Д-р Гергана Николова е от Русе. През 2009 година завършва медицина във Висшия медицински институт в  Пловдив. След дипломирането си започва работа в болнично отделение по очни болести в Медицински център 1. През 2018 година придобива специалност „Очни болести“ в Медицинския университет във Варна, а от април 2021 година е част от екипа на Университетска болница „Медика Русе“ като офталмолог в отделение по Очни болести.

- Д-р Николова, какво представляват анатомично клепачите?
- Анатомичните клепачите са съставени от две части - тарзална, която се разполага от свободния ръб на клепачите до горната /съответно долната/ част на тарза, където се получава една успоредна на клепачния ръб кожна гънка, и орбитна част на клепачите, започваща от споменатата горна или долна гънка и завършваща в орбитния ръб.
Около корените на миглите се откриват мастни жлези и потни жлези. В тарзовата пластинка на задната част на клепача се отварят мейбомиевите жлези. Те са модифицирани мастни жлези, разположени в клепача на очите, които произвеждат мастен секрет, важен за стабилизирането и предпазването на слъзния филм от разкъсване. От основно значение е правилното секретообразуване на мейбомиевия секрет - мейбума.
- Каква е основната функция на клепачите?
- Основната функцията на клепачите e защитна. Чрез мигателни движения
сълзата се разпределя равномерно по конюнктивата и роговицата и по този начин се предотвратява изсъхването им
Очната ябълка пък се предпазва от попадане на чужди тела и преосветяване.
На практика клепачите са изложени на въздействието на вредни фактори на околната среда и това обяснява голяма част от заболеваемостта им.
- Кои са най-честите заболявания на клепачите?
- На първо място е заболяването хордеолум, известен още като ечемик на окото. Той представлява малка, червена, болезнена подутина, която се развива в основата на миглите или от вътрешната страна на клепача. Повечето хордеолуми се развиват в резултат на бактериална инфекция, обикновено стафилококова.
Тук е моментът да кажа, това заболавяне на клепачите има два вида. Външният хордеолум се развива в основата на миглите, като повечето са резултат от инфекция на мигления фоликул. Вътрешният хордеолум се развива от вътрешната страна на клепачите, като повечето са резултат от инфекция на мастна жлеза на клепача.
Най-честото възпаление на клепача е халацион. То представлява хронична грануломатозна лезия на мейбомиевите жлези или понякога на жлезите на Цайс, причинено от задържан себацеен секрет.
За разлика от ечемика на окото, халационът обикновено не е болезнен
С увеличаване на размерите на халациона клепачът може да се зачерви, да се подуе и да стане чувствителен на допир. В някои случаи е възможно да възникнат зрителни нарушения.
Халационите могат да се появят както на горния, така и на долния клепач. При мейбомиевата киста няма инфекциозен процес, а е налице вторично грануломатозно възпаление. Важно е да се отбележи, че ако вътрешният ечемик не се лекува правилно, може да прогресира до халацион.
- Кои са причините за поява на възпаления на клепачите?
- Една от честите причини е блефарит. Справянето с него е трудно поради лошата корелация между симптоми и признаци, неясната етиология и механизъм на болестта. Блефаритът може да бъде разделен на преден или заден, въпреки че в повечето случаи се припокриват и присъстват и двата вида /смесен блефарит/.
Предният блефарит засяга зоната на базата на миглите и може да бъде себореен или стафилококов. Задният блефарит се причинява от дисфункция на мейбомиевите жлези. Лекото протичане на заболяването се характеризира с незначително зачервяване и едва видимо подуване на ръбовете на клепачите,
покриване на корените на миглите с малки и лесно отделими люспички
Клепачите са силно сърбящи, понякога миглите падат под тежестта на клепачите. Очите сълзят и бързо настъпва зрителна умора, появява се чувствителност към ярка светлина, прах, вятър и други дразнители. При тежко протичане на заболяването на ръба на клепачите се образува гнойна коричка. След отделяне на коричката се появява язва с кървене на повърхността. Белезите могат да доведат до аномален растеж на миглите и деформация на клепачите. Миглите често падат, а новите растат много слабо. Най-често при тежко протичане на това заболяване се касае за стафилококов блефарит.
