Въпреки постоянните конфликти по оста Борислав Михайлов – Димитър Бербатов, проблемите на грандовете Левски и ЦСКА, омръзналата на мнозина доминация на Лудогорец в Първа лига, сезон 2021/2022 година даде заявка да се превърне в позитивно различен за развитието на българския футбол от доста време насам. Новата посока в българския футбол, все още невидима за масовата публика, изглежда начертана и зададена. Обнадеждаващите примери са на лице и като резултати, и като изграждане на играчи, и като реформа в самата структура на детско-юношеския футбол.
Безспорно голямата новина не само за детско-юношеския футбол е трансферът на Мартин Георгиев от Славия в Барселона. Българският футбол по принцип трудно продава, още по-трудно на Запад, а в топ-клубове е толкова често, колкото преминаването на Халеевата комета.
Президентът на Славия Венцеслав Стефанов определи преминаването на Георгиев в Барселона като "трансфер на годината". "Качествата му са безспорни, след като е оценен от клуб като Барселона. Пожелавам му само да е здрав, другото ще дойде", заяви още Стефанов пред БТА.
Но трансферът на Мартин Георгиев не е станал никак случайно и си има своите закономерности. На първо място Мартин Георгиев е част от супер-талантливия набор 2005 в българския футбол. Тази формация, водена от бившия защитник Йордан Петков, се класира на Европейските финали в Израел след впечатляващи квалификации в два кръга. По пътя до финалния кръг бяха победени отбори като Хърватия, Сърбия, Република Ирландия, а мачът с топ-селекцията на Португалия беше загубен с 1:2 буквално в последните секунди. На самото първенство нашите момчета изтеглиха "късата клечка". Попаднаха в една група с Франция и Нидерландия, които по-късно се оказаха и най-добрите на първенството, като се изправиха и в мача за титлата. Третият противник – Полша, традиционно силна формация в Европа, накрая трябваше да се радва на равенството 1:1 с младите български играчи.
"За нас беше уникална емоция. Поне за мене беше невероятно преживяването, предполагам и за децата", разказва треньорът Петков.
Сега набор 2005 минават в следващата възраст, където ще бъдат поети от друг отличен специалист при подрастващите. Ангел Стойков вече седем години поддържа изключително високо ниво в старшата възраст, има във визитката си също участие на Еврофинали с родените през 1998-а година, както и доста пъти е преминавал в Елитен кръг на квалификациите. Заслугата му за развитието на братята Христови, които играят в италианското първенство, е огромна.
Прогнозите за това, че родените през 2005-а година ще бъдат поколението, което ще даде нов тласък за успехи на българския футбол, се подхранват от доста фактори. На първо място освен качествените момчета, които носиха националната фланелка в Израел през юни, има още неизползвани резерви. Такива са играещите в италианския Верона Петър Господинов и Виктор Добрев, Монир ал Бадарин, който винаги е бил част от състава, а и още качествени млади футболисти.
Другият важен фактор e промяната в игровия дългосрочен план на тези момчета. Болшинството от тях повече няма да играят юношески футбол, няма да се заблуждават, че нещо се случва с тях в юношеските първенства.
Защото тихомълком, без да бъде обявявана, в българския футбол започна да се прави една реформа. След 12 години живот Елитната юношеска група до 19 години, където играеха момчетата от старшата възраст (на 18 и 19-години, точно преди влизането в мъжкия футбол), няма да съществува. БФС и водещите клубовете, които бяха инициатори за създаването на това първенство, са се насочили в друга посока. Вече втора година отбори с възможности и не чак толкова големи финанси започнаха оформянето на втори тим. За много от клубовете това са същите юношески формации, които играеха в първенството U19, но вече преместени в Трета лига. И така тази година в мъжкия футбол ще се включат 16 юношески или младежки състави, които след името на клуба ще носят номер 2 или номер 3. 
И макар темпото в Трета лига да е доста бавно за изискванията на съвременния футбол, то за момчетата на 17-18 години е чудесна първа стъпка сред големите. И както преди 12 години Елитната група до 19 години даде своя принос в развитието на най-талантливите, така и сега очакванията са същите.
Тази група създаде две поколения, които стигнаха до Европейските финали. Първото беше това на родените през 1995-а година с треньор Александър Димитров, които се класираха за топ 8 в Унгария през 2014-а година. Второто беше на родените през 1998-а, стигнали до заключителния етап на Евро 2017 в Грузия под ръководството на Ангел Стойков.
Генерация’95 показа на България и Европа момчета като Борислав и Радослав Цоневи, Георги Минчев, Пламен Гълъбов, Петър Витанов, година по-малките Кирил Десподов, Антонио Вутов, Мики Орачев и Стефан Велков. Всички те минаха и се изградиха в това първенство.
След това в селекцията на Ангел Стойков влязоха с гръм и трясък момчета като Петко и Андреа Христови, Калоян Кръстев, Петър Генчев, Мариян Димитров, Георги Русев, Даниел Наумов, Ивайло Климентов, Ивайло Найденов, Станислав Иванов, които класираха България на Европейски финали. Няколко други формации пък стигнаха без проблеми до Елитния квалификационен кръг и се представиха много добре срещу силни отбори.
Но този шампионат до 19 години с времето все по-трудно генерираше интерес, за да се стигне накрая до отказали се отбори още преди края на полусезона. Надеждите сега са, че влизането на 17-годишните директно в мъжкия футбол ще разгърне максимално потенциала на таланти като Роберто Илиев, Асен Митков, Чунг Тханг Нгуен-До, Алекс Божев, Антоан Стоянов, Борислав Маринов, Константин Павлов, Михаил Цонев и другите от следващите поколения.