Ролята на новото ръководство на Националния статистически институт (НСИ) е да отстоява независимостта на статистическата институция, а това може да стане само чрез прозрачен начин на управление, откритост на стъпките, които ще предприемаме, както и с достатъчно публична информация, чрез която хората да разбират точно какво правим и защо го правим. Това каза в интервю за БТА новият председател на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов.
Той допълни, че подобряването на качеството на административните регистри и тяхното унифициране е основен приоритет на НСИ и останалите институции, в рамките на националната статистическа система. Според Атанасов този акцент в работата на статистиката ще намали бремето върху респондентите, както и ще повиши качеството на произвежданата информация, дори само поради факта, че теренните проучвания обикновено са извадкови, а регистрите би трябвало да съдържат наличната информация за цялата страна.
Амбицията на новия председател на НСИ е представянето на резултатите от статистическите изследвания да става по разбираем и атрактивен начин, включително чрез използване на повече инфографики, обяснения и примери, с по-модерни видеоматериали.
Първите окончателни резултати от преброяването на населението и жилищния фонд се очаква да бъдат публикувани през октомври тази година, каза още председателят на НСИ.
 
Следва пълният текст на интервюто:
- Господин Атанасов, за първи път в най-новата ни история председателят на НСИ бе избран след проведена прозрачна процедура по предварително обявени правила и критерии за избор. Прозрачният избор гарантира ли прозрачен начин на ръководство според Вас?
- Принципът за професионална независимост на статистическите институции е основополагащ според Кодекса на европейската статистическа практика - документ, чрез който се гарантира качеството на статистиката в Европейския съюз. Провеждането на открит конкурс за избор на председател на НСИ цели спазването точно на този принцип за независимост от политически и икономически интереси, това е добра практика, към която се придържат или стремят всички европейски статистически системи. Оттук нататък ролята на новото ръководство на НСИ е да отстоява този принцип, а това може да стане само чрез прозрачен начин на управление, откритост на стъпките, които ще предприемаме, както и с достатъчно публична информация, чрез която хората да разбират точно какво правим и защо го правим.
 
- Каква е Вашата рецепта за независимост на националната статистика от политически и икономически влияния?
- Като председател на НСИ ще гарантирам високото качеството на произвежданата статистическа информация, чрез спазване на всички съвременни изисквания, които се съдържат в Кодекса на европейската статистическа практика и при спазване на всички нормативни изисквания и добри световни практики. Тук се включват принципите на професионалната независимост, координация и сътрудничество, ясен мандат за събиране и достъп до данните, адекватно използване на ресурсите, ясен ангажимент за осигуряване на качество на данните, статистическа поверителност и защита на данните, безпристрастност и обективност, използване на подходящи методологии и статистически процедури, умерена тежест на респондентите (фирми и граждани). Не по-маловажни са ефективността на разходите и удовлетворяване на нуждите на потребителите на статистическа информация, точността и надеждността на информацията, актуалността и навременно оповестяване на информацията, съгласуваност и съпоставимост, достъпност и яснота на информацията и други.
 
- Какви са реформите, които си поставяте като цели за изпълнение по време на мандата Ви?
- Последните тенденции в статистическата работа са свързани с намаляване на теренните проучвания за сметка на ползване на различни други източници на данни, сред които особено важни са административните регистри и информацията от т.нар. частни държатели на данни, каквито са например мобилните оператори. Подобряването на качеството на административните регистри и тяхното унифициране е основен приоритет на НСИ и останалите институции, в рамките на Националната статистическа система.
Този акцент в работата на статистиката ще намали бремето върху респондентите, както и ще повиши качеството на произвежданата информация, дори само поради факта, че теренните проучвания обикновено са извадкови, а регистрите би трябвало да съдържат наличната информация за цялата страна. 
Що се отнася до ползването на данните, които се генерират чрез и при дейността на частни компании, регулирането на този процес се обсъжда на европейско равнище и моето виждане е българската статистика да участва активно в дискусията и в намирането на най-доброто решение.
Необходимо е да ускорим темповете на модернизацията в статистиката, да въведем нови интердисциплинарни методи и технологии при събирането и обработката на информация, да обясняваме повече и по-популярно това, което правим, както и да задълбочим сътрудничеството с всички партньори на НСИ, включително и с потребителите на статистическа информация.
 
