Здравей, Петя! От две години съм пенсионер. Докато работех последните години, гледах на пенсионирането с ентусиазъм и си представях с какво ще осмисля времето си, след като затворя служебната врата. Жена ми каза „Шило в торба не стои“, като ме видя след първата ни почивка след пенсионирането да пренареждам огромната домашна библиотека. Отдадох се на това пълноценно, както на всичко друго, което правя, но тази работа свърши. Заех се и с почистването на гробовете на всички починали близки. И тази ми работа свърши, освен периодично да ги поддържам. Изпитах голяма липса на действие. Мога надълго и нашироко да ти описвам това, което чувствам и мисля. Знам, че много лесно ще го преодолея, само да си намеря някаква работа, с която да съм полезен с това, което мога. Предлагах се на приятели, които са в бизнеса, но ми се струва, че под натиска на настоящите икономически проблеми не им се иска и да мислят за един пенсионер, който си търси занимание. Така ми се струва, че гледат на мен, като им се предлагам. Може би ми е трудно да им опиша по-конкретно с какво мога да им бъда полезен, защото изреждам много неща. Аз съм склонен да се захвана дори с неща, които не съм правил. Като се познавам, всичко мога да усвоя и да им бъда полезен с моя опит, особено примерно с тази част от административната работа, която е по-пипкава и за която на младите не им достигат търпение и идеи как могат да я оптимизират. Реших се да ти пиша, след като наскоро гледах по телевизията филма „Обратно в играта“ с Робърт де Ниро. Преди това ми идваха мисли, че се държа като луд, фиксиран в тази идея да правя нещо, свързано със служебна работа. Разбери ме правилно - не броя занимания като това да прекопая градинката, да пребоядисам балкона си, да променя по оригинален начин нещо вкъщи. Това ме увлича да го правя и малко ме разсейва, но имам нужда от активност в същинска работа. Като гледах филма, си помислих, че този сценарий и реализацията му не е случайно хрумване на авторите, особено и с избора на актьор за главната мъжка роля! Ако има какво да ми предложиш, за да се успокои шилото да не си скъса торбата, защото явно никой няма да ме вземе на работа, особено в тази икономическа обстановка, ще съм ти благодарен! Огнян, 65 г.

Здравей, Огняне! С проблема, който споделяш, помагаш на много от нас в горната половина на средната ни възраст да се огледаме в перспективата си след пенсионирането. Докато човек е работещ, му се струва, че се състезава с времето, което все не стига, а ето, че когато се оттегли от работата, се отваря
празнота, която започва да потиска и не дава покой
Разбира се, не би трябвало да поставяме всички пенсионери под един знаменател, затова да конкретизираме, че преживяваното от теб може би е валидно за онези, чието внимание е било добре разпределено в отдаването - и на работата, и вкъщи.
Отправяш надежда, че тук, в консултацията във вестник „Утро“, би могъл да прочетеш нещо, с което да се успокоиш, в случай, че не намериш някаква работа оттук нататък, което най-много би те удовлетворило. Но като че ли в думите ти звучи и усилие да се настройваш, че трябва да се адаптираш към реалност, в която това няма да е възможно.
Казваш, че през последните работни години си гледал на пенсионирането с ентусиазъм и си си представял
с какво ще осмисляш времето си, след като затвориш служебната врата
Може би отдавна си се натъквал на примери с хора, на които, като са здрави и жизнени, оттеглянето от работата им тежи. Може и като по-млад да си се чудил на такива пенсионери, че правят опити да работят нещо. Тогава може да си си мислил, че или са работохолици, или имат някакъв проблем с адаптацията, или пък пенсията им е много оскъдна и искат да добавят нещо към дохода.
