„Все по-трудно ще бъде на хората да комуникират на живо, защото това води до някакво притеснение и дискомфорт. Докато когато застанеш на клавиатурата, можеш да напишеш всичко и можеш да бъдеш всеки“. Това каза пред БТА артистът Георги Ямалиев, който представи инсталацията си „Status dead“ в галерията на „Гьоте институт“.
Проектът представя темата за виртуалното наследство, което хората оставят след края на земния си път. Арт инсталацията е симбиоза между съвременни технологии и традиционни обичаи, свързани с погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи. Целта е създаване на сакрално място, в което посетителите да имат възможност да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството. Инсталацията ще може да бъде разгледана до 31 август.
„Status dead“ е разделен в няколко модула. Пряко участие в първия – изписването на некролози, може да има и публиката. Християнските символи на тях са заменени с такива на социални мрежи, а текстовете са променени и вече са със закачлив характер. Оставено е и празно пространство, в което всеки да може да запише името на акаунта, чийто собственик вече не е сред живите. Авторът призовава посетителите да вземат част от некролозите и да ги залепят там, където сметнат за добре.
Пред БТА артистът коментира, че именно чрез виртуалното наследство, човекът успява да постигне вечен живот.
Г-н Ямалиев, какво Ви провокира да създадете „Status dead“?
- Това е стара идея от времена, в които във Фейсбук все още нямаше мемориални страници. И когато загубих няколко приятели, се замислях как мога да го покажа този проблем. Първото нещо бяха некролозите, които навремето са били като вид информационна мрежа. Оттам тръгнах – от некролозите, закачливите текстове и смяната на контекста на християнските символи с лога на социални мрежи. След това прерасна, като реших да го свържа с традиционните обичаи и практики в България – с покриването на огледалата и т.н. Търсих общи допирни точки, през които да направя симбиоза между съвременните технологии и традициите. И там, където намерих допирни точки, успях да осъществя няколко различни модула. Единият са некролозите, другият са огледалата и тяхното покриване и следващият е ковчегът, който е заменен с пластмасова маса с манекен, който наподобява мъртвец. Но всъщност това е препратка към идеята за виртуалното тяло, което остава след нас във виртуалното пространство. И то може би ще живее и ще пребъде, докато има мрежа и това е вече другата идея, която ме вълнува. Хората са търсили винаги вечен живот, но може би най-накрая имат тази възможност – да живеят в сървъри, в мрежата. 
Какви проблеми поставят „цифровите призраци“?
- Четох доста статистика и имаше някаква вероятност, ако в момента Фейсбук спре да приема и създава нови профили, то през 2070 г. профилите на мъртви хора ще бъдат повече от тези на живите. Това са прогнозни данни. Все пак трябва да се има предвид, че въпреки че не е много харесвана от младите, Фейсбук все пак генерира нови профили и такава тенденция все още не се задава. Факт е, и че т.нар. вече „мемориални профили“ съществуват и са там.
Има ли виртуални обичаи, с които ние с нашите аватари почитаме хората, които вече не са сред живите?
- Няма някакви обичаи или практики, които да се спазват. Единствено Фейсбук е приел политиката да създава мемориални профили. И то само ако бъде докладвано и близки или приятели се свържат и поискат този профил да бъде мемориален. Иначе той продължава да си съществува. Една приятелка ми каза, че въпреки че нейният съпруг е починал, той все още получава поздравления за рожден ден или съобщения, което е малко плашещо.
Как се променят междуличностните отношения на фона на виртуалния свят?
- Коренно се промениха. Хората по-лесно общуват, когато не е на живо. По-лесно комуникират, по-лесно се отпускат да комуникират. Виртуалната комуникация промени изцяло и начина, по който мислим. Появиха се емотиконите, които ни помагат да придаваме виртуални емоции. Според мен, все по-трудно ще бъде на хората да комуникират на живо, защото това води до някакво притеснение и дискомфорт. Докато когато застанеш на клавиатурата, можеш да напишеш всичко и можеш да бъдеш всеки. Но има опасност да бъдеш изгубен някъде в превода, да не бъдеш разбран.
Новите технологии тепърва напредват. Ще се появят и холограмите, и нови технологии, с които ще комуникираме. Може би дори и телефоните като носител ще изчезнат. Да не говорим, че в момента навлиза мета реалността, с която като сложим очилата, тотално губим връзка с реалността. И начинът да комуникираме ще бъде виртуален чрез холограми.
И така се повдига въпросът за паралелният живот, изграден именно чрез тези технологии…
- Да, новите технологии и в частност социалните мрежи дават възможност наистина да бъдем такива, каквито искаме. Да създаваме аватар, който да е такъв, какъвто ние искаме да бъдем. Да няма недостатъци. Особено в Инстаграм показваме най-доброто или поне това, което искаме да видят другите.
 
Георги Ямалиев е роден през 1978 г. в Ямбол, а днес живее и работи в София. Творческите му интереси са насочени предимно в областта на съвременното изкуство – инсталации, пърформанс и нови медии. Завършва специалността "Педагогика на изобразителното изкуство" - бакалавър (2003-2004) и "Семиотика на изобразителното изкуство" - магистър, в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (СУ). 
Седем пъти е участник в международния фестивал за пърформанс „Sofia underground“, както и два пъти - в международния арт фестивал „Водна кула“. През 2013 г. реализира самостоятелна изложба Censored в галерия „Кредо Бонум“ с куратор Светлана Куюмджиева. Участник е в различни групови, международни изложби и арт фестивали в България, Германия, Словакия, Румъния, Мароко и др.