Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител в СУ „Христо Ботев“-Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Ботевата поезия е един от най-високите върхове на българската възрожденска литература. Този факт обуславя интереса както към нейните естетически достойнства, така и към езиковите ѝ особености. В следващите бележки от рубриката „Езикови ситнежи“ ще разгледам някои интересни откъм форма и/или смисъл думи, фразеологизми и изрази от поезията на великия възрожденски творец.

В поемата „Хайдути” присъства интересното словосъчетание „меден кавал“, вж. „Мѣденъ имъ кавалъ приглаша / Отъ Царидрада (така! – И. Б.) до Срѫбско“ (цит. по Хр. Ботев. Стихотворения. Автентично издание. С., 1992, с. 48). Тук „меден“ може да означава „направен от метала мед“, но може и да посочва, че мелодията на този кавал е „приятна, сладка като мед“. За да обясни точното значение на разглежданото словосъчетание, Стефан Попвасилев посочва факта, че омонимите „меден“ (направен от метала мед) и „меден“ (намазан с мед, направен от пчелен мед, сладък като мед) образуват формите си за множествено число по различен начин – „медни“ (напр. медни кавали, медни звънци, медни топки) и „медени“ (напр. медени пити; вж. СТ. П. В. Меденъ кавалъ. – сп. „Родна речь”, год. VII, кн. 2; ноемврий 1933 г., с. 94 – 95). Известно е, че в народни песни се споменава за „медни кавали“, напр. „Стоянъ си стадо размамя / Возъ тия бѣли Дунаве / Съсъ тия медни кавале“; „Па си Стоянъ засвири / Съ тия медни кавали“. (примерите цитирам по статията на Ст. Попвасилев). 
Очевидно е, че в прилагателното име „медни“ в тези случаи посочва материала, от който е направен кавалът. Изводът на Ст. Попвасилев е следният: „И тъй, като се знае, че кавалите често са украсени с медни обкови, и като се вземе предвид множествената форма от меден – медни (звънец, тръба и пр.), може да се приеме, че постоянният епитет при кавал – „меден” означава именно от какво е направен той, меден, сир. бакърен.”
Доколкото ми е известно, това заключение сега е прието в българската езиковедска наука. Например в „Речника на съвременния български книжовен език“ (т. II, С., Изд. на БАН, 1955, с. 63) като пример са посочени именно цитираните тук стихове от поемата „Хайдути” на Хр. Ботев). 
Както е известно, умерено етимологичният правопис, който преобладава в българската възрожденска книжнина от третата четвърт на XIX в., различава изписването на съществителните имена медъ „пчелен мед (старобълг. МЕДЪ) и МѢДЪ „метал мед; старобълг. МѢДЪ). Ето примери от речника на Н. Геров: медяный – направеный или намазаный съ медъ; мѣдный – мѣдяный, направеный отъ мѣдь, бакѫрный, бакѫряный.
Хр. Ботев обаче не използва средствата на графиката, за да разграничи разглежданите тук думи. В изданието на поемата „Хайдути” от 1871 г. прилагателното име меден „сладък, приятен” също така е изписано с буквата ѣ, вж. „Азъ носѫ сѫрдце юнашко, / Гласъ имамъ мѣдянъ загорски“. Посочената правописна особеност е лесно обяснима, тъй като правописът на всички книги у нас от третата четвърт на ХІХ в. е много неустановен.

Иво БРАТАНОВ