„Героите ми са птици, които не могат да летят. В същото време са хора, които вътрешно се стремят към свободата“. Това каза пред БТА белгийският художник Хейс Ванхее. Той започна работата си по стенопис на сграда на адрес ул. „Хан Аспарух 23“ в центъра на София. Произведението ще бъде завършено до дни и ще бъде открито на 22 юли.
Това е първи проект на Ванхее в Източна Европа. В него той използва популярните си герои – същества с глава на птица и тяло на човек. „Те започват да разказват история – както на творби на хартия, така и на стенописи“, коментира артистът.
„Художникът работи с много конкретен и утвърден стил и подход в изображенията. В една сравнително дистопична среда поставя своите герои, които са с човешки облик, но с глави на птици. Така той комбинира това, че ние като хора винаги търсим свободата и мислим за нея, но по някакъв начин си орязваме крилата, защото сме заети с нашите ежедневни задачи“, коментира пред БТА и Деляна Ангелова от фондация „Вижънъри“, по чиято покана Ванхее е в България. По думите й, стенописът може да послужи като ранен сигнал на децата и младежите, че е необходима промяна. „Изкуството в градска среда със сигурност играе роля в цялостното ни развитие като общество и това какво сме свикнали да виждаме около нас като някаква обща естетика“, каза още тя.
Изборът на сградата е направен съвместно от Ванхее и екипа на фондацията. Основен фактор при взимането на решението бил фактът, че локацията е в централната част на столицата и може да бъде видяна от пешеходната зона на бул. „Витоша“. „Хейс Ванхее пристигна днес в София и е вече много впечатлен от града. Много му харесва като място. Мога да кажа, че заедно избрахме и стената. Той изработи сам скицата, вдъхновен от контекста на мястото с паркираните коли отпред. И си интегрира свой-собствен стил в идеята.“, допълни Ангелова. 
Пред БТА тя разказа, че артистът пръв се е свързал с екипа на фондацията за проекта си. „Той имаше намерение да пътува в Източна Европа. Искаше да направи няколко проекта в тази част на континента и веднага откликнахме“, каза Ангелова.
Белгийският художник пристигна в София по повод 16-ото издание на Дни на Белгия в България. Проектът се реализира  с финансовата подкрепа на национален фонд “Култура”.
Г-н Ванхее, какво ще нарисувате на стената на сградата на ул. „Хан Аспарух“ и какво Ви вдъхнови за този проект?
- Като артист се опитвам да работя в една и съща тема, която е свързана с героите ми, с птиците ми. Те започват да разказват история – както на творби на хартия, така и на стенописи. Интересно е, че тази история може да се разрасне и извън моя роден град. Интересно е за мен и заради това, че с проекти като този се запознавам с нови места и нови хора.
Това, което рисувам сега, е купчина от изоставени коли, от които героите ми са направили апартамент. Те живеят в тях. Можете да видите дрехи на простор, един от героите лови риба – това съм нарисувал досега. Те се опитват да извлекат максималното от ситуацията.
А влияят ли самата сграда и градът, в който се намирате, върху стенописите, които създавате?
- Винаги, да. Дори формата на сградата. Тази, върху която рисувам сега, има интересна форма в горната част. Направих предварителните си скици и рисунки специално за сградата. Понякога използвам неща, които вече съм създал на хартия, но ги променям спрямо проекта. За този стенопис направих скицата си специално за това място.
Гледах снимки на София, на природата тук, но не много. Много близо до мястото, в което живея, постоянно има българи – тираджии, които спят в камионите си. Заради това и исках да направя нещо, в което да са включени коли. 
Как се появиха Вашите специфични герои?
- Никога не ми е било интересно да рисувам човешки лица. В началото, когато започнах да харесвам да рисувам в по-голям мащаб, търсих изоставени сгради из Белгия. На тях експериментирах, без да използвам предварително изготвени скици. Тогава открих, че животните са ми интересни, защото с тях можеш да направиш форми. Рисувах много октоподи, но също и птици. Тогава те нямаха тела. Това бяха портрети в един или друг смисъл. 
През 2014-2015 г. започнах да пътувам повече с микробуса си и да си водя дневник. В началото използвах повече герои в него, но след това избрах птицата, защото е по-символична от останалите, по-конкретна. Използвах птицата, за да представя какво си мисля през този ден или седмица. В началото това бяха по-лични неща. Но след това, когато започнах отново да рисувам върху сгради, започнах да мисля за по-универсални теми. Използвах тези герои за историите, които да не са анекдотни.
Героите ми са птици, които не могат да летят. В същото време са хора, които вътрешно се стремят към свободата.
Кои са темите, които най-често засягате в своите произведения?
- Обикновено представям героите си да извършват дейности, които и ние правим всеки ден – като спане, пиене на кафе, риболов… Аз самият не съм риболовец. Образът на човек, който лови риба, е символ. Особено в градска обстановка. Той не лови, за да си набави храна. Той лови, за да се отдалечи за момент, за да мечтае и да бъде себе си. За да не е зает с поредното си задължение. 
Най-често поставям този образ в контраст с нещо, което се движи, с изоставени вещи... Така представям ситуация, която е с решаващо значение.
Примерът с колите е, че те не са непременно закрепени така, че да са стабилни. Всяко движение, което те правят, влияе на целия куп, който може да падне. В същото време имаме един човек, който е направил дом в една от колите. 
Какви са предизвикателствата, с които най-често се сблъсквате по време на работата си?
- Трябва да се справяш с непредвидените ситуации. Но това също така ми харесва. Това ми позволява да импровизирам. Когато правиш скиците си, можеш да се подготвиш за много неща. Но въпреки това има ситуации, в които трябва да се отклониш от първоначалния план. Харесва ми, работата ми действа като медитация.
Тук сте и по повод Дните на Белгия в България. Каква е връзката, която откривате Вие между двете страни?
- Тук съм отскоро, но засега в България всичко изглежда напълно различно, но и в същото време не чувствам културен шок. Това все пак е Европа. Харесва ми. Успях да се разходя само в понеделник сутринта и не съм видял много. Ще имам цяла седмица за това. Но ми харесва. София е столица, но е и доста спокоен град.
Хейс Ванхее е илюстратор. Роден е през 1982 г. в белгийския град Мехелен. Проявява интерес към уличното изкуство още в юношеските си години. Главна роля в композициите му намират хора с глави на птици. Търсенето на свободата, изобразена метафорично чрез птицата, приема форма на основна нишка в творчеството му, както и балансът между природата и човека.