Хиляди сгради, съхранили досега историческата ни памет, могат завинаги да изчезнат от архитектурната среда. Някои от тях ще имат тежката участ да бъдат „реновирани“ по начин, който ще ги превърне във франкещайнов ерзац с декорация от стиропор.  Други вече съществуват на ръба на кича, а трети просто се рушат, ден след ден, пред очите ни. 
Може ли изобщо културното ни наследство да бъде спасено? „Трябва да се създаде ясна и изпълнима процедура за отчуждаване на застрашени обекти, както е в много европейски страни. Държавата и общини трябва да се намесят след това с адекватни мерки в подкрепа на добросъвестните собственици. А за недобросъвестните… Знаете ли, че в Гърция се лежи в затвора за увреждане на културна ценност?“, казва пред БТА директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров.  
„Говорим за най-старата култура в Европа и за това как я губим. Заличаваме я, без дори да е документирана и проучена. Заличаваме я заради незнание, неразбиране, алчност, липса на култура… Унищожаваме това, което е било в основата на многобройните възраждания на българската държава през вековете. Какви емоции смятате, че изпитвам? Затова непрекъснато говоря публично за проблемите, търся и предлагам решения. Нацията е дух – общите ни спомени, наследство, култура са „лепилото“, което ни прави общност, създаваща бъдеще“, добавя още арх. Петров.
Пред БТА той обяснява какви промени са необходими, защо в село Арбанаси 42 процента от единични недвижими културни са частично или цялостно компрометирани и как действащ закон позволява да бъде разрушена историческа сграда, а едва 14 души опазват близо 40 000 обекта.
Архитект Петров,  кое е най-спешното, което трябва да се промени в Закона за културното наследство, за да може той да регулира адекватно дейностите по опазване на недвижимото културно наследство?
-Най-спешно е да спрем унищожаването на недвижимото културно наследство и държавата да го осмисли като ключова част на националната сигурност и националната идентичност.  
Трябва да създадем държавническо разбиране, че тези обекти са обща ценност и важно обществено достояние. Това е разбирането, което липсва в сегашния закон и което трябва да стане основа на бъдещия закон. 
В действащия Закон за културното наследство има драстични недомислия и те са причина за необратимата загуба на безценни образци.
Необходими са най-малко пет спешни промени, докато бъде създаден качествен нов закон. Те няма да поправят с магическа пръчка системата на опазване, но ще започнат процеса, умишлено или не блокиран от този закон. 
Първо, Законът за културното наследство да има ясен приоритет пред други закони и подзаконови актове като Закона за енергийната ефективност, ЗУТ, наредбата за достъпна среда и пр. 
Такъв ли е случаят с католическата катедрала в Пловдив, която искаха да опаковат с фибран?
- Да, и катедралата, и театър "София" са такива абсурдни казуси. Мерките за енергийна ефективност, както и соларните системи за енергийна независимост тепърва ще създават проблеми в опазването на ценните обекти. 
Ето ви друг казус: Строите жилищна сграда близо до античен комплекс от крепостна стена с порта, улица и сгради. Археологическият обект трябва да бъде унищожен, защото ЗУТ изисква да направите паркинг за всички собственици в сградата. Случаят е от Стара Загора. 
Много често има проблеми със старите красиви врати и вътрешни портали. По правило те се отварят навътре. Наредбата за пожарна безопасност изисква да се отварят навън – това е и невъзможно, и недопустимо, защото нарушава автентичността. Има други начини за осигуряване на аварийните изходи, но процедурите са дълги и тромави. 
Какви други промени? 
- Законът защитава само обектите с окончателен статут, с граници и режими на опазване. В момента на тези три условия отговарят едва 480 обекта от 39 600 недвижими културни ценности. Дори и тракийските могили нямат режими на опазване. Когато няма режим, не е ясно какви намеси са допустими и какви не. Това значи, че всичко, което не е забранено, е разрешено. Ние не можем да откажем да издадем становище, а ако инвеститорът не хареса становището, съдът ще е на негова страна, защото липсва режимът - законовото основание за ограничаване на намесата. Този параграф 22 е заложен в закона. 
Третата спешно необходима промяна е в текста, който допуска разрушаване и преизграждане на сградите. С едно конструктивно становище на външно лице можете да си осигурите разрешение да „демонтирате“, както е записано в закона, а, иначе казано, да съборите сграда, макар че тя е в относително добро състояние и може да бъде укрепена. При преизграждането нищо не ви задължава да възстановите конструкцията със старите техники и материали. Ако ние се опитаме да ви задължим, съдът ще отмени това изискване. И на мястото на старата сграда с изящни пластики по фасадите се появява грозен ерзац от стоманобетон и декорация от стиропор, каквато намерите на пазара.