Ако ти си от хората с много и разнообразни интереси, вероятно си си представял с наслаждение
пенсионирането като голяма ваканция с безкрайно време за всички любими занимания
Тъй като не споменаваш за същински финансови нужди, ми се струва, че не те са причина за твоя стремеж да работиш. Може би обаче от силния потенциал на твоята личност напират качества, умения и способности, а също и физически и умствени сили. Неизползвани, те могат да генерират силно напрежение. Да отворим скоби и да подскажем с примера за теб, че и при млади хора неизползваните потенциали повишават напрежението и често са ключов фактор за възрастови кризи. Като оставим настрана причините за тях в рамките на детството, при възрастните - и в младежката, и в зрялата възраст, и в третата възраст, измъкването от кризата, съответно и от напрежението, става с
вземане на решения за осмисляне на живота според задачите на развитието
в актуалната възраст. Ако на предходните етапи това са били създаването на семейство и постигане на работа, в която по най-добър начин се отразява нашата личност, ето, че на тези задачи след пенсионирането се гледа с поглед обърнат назад във времето.
За кризата на третата възраст е препоръчително човек да намери положителното във времето, което му се отваря, и тя се преживява успешно, ако преструктурира ценностите на личността си. Не всеки обаче може да го направи, което често поражда недоволство от себе си и от света. Човек може да се почувства дребнав и раздразнителен, негативно гледащ на новите поколения, на държавното устройство, дори и то да беше по-съвършено от това, в което понастоящем живеем. Също се отчита разлика в преживяването при мъжете и при жените. Изглежда, че жените са по-адаптивни - повече склонни да се захванат с нещо и да споделят с другите, а мъжете се потискат и така понасят повече стрес, с което и зачестяват инфарктите около пенсионирането не само заради физически особености на възрастта, но и поради трудност да намерят
смисъл в нещо увличащо, което да стане значимо
Ето, Огняне, сега имаш време за ретроспекция с ревизия на ценностите за всеки етап от твоето развитие - кои от тях бяха водещи в юношеството ти, кои надделяха през младежката възраст, как се промениха в средната ти възраст, кои се оказаха приоритети с наближаване на пенсионирането, когато много от връстниците боледуват и повече на брой близки си отиватЕ Кои от тези ценности са валидни и днес?
От споделеното в писмото се откроява при теб
потребността да си още полезен с опита си
и всичко друго изглежда, че отстъпва като фон. Чувстваш се жизнен, а не използваш това, което знаеш, че още можеш да правиш.
Разказваш как си стартирал пенсионерския живот с нещо, вероятно отлагано преди. След първата ви почивка, вече като пенсионер, си се захванал веднага с пренареждането на домашната библиотека, на което жена ти е откликнала с „Шило в торба не стои“.
„Отдадох се на това пълноценно, както на всичко друго, което правя...“ С тези думи се разкриваш като човек, на когото е чуждо претупването - или правиш нещо, както трябва и чийто резултат би те удовлетворил напълно, или не се захващаш. Всички подобни занимания ти се виждат обаче бързо изпълними - свършват - като това, че си се погрижил за гробовете на починалите близки, прекопаването на градинка около дома ти, пребоядисването на балкона, оригиналните подобрения вкъщи, които като действия увличат, а като резултат радват с
новия комфорт в домашната атмосфера
„Изпитах голяма липса на действие.“ Поясняваш, че би могъл надълго и нашироко да описваш това, което чувстваш и мислиш, но може би считаш, че самото споделяне не би те отървало от тази депресия на пенсионирането, както разрешението, което би ти доставило същинско удовлетворение - „Знам, че много лесно ще го преодолея само да си намеря някаква работа, с която да съм полезен с това, което мога“. Разказваш какво си предприел за това: „Предлагах се на приятели, които са в бизнеса, но ми се струва, че под натиска на настоящите икономически проблеми не им се иска и да мислят за един пенсионер, който си търси занимание. Така ми се струва, че гледат на мен, като им се предлагам“. Опитваш се да ги разбереш, търсейки причината у себе си за тяхната нерешителност да те вземат - „Може би ми е трудно да им опиша по-конкретно с какво мога да им бъда полезен, защото изреждам много неща“. Отворен си и за нов опит - познаваш се като
човек, който може всичко да усвои и да бъда полезен
Разбираме, че би могъл много да помогнеш в административната работа. Отчиташ, че пробойни в нея отварят липсата на търпение у някои от младите служители за пипкавата част и недостигът на идеи как да я оптимизират. Значи, познавайки слабостите в този, така наречен, човешки ресурс, от висотата и широтата на твоя опит и с твоето търпение, което си постигнал с житейския опит, и с повече внимание към детайлите поради постепенно намаляващото темпо с възрастта, можеш да бъдеш много полезен, за да облекчиш свръхнатоварени по-млади служители, които често изпадат в така наречения бърнаут.
