В неделя се навършват 40 години от гибелта на заслужилия майстор по водомоторни спортове Васил Маринов. По този повод семейството му ще организира от 10 часа възпоменание в гробищен парк „Чародейка“. Ще бъде поставен и бюст на легендарния русенец, извайван в продължение на 3 месеца от негов приятел.

Васил Маринов е роден на 10 декември 1949 година в Бръшлен, завършва средното си образование в Корабния техникум. 
„Беше изключително амбициозно и любознателно момче. Техниката беше в кръвта му. Интересуваше се от най-малката подробност във всеки двигател“, казва за „Утро“ неговият приятел и съотборник Христо Басарболиев-Фери.  
Маринов се пали бързо по водомоторния спорт и не след дълго участва в състезание в най-малкия клас - „Бутай“. После преминава към скоростните модели - ОА 250 и Формула ОС 500. В най-високия клас - Формулата, става 10 пъти национален шампион. Българските водни трасета вече са му тесни. Затова излиза зад граница за участие в международни турнири, където почти винаги става победител.
„На 23 години той беше напълно завършен пилот. 
В този период започна и големият му възход
Обиколи като на победен парад почти всички европейски държави“, отбелязва Басарболиев.
Като безспорен и утвърден ас сред майсторите на водните болиди не е никаква изненада, че Маринов става световен вицешампион. В следващия шампионат трупа точки във всички кръгове и поема едноличното водачество в генералното класиране. Титлата е все по-близо!
И така до 24 юли 1982 година, когато флотилията от светила пристига за старт във водите на Дунав до Виена. Всичко по време на тренировките върви по план, а Васил Маринов е зареден с амбицията да увеличи точковия си актив. Състезанието е при най-мощните мотори - ОС 500.
Русенецът стартира чудесно и набира скорост до 180 километра в час, когато двигателят блокира внезапно. Скутерът застива, но скоростта е толкова голяма, че Маринов излита във въздуха като от катапулт и пада лошо във водата. Фатално счупване на прешлени слага край на всичко. А е само на 33 години!
Инцидентът може да бъде оприличен донякъде с трагедията на великия Айртон Сена във Формула 1
който загива години по-късно на пистата „Имола“. Организаторите на състезанието във Виена прекратяват надпреварата веднага и спускат до земята всички флагове. 
„Беше истински шок! Когато научих, не знаех на кой свят съм. А вкъщи бях с деца на 9 и 5 години“, мълви пред сълзи съпругата му Пенка.
„И до днес нямам обяснение какво се е объркало. Немският двигател „Кьониг“ беше от суперкласа, а Васко го познаваше до последното винтче“, казва Басарболиев.
Траурната церемония в Русе не познава такова изпращане. Освен близки и приятели пристигат скутеристи от цяла България. Респектът към него е огромен, тъй като неведнъж приема поръчки от всички краища да поправи двигателите на свои колеги. И го прави не за пари, а за да помага безкористно.
„Васко превърна Русе в могъщ център на водомоторния спорт
В номер 1! Като технически познания и сръчност беше изключителен. Спомням си, че веднъж замина за Германия, за да купи двигател. За да покажат, че моторът е уникален, немците го качили на стенд. „Не става!“, отсякъл Васко след тестовете. Германците се уловили за главите, защото наистина било така - опитали се да му пробутат двигател с по-малка мощност“, разказва Басарболиев.
А за организираната от него работа в някогашния Окръжен морски клуб и до днес се носят легенди. Работилницата, от която днес няма и помен, е образцова.
Маринов 
далеч не мисли само за себе си
Като инструктор в ОСО /Организация за съдействие на отбраната/ помага за израстването и на други класни русенски състезатели - Пламен Бонев, Валентин Върбанов, Сава Гаванаров, Кръстьо Кръстев, самия Басарболиев, който става и международен съдия, и др.
„Жал ми е, че покрай времето името на Васил се позабрави. Имаше клуб на негово име, беше учреден и едноименен турнир, но после теглиха чертата на всичко. Хубавото е, че приятелите му не ни забравиха като семейство.
Водомоторният спорт в Русе също беше обезличен
Сега, доколкото знам, русенски състезатели участват в някои първенства под егидата на лицензиран клуб в Ряхово“, обяснява с тъга вдовицата на големия майстор.
Известна утеха за фамилията е, че Васил Маринов е удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Русе. Той е и носител на орден „Народна република България - първа степен“. Отличието му е получено от сина му Цветелин.
„Каня в неделя всички негови приятели и познати. Нека да си спомним за Васил, който бе страхотен състезател, но и необикновен човек“, завършва Пенка Маринова.