Дузпа: ВАР по български - проблемът не е в техниката, а в хората
Миналата година написахме, че след въвеждане на ВАР в българския футбол няма да се промени нищо, защото и съдите на терена, и тези зад мониторите за видеонаблюдението ще останат едни и същи. И зад всяко тяхно решение ще стои лаконичното им и безапелационно обяснение: „Това е видял съдията, това е свирил!“.
Върхът на тази безочливост бе мачът в Благоевград между „Пирин“ и ЦСКА 1948 /1:1/. Софиянци изравниха в последната минута с гол от дузпа, но по-рано съдията Димо Димов и екипът видеоасистенти в тъмната стаичка начело с Владимир Вълков си затвориха очите за две стопроцентови положения в наказателното поле на гостите. Както можете да допуснете, ситуацията с дузпата на „червените“ бе прегледана от Димов пред екрана и отсъдена, но претенциите на домакините останаха глас в пустиня и реферът не бе поканен от колегите си да види на запис какви ги надроби.
Кулминацията бе в 100-а минута /!/, когато „Пирин“ направи последна атака и Преслав Йорданов бе повален в пеналта от Лазар Марин. Какво стори Димов - ами свири на секундата края на мача! Преразглеждане на положението за явната пиринска дузпа? Забравете!
Комедията стана пълна, когато се разбра, че обграденият от домакините клет арбитър измънкал, че срещата трябва да продължи. Да де, ама отборите вече бяха прибрани в съблекалните!
Сега ограбеният пред цяла футболна България „Пирин“ ще отнесе солена глоба за иначе логичните си претенции, Димов ще бъде дръпнат за известно време крачка назад, а след месец ще получи нов наряд за хилядарка хонорар на мач.
Апропо, така беше и миналата година, когато младежът от Сливен оцапа по същия безпардонен начин мача „Етър“-“Спартак“ /Варна/ и остана „безработен“ за... кратко време.
Покрай новата му каша в Благоевград и огромното петно, което си лепна, изглежда свършен като арбитър и авторитет. Такива явни слуги като него нямат място в българския футбол. Но как беше: „Каквото е видял съдията, това е свирил!“.
И с ВАР, и без ВАР гробокопачите на играта у нас, за жалост, са едни същи. Проблемът почти никога не е в техниката. Обикновено е в хората, които работят с нея.