От години храмът "Свето Възнесение Господне" в силистренското село Искра тъне в разруха и е на път да се превърне в опасна сграда, предупредиха пред БТА свещеници от Доростолската епархия. Средства за ремонт обаче няма, а църквата е една от най-внушителните в Североизточна България. 
Заради войните, от началото на двадесети век, изграждането ѝ продължило повече от 10 години. Строежът е започвал и спирал няколко пъти заради Първата световна война и окупацията на Южна Добруджа от Румъния. Завършил е през 1926 г. Няма и документирана история за неговото съществуване, защото архивите са били отнесени от румънците през 1940 година.
Храмът представлява трикуполна базилика и е сред най-красивите в региона. Изграден е по каноните на византийските църкви, а акустиката е уникална. 
"На входа гласовете ни звучаха по един начин, тук звучат по друг начин. А вътре в олтара и да шепнете, все едно говорите на висок глас. Това е нещо уникално, не съм го виждал на друго място, а в енорията ми има още пет църкви.", споделя отец Стефан Димитров.
Днес пътят към големия православен храм е обрасъл е в гъста растителност. Стените са напоени с влага, мухъл и плесен са превзели останала вехта църковна утвар. Отец Стефан стопанисва църквата миналата година, но лошото състояние на храма не му дава покой. 
"Като поех село Искра като енория, взех иконите от тук, защото влагата е започнала да ги разрушава, тъй наречените царски икони. Прибрах ги на сигурно, на сухо място, с надеждата да даде Господ да можем да я възстановим, защото църквата е прекрасна", разказа той.
Когато поел грижата за храма, отец Стефан поканил Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Яков, за да я види.
„Дойде човекът и се разтрепери, като я видя, онемя И двамата имахме нещо като буца, заседнала на гърлото. Ще търсим начин да я възстановим, сигурно има такъв. Най-вече се надяваме на спомоществователи, на хора с големи сърца", разказа свещеникът.
Днес в село Искра живеят около 2500 души. Голяма част от тях са мюсюлмани, но всички се вълнуват за съдбата на рушащата се църква. 
"За мен е болно да видя такава сграда. Дано да се намерят доброжелатели и да помогнат, да се направи един основен ремонт, защото тя е с почти 100-годишна история и е най-голямата в област Силистра. 
Всевишният е един. Дали сме мюсюлмани или православни християни, всеки има нужда от божия закрила. За мен е кощунство нещо, което е изградено преди 100 години, с много труд и оскъдни средства, в днешно време да се руши", каза кметът на селото Вилдан Мемиш. 
Преди 20 години от Дирекция "Вероизповедания към Министерски съвет били отпуснати средства и с тях бил направен частичен ремонт на покрива на църквата. От него вече няма и следа.
Местната власт също не е безразлична към съдбата на храма. Изготвила е проект за ремонта му по всички европейски изисквания. Оказало се обаче, че църквата не може да получи статут на паметник на културата от местно значение, тъй като е строена след Освобождението. 
Последната литургия в църквата "Свето Възнесение Господне" е била преди повече от 15 години, споделиха местни жители. Те с носталгия си спомнят времената, когато службите са идвали хора и от съседните села. 
Днес за ремонта на сградата ще са необходими над 1 млн. лева. Отец Стефан обаче не губи надежда и вярва, че ще се намерят благодетели, които да му подадат ръка и да спасят храма.