- Какво е лечението?
- Няма доказателства в подкрепа на определен протокол за лечение на блефарити. Най-важни са спазването на хигиената на клепачите, един или два пъти почистване дневно, прилагане на топли компреси за няколко минути, отстраняване на крустите от миглите с помощта на памучен тампон.
На пазара се предлагат и специални кърпички за хигиена на клепачите
Новите терапии включват топикален циклоспорин, апликация на пулсова светлина, както и специално изработени уреди за загряване и експресия на мейбомиеви жлези при заден блефарит. При тежки форми на заболяването се предписват антибактериални мехлеми и капки за очи, както и слаби кортикостероиди.
- Какви други проблеми предизвикват летните месеци на очите като цяло?
- През лятото очите са изложени на изсушаващото действие на слънчевите лъчи и горещината, а покрай басейните и плажовете се събират много хора на едно място. Това превръща вирусния конюнктивит в едно от типичните летни заболявания.
Най-чест причинител са аденовирусите, които показват силно предпочитание към лигавицата и лимфните възли.
Аденовирусният конюнктивит протича със силно сълзене, зачервяване и подуване на очите и клепачите
болка, усещане за парене и усещане за чуждо тяло в окото. От момента на инфекцията до момента, в който се появят първите симптоми на аденовирусен конюнктивит, минават от 2 до 10 дни, като в повечето случаи продължителността на инкубационния период е 5-7 дни. Поставяне на диагноза се извършва чрез вирусологични, цитологични и серологични методи за изследване. За ранна диагностика на заболяването се използва имунофлуоресцентен метод, който позволява откриването на специфични вирусни антигени в отделящата се лигавица на окото. На пациента се предписва локална и системна терапия. В допълнение към антивирусни лекарства могат да се използват антибиотици. Те се назначават след усложнение и вторична бактериална инфекция.
- Колко вида конюнктивити има?
- Бактериалните конюнктивити могат да имат остро, свръхостро и по-рядко хронично протичане.
Най-чести причинители са стафилококи, стрептококи, пневмококи, ентеробактерии, хемофилус
Обикновено те започват от едното око, но бързо се обхваща и другото. Оплакванията на пациентите са от сълзене, слепнали подути клепачи сутрин от пурулентен или мукопурулентен секрет, чувство за чуждо тяло, при свръхостро протичане може да има болка, а секретът е изобилен пурулентен. Обективно се наблюдава оток на клепачите, конюнктивна инфекция, рядко преаурикуларна лимфаденопатия. Роговицата се засяга рядко с изключение на свръхострия конюнктивит, протича с гноен пенест секрет и образуване на централно разположени маргинални язви, които могат да доведат до перфорация на роговицата и панофталмит. Хроничното протичане на бактериалния конюнктивит е по-вяло, най-често се причинява от стафилококи. Оплакванията са от чувство за чуждо тяло, крусти по клепачните ръбове, секрецията е оскъдна, мукозна.
Бактериалните конюнктивити започват внезапно и се повлияват много добре от антибиотична терапия
Изискват строги хигиенни мерки, тъй като са силно заразни.
Вирусните конюнктивити обикновено са с остро начало, започват с дразнене, зачервяване, фотофобия и водниста секреция. Най-чести причинители са аденовирусите, които са силно заразни и в последните години наблюдаваме мащабни епидемии. Характерната клинична картина при аденовирусната инфекция е наличието на фоликуларен конюнктивит с бистра секреция, хемоза и преаурикуларна лимфаденопатия. Аденовируси тип 8 и 19 причиняват епидемичен кератоконюнктивит, който има по-тежко протичане и роговично засягане с типични субепителни опацитати (нумуларен кератит).
