Театрите трябва да имат свобода да поставят заглавия, които да извисяват духовно публиката и да създават естетически вкус и критерии, смята Васил Вълчев, директор на МДТ „Константин Кисимов“
С юбилеен концерт - спектакъл и изложби екипът на МДТ „Константин Кисимов“ във Велико Търново ще отпразнува днес 70 години от създаването си като професионален драматичен театър и 50 години от откриването на музикално-драматичния театър.
В интервю за БТА директорът на културната институция посочи, че  Великотърновският музикално-драматичен театър, утвърдил се като културен център на града и региона, трайно се вписва в общото културно пространство на страната. С репертоар, който покрива и художествено аргументира целия жанров спектър на сценичните изкуства, той  е уникален с творческата симбиоза между два театъра – музикален и драматичен.
По думите му забележителните възможности на този формат са доказани през годините. Потенциалът за самостоятелните изяви на отделните изкуства,  съчетанието на всички тях, широкият жанров спектър на застъпените в репертоара заглавия - това е пътят пред изкуството днес, поставено в пазарна среда, където се ценят стойностните творчески продукти, тези които успяват да отстоят художествената и обществената си мисия.
 Юбилейният концерт - спектакъл ще бъде представен днес от 19:00 часа. В програмата са включени откъси от драматични спектакли по Иван Вазов, Бранислав Нушич, Елин Пелин, Чудомир, Стефан Цанев. Ще звучат и музикални произведения от Й. Щраус, И. Калман, Ас. Карастоянов, П. Хаджиев, Д. Васерман, Л. Бърнстейн, Д. Таралежков, Мич Лий. Режисьор на спектакъла е Бойко Илиев, диригент-постановчик е Игор Богданов, а диригент - Васил Вълчев. Танцов художествен ръководител е Катя Богданова, хормайстор - Яница Първанова, концертмайстор - Мария Павлова. 
В юбилейната постановка участват актьори, солисти, оркестър, хор и балет на МДТ "Константин Кисимов". Специални гости в програмата са обичаният Орлин Горанов и Фолклорният ансамбъл "Искра". Изложба с костюми и реквизит от различни спектакли, играни през годините на великотърновска сцена, ще бъде подредена във фоайето на Музикално-драматичния театър. Тя ще припомни на посетителите знакови роли и артисти преминали през сцената му.
Следва цялото интервю за БТА
Г-н Вълчев, с какви нагласи посрещате тези годишнини?
- На 14 юли 1952 г. театралното дело във Велико Търново получава своя официален статут, съгласно решение на Общинския народен съвет, когато официално започва да функционира Професионалният окръжен народен театър във Велико Търново, През 1956 година въз основа на решение на Министерския съвет, театърът се преобразува и става Държавен драматичен театър. През 1966 година той започва да носи името на великия актьор Константин Кисимов, който е много тясно свързан с началото на театралното дело във Велико Търново. През 1959 година на базата на вече съществуващия към Градския народен съвет музикален театър се експериментира създаването на Музикално-драматичен театър, който успява да просъществува до 1963 година. В началото на 70-те години има нов подем в театралното дело във Велико Търново. През 1971 година е построена дългоочакваната сграда на театъра, на пети юни е нейното откриване с общоградско празнично шествие от читалище „Надежда“ до центъра на града, където и в момента се намира сградата на театъра. Разказвам цялата тази фактология, защото в нея са скрити много енергия и любов, които усещаме и днес, когато МДТ “Константин Кисимов“ трайно се е вписал не само в културния живот на града, но и в цялостното културно пространство в страната. Репертоарът обхваща целия жанров спектър на сценичните изкуства с уникалната творческа симбиоза между два театъра – музикален и драматичен. Забележителните възможности на този формат са доказани през годините. 
Какъв е днешния състав на театъра, през последните години се появиха много млади актьори, пристигнали във Велико Търново директно след завършването на НАТФИЗ, с какво ги привличате?
- Близо 140 артисти, солисти, хористи, оркестранти и балетисти участват в различните постановки на театъра. От няколко години започна един процес на приемственост и подмладяване на поколенията. Приветстваме младите актьори, поощряваме ги и се стремим да им дадем усещането за принадлежност, обич и емоционална обвързаност към Великотърновския театър. Идва тяхното време. Мисленето на младите хора е различно. Те са по-големи прагматици, но в същото време са много добри професионалисти и имат огромно желание за творческа изява. След време тези хора ще водят театъра. Засега младите ни попълнения са Никол Бойчева, Боян Фърцов, Кирил Милушев, Яница Първанова, Цветелин Илчев. Млади хора, които със своя талант и качества влагат един нов младежки ентусиазъм и енергия в цялостния живот на театъра.
Това обвързано ли е с репертоарния план на театъра?
- Една от линиите, които развиваме в репертоара, е съчетание на музикалния и драматичния състав в общи постановки. С най-новото заглавие  - „Амадеус“ по Питър Шафър, ще участваме в спектакъла „Сцена на вековете“ на откритата сцена на Царевец. С него участвахме и в 53-то издание на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“. Други нови заглавия от афиша са „На изток от Рая“ по Стайнбек, което е камерно представление, спектакълът „Не сме от тях“ по разкази на Чудомир е в съвсем различна жанрова насоченост. Две концертни  заглавия – „Отражения“ с Орлин Горанов и съвместния ни проект с Б.Т.Р, са в основата на дълго лятно турне в много градове от страната. Възстановихме постановката „Хъшове“ по Вазов във връзка със 125-годишнината от рождението на патрона на нашия театър Константин Кисимов. Като оперетно заглавие възстановихме „Графиня Марица“ от Имре Калман. През полугодието излезе и премиерата на детския мюзикъл „Мечо Пух“ по музика на Александър Йосифов. Както виждате, обхващаме целия жанров спектър на сценичните изкуства и смятам, че това пътят в днешно време, по който да се оценява дейността на всички театри – оперни, драматични, оркестри.
Какво е най-голямото предизвикателство днес пред театъра и неговият екип?
- Съвременник съм на времената преди 1989 година, на прехода, който все още продължава. Днес изкуството е поставено в една различна ситуация. В този дълъг преход стойностните художествени продукти отстъпиха на един друг маниер и на един друг жанр, докато се случваха всевъзможни реформи в културата. Те не доведоха до някаква яснота и сигурност в работата на културните институти. Факт е, че в момента се намираме в пазарна среда, което може би е за добро, защото така театрите показват своя потенциал, своята гъвкавост, създават репертоар с който се стремят да привлекат повече публика. Същевременно пазарът в България е тесен, от тук идват и нашите притеснения. Нужен е баланс и механизъм, чрез който театрите да имат сигурност за артистите и свобода да поставят заглавия, които да възпитават вкус и естетически критерии. Това е нашата мисия.