Здравей, Петя! Детето ми е много умно и го казвам не, защото съм пристрастна като негова майка, а защото, когато внимава, се справя винаги отлично. Допуска обаче грешки по невнимание. Така става най-често на контролните и не може да изкара най-високата оценка. И учителката му по математика казва, че греши по невнимание, но нали е точна наука, грешките не може да се пренебрегнат. Дали има дефицит на внимание и хиперактивност и дали може нещо да се направи сега, за да не се задълбочава проблемът? Ще се преодолее ли с възрастта? Сега синът ми е на 11 години. Страхувам се да не стане отплеснат като баща си. На него колкото и да му повтарям да се съсредоточи, като трябва да свърши нещо внимателно, той като че ли става по-разсеян. Безпокоя се дали това се предава по наследство или децата го възприемат по подражание от близките си. Ана, 34 г.

Здравей, Ана! Споделяш за проблем, който се отразява, когато на сина ти му се налага да напрегне в по-голяма степен силите си, за да покаже резултата от положения труд в ученето си. Може би и той се чувства недостатъчно удовлетворен, че заради баламска грешка от недоглеждане не може да изкара най-високата оценка, която е по възможностите му. От писмото разбираме и че разсъждаваш в перспектива -
дали такъв проблем касае по-скоро детството и дали би се утвърдил трайно 
в живота като възрастен, имайки предвид тази характерна особеност за съпруга ти. 
В днешно време все по-често родители и учители се интересуват дали определено поведение на децата може да се отнесе към категорията на синдрома хиперактивност с дефицит на вниманието и дали нарушенията водят до разстройство с дефицит на вниманието и/или хиперактивност.
Като един от значимите фактори наистина се откроява наследствеността, но във времето ни на по-голяма просветеност би било добре да се интересуваме 
по какъв начин би могло да се противодейства на природата в нас
чрез множество стари методи, които са се утвърдили досега като ефективни, а и да следим новостите, които открива науката и ги предлага за практиката на специалистите. Ако те ни се струват недостъпни, защото още не са въведени у нас или защото са скъпи, информирайки се за принципа, според който са устроени, дали не би могло да ги заменяме с нещо, което е по възможностите ни.
От писмото ти няма как да разберем повече за сина ти - дали проблемът с невнимаването се проявява само на класни и контролни, или и в ежедневието вкъщи, в игрите. Дали на своите 11 години е добил самостоятелност в ученето или е зависим от помагането ти?
По-пълна картина за проблема
предоставя изследването със специализиран тест - справяне и поведение в училище според впечатленията на учители, вкъщи - според родителите, и личните впечатления на самото дете. Добре организираната среда на детето помага то да изгради навици да се настройва за задачи и после да се разтоварва, да следва правила, ситуациите да бъдат в повече предсказуеми, което снижава безпокойството и очакването за несправяне, зарежда с чувство за можене. Случва се в резултатите от прилагането на такъв тест да се открие, че проблемите на детето са или само на училище, или само вкъщи, което в този случай подсказва, че не наследствената причина е валидна, а
нещо в средата там, където се проявява проблемът
Съответно и мерките за преодоляването му се ориентират към това място в ежедневието на детето.
Често се случва родители на деца от предучилищна възраст да споделят притеснение, че те не задържат вниманието си продължително върху дадено занимание. В беседването обаче се разбира, че продължителността е съвсем в нормите за възрастта. Неслучайно заниманията по различните развиващи дейности в детската градина се планират за времетраене според възрастта децата - от 10 минути в първа група с по 5 минути по-дълги за всяка следваща група, докато стане възможно в първи клас детето да може да издържа 35 минути за учебен час. В рамките на определеното времетраене педагозите преценяват
редуването на стимулите и дейностите
и това има значение не само за усвояването на образователното съдържание, но и следвайки динамиката на работната ефективност на вниманието - едни са стимулите и задачите, които предвиждат за вработване - настройване на децата, с нарастваща сложност на задачите се стига до очакваната кулминация на работоспособността и по-разтоварващи или познати задачи се поставят до финала на ситуацията в детската градина или в училищния урок.
Детето има нужда да бъде водено
от възрастния, за да развие способност после да открива и избира ориентири, по които да се ръководи само.
Вместо да си мислим, че като не държим малкото дете за ръка, отрано го подготвяме да бъде независимо, по-добре е да приемем, че то има нужда да бъде държано за ръка навън.
Ръка в ръка сме в специална връзка
Това е и физическа връзка с родителя, която дава взаимно чувство за сигурност, за безопасност, за придвижване в ясна на възрастния посока. Така има по-голяма възможност дете и родител да говорят за мястото, към което вървят - какво може би ги очаква там, какво ще видят и чуят, какво ще направят. От друга страна, в ръка за ръка действа символна връзка, която има множество значения за развитието на детето. При тази свързаност е важно
родителят същински да разпределя вниманието си
и към детето, и към другото, което виждат заедно. Вместо само да се рее погледът на детето в пространството, можем да му посочим с ръка в далечината някакъв обект - птица, комин, самолет, и то да сподели колко малък изглежда от голямото разстояние.
Да си спомним как в детството ни нашите баби, недовиждайки от възрастта, ни даваха да им вденем конеца в иглата. Повторението на подобни действия и предоставянето на възможност децата да правят различни неща с ръцете си тренират
съсредоточаването и търпението до постигане на резултат
който след множество опити може да става все по-удовлетворяващ.