- Какво в духа на приемственост ще запазите от досегашната работа на НСИ?
- НСИ е със 142-годишна история и е една от най-старите и авторитетни институции в страната. Със сигурност има добри практики в работата на НСИ, които трябва да запазим и да доразвием. През следващите месеци ще видя в детайли как точно е функционирала институцията. Ще задълбочим сътрудничеството както с останалите органи на статистиката в рамките на Националната статистическа система, така и сътрудничеството с Европейската статистическа система. Ще използваме утвърдените добри европейски и международни практики за равнопоставеност на различните потребители - институции, граждани, медии. Ще представим резултатите от статистическите изследвания по разбираем и атрактивен начин, включително чрез използване на повече инфографики, обяснения и примери, с по-модерни видеоматериали.
 
- Инфлацията достигна двуцифрени размери. Какви са според вас основните причини за това. Може ли да се очаква рецесия в България?
- В петък (15 юли) бяха публикувани данните за инфлацията за месец юни - месечната инфлация, спрямо май, е 0,9 на сто. Това показва сравнително намаление, тъй като през месеците март и април инфлацията е съответно 2,2 на сто и 2,5 на сто. Инфлацията от началото на годината (юни 2022 г. спрямо декември 2021 г.) е 10,1 на сто, а годишната инфлация за юни 2022 г., спрямо юни 2021 г., е 16,9 на сто.
Що се отнася до въпроса да очакваме ли рецесия в България, трябва да уточним, че в рамките на Националната статистическа система такива прогнози разработва Българска народна банка (БНБ). Според последната прогноза на БНБ за растежа на българската икономика, която те представиха миналата седмица, се очаква през 2022 и 2023 г. растежът на икономическата активност в страната да се забави съответно до 1,9 на сто и 1,7 на сто.
 
- Изключителни ръстове в българската индустрията отчете Евростат за май. За какви тенденции за българската икономика говорят тези данни?
- Всъщност данните за българската икономика се произвеждат от НСИ, които след това се предоставят за ползване от Евростат. В този смисъл първоизточникът на тези данни е НСИ.
Тъй като работата на НСИ е да представя фактите, без да ги политизира, ще цитирам данните за изследването на българската индустрия. По последно публикуваната информация от НСИ, като данните са предварителни, през месец май 2022 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 20,2 на сто спрямо май 2021 година. На годишна база увеличение на промишленото производство се отчита в преработващата промишленост - с 21,1 на сто, добивната промишленост - с 18,5 на сто, и производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14,1 на сто. Това са и основните икономически сектори в областта на индустрията, които са със съществен растеж.
 
- Кога се очаква да бъдат готови окончателните данни от последното преброяване?
- Първите окончателни резултати от Преброяване 2021 се очаква да излязат през последното тримесечие на настоящата година. В Календара за разпространение на резултатите от статистически изследвания е предвидено първите окончателни резултати да бъдат публикувани през октомври 2022 година. Публикации с различна насоченост и различни разрези на данните ще продължат и през следващата година. През месец октомври тази година очаквам да са готови данните за населението на страната по различни демографски и социално-икономически характеристики - например за броя на населението, както и разпределението по пол, по възраст и други. На новото ръководство предстои да се запознае в детайли с извършената до момента работа по Преброяване 2021 и обработката на данните, както и с плановете за разпространение на публикациите и ако се наложи да се направят съответните корекции. Когато те са готови, ще бъдат интегрирани в Календара за разпространение на данните от статистическите изследвания. НСИ предварително публикува на сайта си такива календари за всяка година, за да са наясно всички потребители кога и каква информация се очаква.