Приетият през 2009 г. закон е дал двегодишен срок за актуализиране на списъка, границите и режимите на опазване на недвижимите културни ценности. Списъкът не е актуализиран и от 2012 г. законът е осигурил напълно законно основание за унищожаване на културно наследство. 
Решението на този проблем е да се ускори работата по актуализацията на списъка на недвижимото културно наследство и докато това се случи, да бъдат съгласувани само проекти за поддръжка, консервация, реставрация, но не и за радикални промени по обектите. Това е четвъртата спешна поправка.
Защо не започвате актуализацията на списъка, за която настоявате, откакто сте директор на НИНКН?
- За актуализацията са необходими три неща - хора, финансиране и организация. Поисках ги от служебния, а след това и от сегашния министър на културата още в първите дни след избирането му. Няма отговор.
В сегашния състав на НИНКН с 14 експерти актуализацията на списъка ще продължи 180 години при условие, че не правят нищо друго. Но те почти непрекъснато са ангажирани и в комисии.  
Актуализацията е спешна, буквално животоспасяваща за културното ни наследство през следващите 3-4 години и се надявам министерствата на културата и на финансите да осъзнаят това бързо. Няма време за губене, защото процесът се нуждае от методическа, техническа и организационна подготовка по райони, от ангажиране на експерти с висока квалификация – историци, архитекти, геодезисти, инженери конструктори, археолози, ландшафтни архитекти. Изисква участието на регионалните музеи и общините, на гилдиите като Камарата на архитектите в България и завършилите специализирания курс на френската школа Шайо за опазване на наследството. Подготвям споразумения за участието на два университета в този процес, но това е само началото на пътя.  
Тук е мястото на петата спешна промяна в закона. Тя пак е свързана със статута на обектите. Процедурата предвижда НИНКН да изготви фишове със заключителни оценки, които се докладват на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), който е консултативен орган към МК. Той се събира 10-12 пъти годишно и не може да разгледа повече от 100-150 обекта за този период. Пресметнете колко години ще му отнеме да определи окончателния статут и режими на опазване на близо 40 000 обекта. Това недомислие в закона може да бъде поправено, ако министърът на културата издава заповеди за предоставяне на статут само за обекти от национално значение, а заповедите за останалите да издава директорът на НИНКН. Такава е била практиката до 2009 г. по стария закон. 
Най-най-спешните първи стъпки включват още една мярка и тя е защитният механизъм срещу корупционен натиск – всички процедури в НИНКН да бъдат открити и публични.
Имате ли подкрепа за тези промени?
- Да, представих ги пред Комисията по култура в парламента. Един от народните представители обобщи след изслушването, че тези промени могат да съберат дори квалифицирано мнозинство. Да видим.
С тях ще сработи първата защита на наследството – граници и режими на опазване. Втората е облекчаването на безумно тежките съгласувателни процедури и същевременно работещ механизъм за финансово подпомагане на собствениците, третата е мониторингът на състоянието на обектите, което означава институтът да се върне към научно-изследователската си работа, четвъртата са глобите и наказанията за недобросъвестното стопанисване на защитени обекти. Трябва да се създаде ясна и изпълнима процедура за отчуждаване на застрашени обекти, както е в много европейски страни. Държавата и общини трябва да се намесят след това с адекватни мерки в подкрепа на добросъвестните собственици. А за недобросъвестните… Знаете ли, че в Гърция се лежи в затвора за увреждане на културна ценност? 
Казвате, че 39 120 недвижими културни ценности в страната са застрашени. Съществува ли реален риск те да изчезнат не само от историческата ни памет, но и изобщо от архитектурната ни среда?
-Това вече е факт. През май направихме мониторинг в село Арбанаси: от 148 единични недвижими културни ценности 57 са частично или цялостно компрометирани. 42 процента! Това е картината в знаково за България историческо селище, но състоянието е такова навсякъде. Всяка година губим около 400 недвижими културни ценности.
Числата обаче не дават представа за истинския мащаб на загубата. И от научна, и от комерсиална гледна точка атмосферата, автентичната среда, в която са единичните обекти, е най-голямата ценност. Нея губим. 
Средата, която обитаваме, формира личното ни поведение, самочувствие, мотивация, действие, културна и национална идентичност. Определя как функционираме като общество. Играе ролята на стволови клетки, които регенерират обществения организъм, когато се разболее. Без нея хората се превръщат в дезинтегрирана маса. Затова унищожаването на културното наследство води до разпад на обществото. 
Как се развива нашата национална стратегия, ако приемем, че тя съществува? 
- Няма стратегия за недвижимото наследство като основа за развитие на обществото и в частност на  икономиката и културния туризъм. Хората пътуват по света, за да съпреживеят атмосферата в знаменити градове и места. Тези места носят висока добавена стойност и развиват икономиките. България притежава ядра за културен туризъм, но потенциалът им не е изследван, нито оценен. 
