За втора поредна година събор на ножари, ковачи и сарачи от цялата страна се състоя в етнографски музей „Чирпанлиевата къща“ към Народно читалище (НЧ) „Светлина – 1861“ в град Шипка на 8, 9 и 10 юли. В интервю за БТА читалищният секретар и музеен уредник Деница Стефанова разказа за него и за дейността на културната институция. 
Съборът беше организиран за пръв път миналата година, тази година има още по-голяма посещаемост, посочи тя. Присъстват майстори от всички краища на България, които в продължение на три дни показват всички тънкости на занаятите си. По думите на Стефанова всички занаятчии влагат много енергия и емоция в това, което правят. „Нашата главна цел е да създаваме приемственост, защото колкото и атрактивен да е един занаят, ако няма приемственост, той е обречен на гибел“, отбеляза тя. Деница Стефанова даде за пример 12-годишния Радо, който миналата година е бил много впечатлен от работата на ножарите, вдъхновил се е и тази година е представил на събора първия си нож. 
Другата цел на организаторите е да се покажат на хората какво стои зад готовия продукт - много умения, любов към занаята, труд и енергия. Стефанова обясни, че всеки нож е уникален, защото ножарите винаги влагат творчество и никога не изработват два еднакви продукта. Някои от занаятчиите са потомствени, а други са се учили с течение на времето, защото са попаднали в такава среда, посочи тя. Според нея при всички движещата сила е любовта към занаята и желанието всеки път да надграждат своята работа. 
„Друга причина да организираме това събитие е обмяната на опит, защото тук хората не крият, а споделят едни с други тънкостите на занаятите си“, обясни Деница Стефанова. За всеки ножар има нещо характерно като майсторлък и всеки един майстор си създава име чрез нещата, които са характерни за него. Когато той учи един чирак или калфа, той предава уменията си с тези характерни особености. 
В Шипка ножарството е бил един от най-разпространените занаяти отпреди Освобождението. Градът е бил дервенджийско селище, където хората са имали право да носят оръжия, затова местните жители са си позволявали да изработват много ножове, саби и ятагани, разказа Стефанова. В един момент е имало над 40 работилници и всички са правели изделия с различно предназначение. „По този начин за всеки ножар е имало работа, но е имало и достатъчно конкуренция, за да търсят постоянно начини да се надграждат“, отбеляза тя. В „Чирпанлиевата къща“ се съхраняват образци на ножове, матрици, както и копия на документи, свързани с ножарските работилници в града. „За съжаление след опожаряването на Шипка в периода между Шипченската епопея и януарските боевете при Шипка-Шейново, целият град е изпепелен и остава само църквата. Това е дало надежда на голяма част от местните жители да се върнат и да възстановят селището, но много семейства се преместват в околни села, немалко хора основават Нова Шипка край Варна. По този начин Шипка губи голяма част от населението и съответно от занаятчиите си“, каза Деница Стефанова. 
Читалище „Светлина – 1861“ има културен календар, с който се опитва да запази живи повечето традиции, характерни за региона. Организират се три събития на национално ниво, едно от които е ножарският събор. Второто събитие е Националният конкурс за епическа поезия „Полковник Георги Георгиев“, който има вече осемгодишна история, разказа Стефанова. Третото общонационално събитие е фестивалът на изкуствата и занаятите „Шипка фест“ в началото на септември, който събира на едно място всякакви старинни български занаяти и включва музикална програма с етнографски мотиви. 
За това какво означава направата на един нож разказа за БТА Кирил Митрашков от Плевен, който се занимава с този занаят вече 12 години. Според него ножарството е комплекс от много знания и умения. При изработката на един нож е необходимо да си добър дизайнер, за да можеш да прецениш каква форма да избереш, обясни той. „Трябва да познаваш и металите и да знаеш какви са положителните и отрицателните качества на стоманата, защото ножът е като инструмент – например с права отвертка не можеш да завиеш кръстата гайка“, посочи Митрашков. В зависимост неговата функционалност, всеки тип нож има своите характеристики и особености. Необходимо е ножарите да разбират и от дърво и други материали за направата на дръжката, както и да бъдат сарачи, за да изработят канията, каза той. „Не на последно място трябва да можеш и да ковеш, защото при коването всеки един нож може да се съсипе“, допълни майсторът. 
„На този събор се опитваме да покажем максимално всички етапи от изработването на един нож – от коване и заточване, през напасване и гравиране на дръжката до изработка и украса на канията“, обясни Кирил Митрашков. Той разказа, че при коването стоманата трябва да се загрее до точно определена температура, защото ако тя е по-ниска или по-висока, характеристиките на стоманата се променят и тя става негодна за употреба. Някои майстори използват въглища при коването, а други използват газ, като при газта е по-лесно да се поддържа необходимата температура, посочи Митрашков. Стоманата трябва и да се закали, което също има своите тънкости. При заточването на ножа всяко движение трябва да е абсолютно еднакво с предишното, защото всяка една промяна на ъгъла разваля симетрията на острието, отбеляза той. Дръжка за нож може да се направи от най-различни материали – дърво, плат и смола, рог, дори паракорд (парашутна корда), като всеки майстор избира материала според своите творчески виждания и предназначението на ножа. Огромна доза творчество има и в изработката на каниите, където един сарач трябва не само да може да обработва кожа, но и да избере най-подходящия дизайн.