Все повече хора подават заявления за достъп до информация по електронен път. През 2020 година са подадени 14 500 заявления, повечето от които са по електронен път - 9 31 и 1779 чрез платформата за достъп до обществена информация, за разлика от 2021 г. – 14 170 заявления, от които подадени по електронен път са 9066. Това става ясно от основните изводи в 22-рия годишен доклад за състоянието на достъпа на информация в България, представен от Фондация "Програма Достъп до Информация" (ПДИ). В обхвата на документа за активната прозрачност на институциите у нас попадат самоотчетите на 563 органа на изпълнителната власт.
Заради ковид пандемията търсенето на информация по електронен път е станало по-атрактивно, става ясно още в доклада. 
Основните въпроси, които гражданите задават на институциите, са свързани с градоустройството, пътното строителство, разходването на обществените средства и изискване на информация за отчетностите им.
Получените откази на заявления за достъп до информация през м.г. са 521. Авторите на доклада обясняват, че те са главно заради това, че информацията представлява служебна тайна. В списъка на най-непрозрачните институции през 2021 г. попада Фонд Земеделие. Година по-рано това бе Дирекция "Национален строителен контрол". 
В резултат на получените откази от институциите да съобщят поисканата им информация, през изминалата година се е увеличил броят на делата за жалби срещу тях. По-голямата част от делата съдът е отредил в полза на заявителите.
„Все повече се развива публикуването на отворени данни в портала "Отворени данни", поддържан от министерството на електронното управление“, каза още изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева.
„Ние специално искаме да обърнем внимание на секциите за достъп до информация. Нека да не забравяме, че достъпът до информация е основно човешко право. Публичните институции трябва да бъдат прозрачни пред гражданите“, добави Жулева.
Положително развитие изпълнителният директор посочи в секциите за достъп до информация. По думите на Жулева броят им се е увеличил, но трябва да се обърне внимание на съдържанието им, като бъде подобрена разяснителната информация и вътрешните правила на институциите бъдат актуализирани.
Докладът сочи и друга тенденция – по-малка финансова прозрачност при обявяването на бюджета в някои институции. „За разлика от предишни години през тази отчитаме лек спад на броя на институциите, публикували своя бюджет. От 386, публикували по време на миналогодишното проучване, сега наблюдаваме почти същия брой – 384 институции или около 68% от всички“, пише в документа.  
Авторите на годишното проучване смятат, че все още има какво да се подобри в осигуряването на достъпа на информация у нас. В тази връзка те дават препоръки по отношение на законодателството, като една от тях е правителството да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
„Вече 12 държави са я ратифицира. Липсва воля да се предприемат стъпки. Мисля, че българските граждани не заслужават такова отношение и България да изостава по отношение на приемането на конвенцията“, каза адв. Александър Кашъмов. 
Той посочи и че все още има ограничения при достъпа на информация. Те са сходни с другите години – основно търговска тайна при обществените поръчки.
Други препоръки са отправени по отношение правото на достъп до информация и класифицираната информация, изпълнението на задълженията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), работата с електронни заявления по ЗДОИ. Препоръки има и по отношение на нормативната уредба относно достъпа до информация в системата на съдебната власт.