Понякога инвестираме огромни средства по европроекти на места без потенциал или пък в лоши идеи. Когато превърнем една ценност в атракцион, я омаловажаваме. Крепостната стена например е отбранително съоръжение, пазило живота на града. По бойните ѝ пътеки са загивали стотици хора. По каква логика тя става фон на детска катерушка? Или ѝ слагат стъклени парапети, понеже са на мода? Или панорамен асансьор за осигуряване на достъпна среда? Цената на тези необмислени намеси е загубена автентичност и ценност. 
Недвижимото културно наследство в съхранената и добре експонирана среда е лещата, която фокусира цялото време - всички хилядолетия, култури, процеси, общества, промени, в единствен миг на наше лично преживяване. Това преживяване прави културния туризъм ценен и скъп продукт. Чрез него хората опознават себе си и търсят свой смисъл. 
Как вие, лично, не от позицията си на директор, възприемате тази разруха?
- Говорим за най-старата култура в Европа и за това как я губим. Заличаваме я, без дори да е документирана и проучена. Заличаваме я заради незнание, неразбиране, алчност, липса на култура… Унищожаваме това, което е било в основата на многобройните възраждания на българската държава през вековете. Какви емоции смятате, че изпитвам? Затова непрекъснато говоря публично за проблемите, търся и предлагам решения. Нацията е дух – общите ни спомени, наследство, култура са „лепилото“, което ни прави общност, създаваща бъдеще. 
Как могат да бъдат стимулирани инвеститорите едновременно да съхраняват сградите, представляващи национално богатство, но и да не накърняват собствения си интерес? Има ли пресечна точка между бизнеса и културата?
- Разбира се. Всяка европейска страна по свой начин е намерила пресечните точки, те са различни в Италия, Франция, Англия, Гърция, но ги има. Едната посока е подкрепа и подпомагане на хората, които обитават такива обекти. Сграда, в която няма живот, необратимо се руши. Или държавата, или общините, или обществото подкрепят собствениците не само на думи, но и материално и методически с информация, съдействат им при строителни работи, консултиране, обучение, информация как да се грижат за обекта, как да търсят финансиране, как да използват по-пълноценно и целесъобразно обектите – система от улеснения, а не тежести.
Другата обща посока е превенцията – защо и как да не стигаме до рушене на наследството ни.
Неотдавна имаше предложение в списъка с ценни сгради да бъдат включени и тези от 60-те до 80-те години на 20 век. Мислите ли, че е удачно, в контекста на близкото ни минало?
- Напълно. Те са част от лещата на време, за която говорих преди малко, и са още по-застрашени от вече декларираните или обявени исторически сгради. За тях санирането, достъпната среда и пр. са задължителни, неизпълнението се наказва. Парадокс е, че под заплахата от санкции хората са принудени да унищожават недвижимо културно наследство.
За да може Институтът да извърши всички необходими дейности по опазване на  недвижимото културно наследство, неотдавна искахте екипът да бъде увеличен от  50 на 140 души, поетапно. Случва ли се този процес и колко души се занимават с проучването и документирането на обектите?
- Няма положителна промяна. На НИНКН е вменена функцията на администрация и е почти отнета ролята на научно-изследователски институт, какъвто е според закона. Чиновниците имат задачата да съкратят администрацията и трудно могат да бъдат убедени, че е необходимо да увеличат спешно щата на института. И че той не е администрация. Затова настоявам НИНКН да стане самостоятелен научен институт, който върши същинската си работа да изследва и да опазва. В момента имаме 11 експерти, които изучават, и трима млади колеги, които обучаваме. Пак подчертавам, че на тези 14 души законът възлага опазването на близо 40 000 обекта.
Съществува ли реална възможност скоро да имаме и специализирана лаборатория? България е една от малкото държави в света, която не разполага с такава.
- През ноември миналата година мотивирах искането НИНКН да получи финансиране за лаборатория, която е част от дирекция „Мониторинг“. Преди 2-3 седмици за пореден път поставих въпроса. Няма отговор.
Лабораторията е важна, защото стенописите, мазилките, каменните структури от античността са безценни. У нас има обекти на световното наследство. Те са оставени без наблюдение и ние не знаем какви процеси протичат в тях. Трябва да изпращаме проби за анализ в лаборатории в чужбина. Не само е трудно и скъпо, но и пренасянето на пробите може да ги повреди. Затова повечето колеги не го правят. Аз зная за един случай през последните години с проба от тракийска могила, изпратена за анализ в Австрия. Става дума за стуко̀ – фино полирана до блясък мазилка, известна като „венецианска мазилка“. Според експерта проф. Валентин Тодоров тази мазилка уникална, защото предшества с 2 века първите образци в Римската империя.