Споделяш, че си се решил да ми пишеш, след като наскоро си гледал по телевизията филма ДОбратно в игратаУ с Робърт де Ниро. Преди това са ти идвали мисли, че се държиш като луд, фиксиран в идеята за служебна работа. Съгласяваш се, че
вдъхновяващите домашни занимания разсейват за малко
но заявяваш - „имам нужда от активност в същинска работа“.
И аз като теб, Огняне, като гледах този филм, си помислих, че замисълът и реализацията му с такъв сюжет не е случайно, както и изборът на очарователния Робърт де Ниро за главната роля, с когото като зрители очаквахме още от първите кадри силно присъствие на неговия герой и значимо участие в работата, за която го наеха като старши-пенсионер стажант. Можем да разсъждаваме дали такава програма на американските служби по заетостта действително е била прилагана, но с филма се убеждаваме за
добрия потенциал да удовлетвори двустранни нужди
- и лични нужди на пенсионери, които имат какво да дадат още от себе си в работа, и на организациите, които имат какво да вземат от хора с добре развитите им способности да бъдат много ефективни в работата.
Аз си спомням и за един български филм от моето детство - „Дърво без корен“, в който героят на актьора Никола Дадов, усамотял след пенсионирането, направи компромис да се премести да живее в града, както настояваха децата му. Говорейки си с друг пенсионер, който го разпитваше за новото му битие, той раздразнително отсече: „Ти пенсионирана лисица виждал ли си?!“.
Икономическата ситуация и глобалният политически климат с война в Европа може, Огняне, да са те потиснали още повече, ако си си ги представил като
обективни фактори, които подриват инициативността
а с това и може би намалява надеждата ти някой да се реши да те наеме на работа. Струва ми се обаче, че има резон в идеята ти да определиш по-конкретно това, което би могъл да правиш - какво може да допринесе за подобряването на организацията в дадена дейност или за облекчаване на натоварването на служители. Така вероятно биха могли да ти поверят някои дейности и от това да има на първо време положително отражение в организацията, а в перспектива и икономически ефект с добър финансов резултат.
Нека да подскажем на мениджърите
какъв естествен потенциал има в наемането на служители на пенсионна възраст
Възрастните хора имат повишена потребност да общуват и да дават съвети на младите, което в работата може да се приложи за формулиране и многократно преповтаряне на ценни препоръки за продукти или услуги към многобройни клиенти в работното време и в срещи, и по телефона, което често преуморява и отегчава младите работещи. С опита си хора като теб биха окуражавали младите колеги, които лесно се демотивират от работното натоварване, и биха им помагали да оптимизират работата си.
И в крайна сметка, Огняне, дали не би могъл да си създадеш собствен бизнес, в който да вложиш познатия си опит и
умения и способности, които вероятно досега не са влизали в употреба
 никъде, където си работил? Кои са те, в какво, в какъв вид на собствена организация - отговорите на такива въпроси биха могли да се потърсят и в същинско консултиране - в среща, което и на твоята възраст би могло да се подпомогне с модерен тест за кариерно ориентиране, който отваря врата към много нови прозрения за нас самите и за областите, в които може да се чувстваме успешни и удовлетворени. А това не е ли в повече, отколкото просто да те успокоя, за да приемеш и да се примириш с отлива си от работната сила? И вместо шилото да си скъса торбата, в която не може да стои, то би излязло от нея, за да се върне обратно в играта!