за себе си и за околните“, споделя Едуард Енчев.
Преминаването на различните фази на главния герой, изигран от Сава Чуковски – младши, е представено чрез срещите му с три образа – на самодивата, шута и вещицата.
„Първо се среща с женската природа – на дивата жена, невинността, чистотата. Това е самодивата. Образът на шута е на изкусителя – това, което не искаме да покажем, той иска да го изкара на яве, да си признаем, че ни харесва. Героят се изкушава, прави грешката – наранил е себе си, вътрешната си емоционалност и женската си природа. Накрая е образът на вещицата, на старица, защото това е опит. Този образ може хем да те утеши, но и да ти даде уроците от живота. Там намираш смисъла, искрата да си простиш и да намериш своя път“, разказа режисьорът.
В момента той разработва сериал на футуристична тематика, който ще бъде предшестван от пълнометражен филм, каза още младият режисьор.