Всеки път плача, когато се сетя за африканската чума по свинете. Три години по-късно още не можем да си стъпим на краката и сме много притеснени. Това каза в интервю пред БТА д-р Миленка Димитрова - ветеринарен лекар и главен изпълнителен директор на един от големите свинекомплекси у нас - този в русенското село Голямо Враново. 
България беше поразена от заразното заболяване през лятото на 2019 г., което доведе до умъртвяването по хуманен начин на повече от 200 хил. прасета. Само в Русенско техният брой беше около 100 хил. Първият случай в региона бе регистриран на 20 юли 2019 година в комплекса н Николово. След това африканската чума не подмина и свинекомплекса в село Голямо Враново. 
„Положителната проба излезе на 26 юли 2019 година. Така бяха умъртвени по хуманен начин всичките 38 хил. прасета в нашия свинекомплекс. След това животните бяха заровени в голям трап“, обяснява синът на д-р Миленка Димитрова Вихрен Димитров, който е изпълнителен директор в акционерното дружество. 
Според него е било възможно да се избегне тази катастрофа. 
„Можеше да се избегне тази катастрофа. Месото от прасетата можеше да се използва и преработи термично, тъй като опасност за хората няма
Ужасно приехме умъртвяването на животните и не знам майка ми как издържа на всичко това. Тя работи в свинекомплекса от неговото създаване през 1972 година. Свинекомплексът в Голямо Враново е най-старият в Източна Европа“, обяснява Вихрен Димитров.
Той е недоволен и от компенсацията, която комплексът е получил след умъртвяването на свинете. 
„След като огнището беше обявено, дойдоха да ни кандардисват да умъртвим прасетата. Обясняваха ни, че ще вземем компенсация. Да, но трябваше да вземем три пъти по-голяма сума като обезщетение“, обяснява Димитров. 
След като загробили животните и дезинфекцирали обекта, поръчали нови прасета от чужбина още на втория месец. 
„Прасетата бяха на граничния контролно-пропускателен пункт „Дунав мост“, а пък ние още имахме обявено огнище. Обявиха го огнището, но не го бяха закрили четири месеца по-късно. Казах им тогава, че ще пуснем прасетата в Русе или в парламента и да се оправят. За трепане са много бързи, а за помагане ги няма. 
Направиха всичко възможно да ни откажат да гледаме прасета
Добре, че имаме инат“, обяснява Димитров.
По думите му, африканската чума по свинете не е толкова смъртоносна болест и може да се контролира при добра биосигурност. 
„В нашия комплекс излязоха само две положителни проби. Никой не доказа как чумата е влязла и как се разпространява. Нашата биосигурност е висока. Покрай чумата взехме още мерки. Разделихме потоците на движение на моторните превозни средства, засилихме още повече дезинфекцията, изградихме огромна двойна ограда. Няма какво повече да се направи. Тази болест изглежда като мистерия, като икономическа болест“, казва Димитров, а д-р Миленка Димитрова допълва: „Това, че ни унищожиха прасетата, беше единият проблем“. 
Друга щета е техниката. 
„Наложи се цялата техника, с която разполагаме, да се ремонтира. 
Ние дезинфекцирахме много. Така всичко ръждяса и клеяса, като трябваше да се подменя
Отделно, служителите ни отидоха на борсата. Давахме им много високи заплати. Нашите хора на борсата получаваха много по-високо обезщетение, отколкото бяха на другите заплатите. След нещастието заработихме отново. Повикахме работниците, но вече не можехме да им даваме тези възнаграждения отпреди чумата. Трудно ни беше да намерим и служители. Сега имаме 130 работници“, обяснява д-р Димитрова. 
„За година и половина заредихме комплекса с прасета отново и сега имаме около 30 хил. В Европа има няколко компании, които предлагат разплоден материал. Преди чумата ние си бяхме стабилизирали много добре стадото. След като го унищожихме, купихме прасета от Англия, Германия и Франция. Бяха здрави прасета, но като се смесиха тук от различните държави, се разболяха. Вече минаха три години, а този стаден имунитет все още не се е изградил. 
Новите компании предлагат много по-производителни прасета, но те са по-капризни
и по-чувствителни на болести“, обяснява главният изпълнителен директор. 
Въпреки неволите, д-р Димитрова се гордее, че комплексът има т.нар. „триседмичен цикъл на производство“.
„Ние сме единствените, които в момента, ако решим, можем да продадем две хиляди прасета, които са родени в рамките на пет дни и са с едно и също живо тегло. Така можем да заредим цял свинекомплекс“, обяснява тя. 
„Сега, в кризата, акумулираме загуби. Преди да се случи това нещастие, нямаше банка в Русе, която да не дойде и да не ни ухажва, защото нямахме кредити. Сега не можем да теглим кредит, защото сме на загуба“, казва през сълзи д-р Димитрова. 
Обяснява, че за да не работи на загуба комплексът, цената за килограм живо тегло трябва да бъде минимум 3,20 лева. 
„А сега варира - между 2,20 и 2,70 лева на килограм. 
Нашата цена зависи от цената на месото, което влиза от Европа
обяснява д-р Димитрова. 
По думите й е крайно време държавата да се намеси. 
„Държавата трябва да изкара всичко на светло. Тези, които не са регистрирани по ДДС, ни подбиват цената. Трябва да продаваме еднакво, да сме равнопоставени. 
Второ, трябва да се намерят механизми, за да се коригира и цената на зърното. Тя трябва да бъде приемлива.
Държава няма. Държавата трябва да си застане на мястото и да си подсигури производството. А част от производството сме ние“, заявява д-р Димитрова.