Промените в Закона за съдебната власт, касаещи европейските делегирани прокурори, бяха приети на първо четене от парламента. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. Измененията са свързани със съответния европейски регламент за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. В подкрепа на законопроекта гласуваха 125 депутати, 41 бяха „против“, без въздържали се.
Предвижда се европейските делегирани прокурори да бъдат обособени в самостоятелна организационна структура в прокуратура, а административните функции на ръководител да се осъществяват от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор.
За осигуряване на добри условия на труд и работна среда, с акт на Министерския съвет ще бъде предоставена на Висшия съдебен съвет (ВСС) подходяща сграда за дейността на европейските делегирани прокурори, където ще бъдат обособени самостоятелни регистратури и деловодство, гласи още законопроектът. Необходимите средства ще се осигурят от бюджета на съдебната власт, предвиждат още промените.
Със заключителните разпоредби е предвидена промяна в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства. С тях се дава възможност за взаимодействие на делегираните прокурори с разследващи полицаи и митнически инспектори, при осъществяване на дейността по разследване на престъпления.
При дебата по законопроекта в пленарната зала Дани Каназирева (ГЕРБ-СДС) коментира, че не може един измежду европейските делегирани прокурори да бъде определен за ръководител. По думите й всички делегирани прокурори следва да са подчинени директно само на централизираното ниво. От ГЕРБ-СДС допуснаха, че някои текстове в предложения законопроект противоречат на Конституцията.
„Идеята е да направим прокуратура в прокуратурата“, каза Бранимир Балачев (ГЕРБ-СДС). 
Заместник-председателят на парламентарната група на „Демократична България“ (ДБ) Атанас Славов заяви, че ръководителят на европейските делегирани прокурори ще е ръководител само с административни функции по отношение на администрацията. Той каза, че няма „разместване“ на правомощията в прокуратурата и няма нарушаване на Конституцията.
Замeстник-председателят на "Възраждане" Петър Петров също смята, че ще бъде създадена „конкурентна структура“ на прокуратурата. Според него това ще се направи с аргумент, че трябва да се изпълни европейски регламент. На всичко отгоре българският ВСС ще плати сметката за това, смята Петров. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира на свой ред: „Трябва ли да си внесем освен чужди и независими прокурори, чужди и независими министри и депутати?“. От "Възраждане" казаха, че подкрепят реформи, но не и под формата, която им се представя. 
Заместник-председателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ (ПП) Петър Кулински заяви, че единственото, което се прави с промените, е да се осигури нормалното функциониране на работата на европейските делегирани прокурори. Димитър Гочев (ПП) също потвърди, че промените са на административно ниво. Не създаваме прокуратура, не създаваме правомощия за обвинителна функция, посочи той.
Крум Зарков („БСП за България“) каза, че законопроектът не противоречи на Конституцията. Той припомни, че европейските делегирани прокурори са създадени от правителството на ГЕРБ, като тогава от БСП са подкрепили европейския регламент, но са предупредили, че ще трябват по-големи законодателни промени, защото един европейски делегиран прокурор не работи сам, „във вакуум“.
Депутати изразиха мнения и за работата на българската прокуратура.
Екатерина Димитрушева (ПП) коментира, че българската прокуратура „години наред си е затваряла очите“ за злоупотреби с европейски средства. Тя отбеляза, че към настоящия момент от Европейската прокуратура се работи по над 120 сигнала за злоупотреби с евросредства в сферите на земеделието, строителството, здравеопазването и инфраструктурата и др. Тя посочи, че приемането на законопроекта е част от каузата за нулева толерантност към корупцията.
Зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид се обърна към Димитрушева с въпроса дали прокуратурата си е затворила очите, когато „един човек подписа документ с невярно съдържание“. По думите му европейският регламент трябва да бъде приведен в действие и европейските делегирани прокурори „час по-скоро“ да започнат работа. Той обаче възрази срещу начина, по който това се прави. Не приемам думите, че няма самостоятелна структура вътре в прокуратурата, коментира Хамид. Според него два са признаците за това – първо има административен ръководител и второ – структурата ще е разпоредител с бюджетни средства.
Цветан Енчев (ДПС) смята, че за пореден път има „побългаряване“ на европейско решение за собствени цели. Според него също се нарушава основният закон на страната.
Изказване след гласуването на законопроекта направи и министърът на правосъдието в оставка Надежда Йорданова. Днес мнозинството подкрепи на първо четене един важен законопроект, който е в изпълнение на задълженията на държавата да осигури ресурсно работата на Европейската прокуратура на територията на Република България, каза тя. И добави, че законопроектът е бил подкрепен от Европейската прокуратура. Йорданова благодари на депутатите за приемането на промените в Закона за съдебната власт.
Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта да е пет дни.