Как текстовете на съвременните поетеси Антония Антонова и Цветелина Вътева провокираха творците от куклените театри в Стара Загора и Плевен да интерпретират темата „Самотата в съвременния човек/свят"? Отговорът на този въпрос дава постановката, родена от първия у нас театрален уъркшоп, реализиран от Асоциацията на куклените актьори и финансиран от Национален фонд „Култура“ през миналата година. Премиерата беше представена за първи път тази вечер на сцената на Кукления театър в Стара Загора.
Излизайки извън популярния си инфлуенсърски статут, Антония Антонова и Цветелина Вътева ни повеждат със своите „Вайръл стихове за секс и драма“ по самотните пътища на всеки един от нас, за да разкрият тайните ни вътре в нас. 
Спектакълът, създаден по техните сюжети, има няколко големи достойнства. Той не разчита само на запазените марки в областта на познатия ни куклен театър, рискува с млади творци, които се утвърждават, но им дава правото на собствено тълкуване на отредените им роли.
Усещането за самота представя на зрителя свободата за силно емоционално присъствие на 11-те актьори, което дава Веселка Кунчева, извоювала си авторитета на нестандартен режисьор и създател на драматургията на спектакъла.
Творческият екип ни предлага своята интерпретация на самотата като метафора на сивото, невъзможното, но дарено с колорит, силни страсти и емоционални преживявания на съвременния човек.
На сцената в продължение на 90 минути се редуват кадри на деня, който преминава в кафене „Илюзия“ и нощта, в която все чакат „Влака на щастието“, безсъници, в които виждаме страх и тъга, копнеж и надежда. Популярната песен на Цеца Величкович прозвучава като силен вик в нощта срещу задушаващата прегръдка на самотата. 
Сценографските решения на Мариета Голомехова са ярки, и запомнящи се  – цилиндрични клетки на щастието, изплетени от телени мрежи, впити в кожата на човека, преградили пътя му, въжета, които отнемат силата, мрежи, които оплитат, сякаш да напомнят на самотния човек, че животът му няма изход. 
Младият композитор Милен Апостолов , който спечели престижното театрално отличие „Икар” за музиката в две постановки - „Меко казано” от Валери Петров, спектакъл на Държавен куклен театър – Стара Загора и „Хартиени истории“ на Театър „Корсар“, отново предложи музикални теми по текстове на Веселка Кунчева, които напълно илюстрираха тъгата от самота и заслужиха бурни  аплодисменти. Разбира се, заедно с изпълнителя им Полина Христова.
Хепиендът беше неочакван, но мрежите на цилиндрите се разплетоха, за да се превърнат в крила и да дадат надежда на мечтите и надеждите на самотния човек в тази толкова оригинална модерна постановка.