Неинфекциозните алергични конюнктивити имат рецидивиращ и хроничен ход и винаги са двустранни
Основните оплаквания са от сърбеж, зачервяване и сълзене. Според протичането си и вида на алергена те биват сезонен, който протича със сърбеж, инекция, хемоза и хрема при част от пациентите. Има сезонен характер, най-често напролет, свързан с полените.
Верналентният засяга деца от 9 - до 17 години, по-често момчета. Сърбежът е интензивен, има фотофобия, сълзене. Протича с паважна хипертрофия на горната тарзална конюнктива и има склонност за излекуване след пубертета. Трети вид е атопичен, който се развива по-често във възрастта 30-50 години. Основната му  симптоматика е свързана с умерен сърбеж, загуба на мигли, подути клепачи.
Конюнктивит с гигантски папили се наблюдава като усложнение при носене на контактни лещи
и свръхчувствителност към материала на лещите или консервантите в разтвора за лещи. Основното, което се наблюдава, е разрастване на гигантски папили по тарзалната конюнктива на горен клепач (видими при обръщане на клепача).
За профилактика на алергичните конюнктивити се препоръчва избягване на алергена, когато той е известен. Терапевтичната схема включва антихистаминни препарати локално с комбинирано действие, които потискат медиаторите на възпалението и повишават стабилността на мастоцитите.
Конюнктивити, свързани с рефракционни аномалии, се появяват при некоригирани или неправилно коригирани аметропии. Оплакванията са от зачервяване, глождене и дразнене в очите. Отзвучават при изписване на подходяща корекция, но често се налага и симптоматично лечение преди това.
За отбелязване е, че всеки 1 от 5 пациенти, посещаващи очния лекар, страда от сухо око. Дължи се най-често на
дестабилизиране на слъзния филм поради външни влияния
като замърсен въздух, задимени помещения, продължителен престой пред дисплеи, но може да е в резултат на автоимунни заболявания, хормонален дисбаланс, прием на широк спектър медикаменти и др. Развива се също при заболявания на клепачния ръб, нарушение на очната повърхност или намалена слъзна продукция. Оплакванията са от очен дискомфорт, чувство на чуждо тяло, глождене, зачервяване на очите и сухота. Засягането е двустранно, има хронично протичане, като често пациентите търсят късно лекарска помощ след роговично засягане. Обективно се установява конюнктивна инфекция, скъсено време на разкъсване на слъзния филм, като нерядко има и роговично засягане с поява на петехиални ерозии по роговичния епител. Лечението се провежда с изкуствени сълзи, овлажняващи гелове, а при роговично засягане може да се включи и антибиотична терапия.

Кортикостероидите нямат място в лечението на сухия конюнктивит
- Как се поставя диагнозата за конюктивитите?
- В кабинета на очния лекар прегледът се извършва чрез оглед на биомикроскоп. Конюнктивните форникси се изследват чрез обръщане на клепачите за оглед на горна тарзална конюнктива. Задължително се проверява има ли засягане на роговицата, като при необходимост сълзата се оцветява с багрило, най-често флуоресцеин. При наличие на изобилен секрет е необходимо бактериологично изследване за установяване на причинителя и провеждане на подходяща антибиотична терапия.
Диференциална диагноза е много важно да се постави правилно, тъй като може да се касае за друго очно заболяване, протичащо с червено око, което да е с тежка прогноза и да налага спешни мерки. В диференциално диагностично отношение на първо място трябва да имаме предвид остър иридоциклит и остър глаукомен пристъп.
При остър глаукомен пристъп настъпва рязко нарушаване в оттичането на вътреочната течност. Протича със силна болка, фотофобия, окото става твърдо, понижена зрителна острота, налице е сълзотечение, може да има гадене и повръщане. Очното налягане е във високи стойности, налице е тесен или закрит иридокорнеен ъгъл. Състоянието изисква спешна специализирана помощ, тъй като има риск от загуба на зрението.