Миналата година огромно съоръжение в Африка произведе такова количество втечнен природен газ, което е достатъчно, за да осигури отоплението през зимата на половин Великобритания. Това се случи в Нигерия, на остров Бони (парче земя, където Атлантическият океан "се среща" с делтата на река Нигер). По-голямата част от газа се изпраща извън страната - в Испания, Франция и Португалия.
На по-малко от 20 километра разстояние, в град Бодо, жителите все още използват керосин и газьол, които купуват на черния пазар, за да запалят печките и да захранят електрическите генератори, пише Блумбърг. Горивото се произвежда от суров петрол, "откраднат" от чуждестранните енергийни гиганти "Шел" (Shell), "Ени" (Eni) и "ТоталЕнержи" (TotalEnergies), които заедно с нигерийското правителство притежават собствеността върху съоръженията на остров Бони. "Произведеният тук газ се експортира в Европа, за да се снабдяват с електричество домовете и промишлеността, но ние не получаваме нищо", твърди Пиус Димкпа, председател на комитета за развитие на местната общност в Бодо. 
Нигерия притежава 3 на сто от доказаните запаси от газ на планетата, но не ги използва за себе си: също като в много други африкански страни голяма част от количеството, което се добива, се изпраща в Европа. Освен това, за да компенсират загубата на доставки заради руската инвазия в Украйна, европейските страни възнамеряват да увеличат вноса от Африка. През април Италия сключи нови договори за газ от Ангола, Демократична република Конго, а Германия се опитва да си осигури синьо гориво от Сенегал.
Това се случва на фона на усилията на останалия свят да спре употребата на газ и възобновяеми горива, за да постигне климатичните си цели, както поискаха и европейските лидери на конференцията на ООН за климатичните промени (COP26), която се проведе през ноември миналата година в Глазгоу (преди началото на войната в Украйна).
 
Стъпка назад
От една страна африканските лидери си мечтаят за милионите, които ще дойдат благодарение на споразуменията за газа, но от друга се оплакват от "двойния стандарт". Внезапният интерес на западните страни към ресурсите им е напът да "увековечи" експлоатацията на региона. 
Възниква въпросът защо Африка трябва да се откаже от изкопаемите горива, замърсяващи околната среда, ограничавайки по този начин достъпа до електричество на стотици милиони граждани, докато газът от континента "пали светлините" на Европа? Богатите страни не са склонни да изоставят идеята да финансират газопроводи и електроцентрали, които ще улеснят експлоатацията на газа в Африка заради емисиите му, но и не удържат на обещанията си за финансова подкрепа за поддръжка на алтернативни източници на енергия, според Блумбърг.
Странната позиция на Европа се прояви ясно по време на срещата на Г-7 през юни. Най-развитите икономики в света направиха крачка назад във връзка с ангажимента си да спрат финансирането на добива на изкопаеми горива в чужбина. Изключенията ще засегнат по всяка вероятност само проекти, които ще позволят да се увеличи обема на вноса на втечнен природен газ.
Европейският парламент включи съоръженията за газ и ядрена енергия в гарафата на устойчивите инвестиции, което деблокира милиарди евро финансиране. Този подход не се хареса на африканските лидери, които се нуждаят от гориво, под каквато и да е форма, за да извадят милиони хора от крайната бедност. 
Нуждаем се от дългосрочно партньорство, а не от непоследователност и противоречия във връзка с енергийната политика на Обединеното кралство и ЕС, написа в писмен коментар президентът на Нигерия Мухамаду Бухари.
В действителност правителствата в Субсахарска Африка също носят вина за това, че не използват достатъчно газоврите резерви, отбелязва Блумбърг. Много малко са африканските страни, които са инвестирали сериозно или реформирали енергийните си и петролни сектори, особено Нигерия, където съоръжението на остров Бони работи с под 20 на сто от капацитета си от 2021 година заради кражби и вандалски актове срещу газопровода.
Много африкански лидери подкрепят износа на газ, но искат и достъп до финансиране, за да се възползват по най-добрия начин от потенциала на изкопаемите горива и да създадат вътрешен пазар на природния газ. "Не могат просто да идват тук и да казват нуждаем се от газа ви, купуваме и го транспортираме в Европа", заяви на пресконференция през май министърът на енергетиката на Екваториална Гвинея - Габриел Обианг Лима. Те трябва да ни дадат нещо в замяна, добави той.
Самата позиция на Европа за изкопаемите горива се промени от началото на войната. Засега основната цел е да се купува колкото може повече втечнен природен газ, а страни като Германия, Австрия и Нидерландия предвиждат да се завърнат, макар и временно, към въглищата.
Според европейски политици изкопаемите горива са необходими, за да може ЕС да преодолее настоящата криза и да се избегне недостиг на електроенергия и спиране на електрозахранването.
Планът на европейските лидери да превърнат Африка в извор на чиста енергия практически не е приложим без финансиране от богатите страни, частни инвеститори и инвестиционни банки. В Субсахарска Африка, която потребява по-малко електроенергия от Испания, има толкова слънце и вятър, но слабо развита инфраструктура. По тази причина развиващите се страни се сблъскват с много по-високи разходи, за да финансират екологични проекти, които в същото време се смятат за рискова инвестиция. 
 
Зелен колониализъм
Повсеместен достъп до електроенергия в Африка може да бъде постигнат до 2030 година с годишни инвестиции от 25 милиарда евро, което се равнява на 1 на сто от стойността на глобалния енергиен сектор. 
Редица нови находища позволиха на гигантите в областта на изкопаемите горива "Ексън мобил" (ExxonMobil),  Би Пи (BP) и "Шел" (Shell) да похарчат десетки милиарди в Мозамбик, Танзания, Сенегал и Мавритания, за да извличат газ, предназначен само за износ. 
Електроцентралите в Африка обаче не могат да влязат в експлоатация. Местни правителства и компании имат проекти за стотици милиарди долари, но за по-голяма част от тях не могат да бъдат намерени пари за финансиране. 
Британската министърка за Африка Вики Форд предложи да се поддържа висока летвата за всяко финансиране, предназначено за газовия сектор. "Климатичните промени продължават да са най-голямото предизвикателство, с което се сблъсква светът", каза тя в интервю неотдавна. "Дългосрочната стратегия трябва да бъде в услуга на възобновяемите източници на енергия", добави Форд.
Според Карлос Лопес, бивш ръководител на икономическата комисия в ООН за Африка, обръщането към Африка за компенсиране на недостига на газови доставки е "патерналистично" и "лицемерно".
"Абсолютно неприемливо е да се каже на африканците, че практически не трябва да взимат под внимание опциите, с които разполагат, докато расте търсенето на газ в Европа заради войната в Украйна", коментира той.