Преди време във Фейсбук попаднах на много свежо определение за концентрация на вниманието: мъж да прелива ракия от дамаджана в шише :) 
Като илюстрация на силата на волята човек да удържи вниманието до крайния резултат в това сравнение може да открием и извод за ролята на мотивацията, която в този случай се поддържа от желанието да не се похаби и капчица от нещо ценно.
Добра предпоставка, Ана, е, ако детето ти желае да преодолее проблема си с недостига на вниманието, за да се справи по-добре. Оттук нататък следва да помощта да е насочена към своите начини и средства да задържи впрегнато вниманието си за определено време, когато трябва концентрацията да е на ниво за изпълнение на задачите. Опираме до
знаците за внимание
Всеки от нас познава силата на словесния сигнал „Внимание-внимание!“. Можем да го изразим на различни езици, дори и да не ги владеем напълно. Това показва, че за хората от целия свят този апел има приковаващо вниманието значение. Щом като го чуем, се настройваме да изслушаме следващото го послание. Това е сигналът, след който в градовете с метро вратите се затварят, а във времето са се утвърдили и звукови сигнали за внимание - както на гарите преди съобщението за пристигащи или закъсняващи влакове, използват се и при съобщения в хипермаркетите.
Какви похвати използват учителите в детската градина и в училището, за да привлекат вниманието на децата към съобщение или към указание за нова задача - сигнал с хармониката, със свирката във физкултурния салон, с плесване с ръце или с вдигната високо ръка. Опитните учители извършват предварителна работа с децата за
опознаване на жеста или звука, за да се превърне той в сигнал
за нещо конкретно, примерно: „Щом плесна ръце, всички очи към мен!“ или „Щом чуете звънчето, това е знак за стоп“. После следва упражняване в реакция на сигнала, а после жестът или думата се прилагат като знаци в учебното ежедневие.
За съсредоточаването на вниманието на ученици, които са разбрали, че несполуките им са резултат от разсейване, помага това те да се сдобият със своя собствена емблема, която да ги подсеща да внимават. Добре би било да беседваме с тях, за да я изберат - да изразят с какво тя ще изпълни ролята си на техен сигнал. Докато споделят разсъжденията си, техните мисли и думи се запечатват в паметта им и се подготвят за 
своеобразно самопрограмиране
Може да ползват голям колкото дланта им триъгълник с удивителен знак - от някоя готова игра или лично изработен от картон. Може да е кръгъл и с нещо друго нарисувано от тях. Често децата избират за оцветяването му текст-маркери с ярки цветове. Може да си напишат сигнална за тях дума.
Когато вече е овладяно по-бързото писане, към края на начална училищна възраст и в прогимназията бихме могли да ги научим как да си водят кратки бележки по време на новия урок, който изнася учителят, как с ключова дума да си запишат нещо, за което искат да попитат, за да не го прекъсват в момента и да дочакат времето за въпроси. Това са
умения, с които ще се подготвят и за бъдещето си учене
в гимназията или в университета.
Знаем, че вниманието е свързано не само с нашата насоченост в умствена активност, но и в социален аспект. Бихме могли да разсъждаваме за връзката между заложеното в изразите „не внимава в час“ и „не ми обръща внимание“. Невниманието в час пречи на усвояването на знанията, а вероятно пречи и на другите ученици наоколо, които искат да знаят, искат да внимават. Невниманието на улицата може да се окаже фатално за живота и здравето. Невниманието в отношенията води до разочарования, често и до раздяла. От психологическо значение е
накъде в този момент се отклонява вниманието
и изследвайки това, бихме могли да достигнем до по-значима за личността насоченост или до подсъзнателно бягство от нежелана насоченост.
Споделяйки, Ана, за проблема с разсейването, който от години наблюдаваш в действията на съпруга ти, също следва да се проясни дали от малък е така или нещо е отключило този проблем - заболяване (както напоследък като следствие от Ковид), стресиращо събитие, загуба на близък, на работа, на чувство за перспектива, на желание за действие...
В психологическата практика все повече възрастни съобщават този проблем като свое оплакване. Не може да приписваме на съвременната икономическа и политическа ситуация в България причината за това. Този проблем засяга съвременния човек на много места по света. У нас вече навлизат, разработени в чужбина,
високотехнологични системи за невропсихологична оценка на вниманието
както за деца, така и за възрастни. Те ще бъдат от полза не само за установяване дали бягащото внимание е причина за друг проблем или е следствие от друго нарушение във фината материя, която представлява нервната ни система, подвластна на стреса от обективни източници и от несъзнателното ни допълнително самостресиране.
Модерните средства не са самостоятелно средство за разрешение на проблем
който са създадени да изследват, поради което в практиката прилагането им се съчетава и с други класически средства, за да се сравнят резултати чрез различни методи, а също и постижения от тестове за определен период от време и след предприемане на мерки за оптимизиране на състоянието и на активността на детето или възрастния, да се отчете степента на ефекта. Стимулите, задачите, с които в психологичните изследвания се изпитва даден тип реактивност или умствена активност не служат само за това да се установи дали резултатът показва дефицит спрямо норми или по-високо постижение. Самото изпълнение на задачите е 
предизвикателство, което има винаги малък или по-голям развиващ ефект
Затова и много от съвременните технологични средства за оценка се създават и с функция на тренажори.
Но с тях или без тях благодарение на споделеното в писмото ти, Ана, нека апелираме: да се отнасяме с внимание към проблемите, свързани с вниманието - вниманието към новото знание, към усвояването на ново умение, а също и с внимание към хората около себе си и с които споделяме живота си!