В навечерието на парламентарните избори в неделя близо дузина опозиционни партии се опитват да свалят от власт Либерално-демократическата партия (ЛДП), която управлява Япония почти без прекъсване от края на Втората световна война насам.
Те включват партия, чиято единствена предизборна платформа е призив да се бойкотира обществената телевизия Ен Ейч Кей, както и партия чийто символ са корените на репей, и която твърди, че растението може да победи лошите хора.
И, да: Има също и една разединена, раздирана от спорове основна опозиционна партия, която от години не успява да издигне жизнеспособен кандидат за премиер.
Тези партии, макар и силно различаващи се по отношение на политиката си, споделят обща отличителна черта: имат малки шансове да победят мастодонта ЛДП, особено при положение че премиерът Фумио Кишида поддържа стабилни нива на подкрепа и внимателно избягва разединяващи теми в навечерието на вота.
Надмощието на ЛДП се смята за даденост, а според експерти японските опозиционни партии са по-загрижени за оцеляването си, отколкото за това да намерят обща платформа, с която да могат реално да отправят предизвикателство към ЛДП. В същото време избирателите изглежда предпочитат стабилността на ЛДП.
"Опозиционните партии сега са в безнадеждна ситуация", казва Масато Камикубо, професор по политология в Университета "Рицумейкан".
Голяма победа за ЛДП в неделя, когато 545 кандидати от 15 партии ще се състезават за 124 места в парламента, или за половината места в 248-местната горна камара на законодателния орган (Камарата на съветниците), ще означава, че Кишида ще може да управлява без прекъсване до редовните избори през 2025 г. за долна камара на парламента (Камарата на представителите). Вотът в неделя няма да се отрази върху местата на партийните лидери, които в мнозинството си заседават в по-влиятелната долна камара на двукамарния парламент на Япония.
Кишида каза, че спечелването на общо 70 места от неговата ЛДП и подкрепяния от будисти неин младши коалиционен партньор ще бъде победа. Проведени в последно време социологически проучвания прогнозират дори по-категоричен резултат.
Това би позволило на премиера да работи по дългосрочните политически цели, като националната сигурност, инициираната от него, но все още със смътни очертания икономическа политика за "нов капитализъм", както и дълго лелеяната от неговата партия цел да внесе поправки в съставената от САЩ следвоенна пацифистка конституция на страната. ЛДП смята войната в Украйна и тревогите на хората за регионалната сигурност за рядък стимул за промяна на основния закон.
Сегашната основна опозиционна Конституционно-демократическа партия (КДП) израсна върху остатъците на друга партия, която се разпадна, след като управлението ѝ през 2009-2012 г. завърши с разочарование, а нейните бивши членове все още се борят да си върнат подкрепата на избирателите.
"Ситуацията около опозиционните партии е изключително тежка", каза Рюсуке Нишида, преподавател по социология и публична политика в токийския Технически институт, и добави: "Лесно можем да предположим, че много избиратели, особено от по-младите поколения, се затрудняват да си представят някой друг вместо ЛДП да управлява страната".
От създаването си през 1955 г. ЛДП е падала от власт само два пъти - през 1993 г. и 2009 г., всеки път за по три години. Последният път беше, когато управлението на вече прекратила съществуването си Демократическа партия на Япония (ДПЯ) завърши с разочарование. Това се дължеше до голяма степен на реакцията ѝ на земетресението от 2011 г., последвалото цунами и ядрената катастрофа в атомната електроцентрала "Фукушима-1". Бизнесът, администрацията и обществото все още са дълбоко свързани с ЛДП.
ЛДП бързо се съвзе след завръщането на вече бившия си лидер Шиндзо Абе. ДПЯ се разцепи, а след това се раздели на две партии: КДП и заемащата четвърта позиция Демократична партия за хората (ДПХ).
Сегашната опозиция се бори да спечели нещо в момент, когато реакцията на правителството на Кишида към кризата в Украйна и пандемията като цяло е добре приета от обществеността.
По-голяма част от обществеността демонстрира също одобрение за плана на Кишида драстично да увеличи отбранителните възможности и бюджет на Япония съобразно стандартите на НАТО за 2 процента от БВП през следващите пет години, за да отговори на нарастващото напрежение с Китай, Северна Корея и Русия. Все още обаче има известно разделение, тъй като въпросите на отбраната и сигурността в страната са чувствителни заради агресията на Япония в Азия по време на Втората световна война.
Избирателите, които не харесват ЛДП, имат няколко възможности за избор.
Новосъздадената през 2019 г. партия "Рейва Шинсегуми" е ръководена от актьора, станал депутат Таро Ямамото, известен като японския Бърни Сандърс, и чиято популистка и социалистическа платформа получи подкрепа сред младите либерали. Неговата партия и комунистите критикуват увеличаването на разходите за отбрана на Япония и призовават за безплатно образование и премахването на ДДС.
ДПХ призовава за повишаване на заплатите, възобновяване на работата на атомни реактори за стабилизиране на производството на електроенергия и подкрепя по-силна армия.
Съществува също войнстващата Партия на японското възстановяване (ПЯВ), която подкрепя идеята САЩ да споделят ядрено оръжие с Япония. Когато партийният лидер Ичиро Мацуи се появи неотдавна пред публика, за да произнесе реч, редиците на слушателите му обаче бяха рехави.
"ЛДП ще остане на власт засега, но ще придадем живец на политиките", каза той и добави: "Японската политика има нужда от опозиция като нас".
ЛПД е до известна степен обуздавана по войнстващите теми от нейния младши коалиционен партньор партия "Комейто", която не проявява желание да подкрепи поправки в отричащата войната конституция и притежаването на капацитет за удар по врага, които според критици могат да нарушат пацифисткия основен закон на страната.
Повечето опозиционни партии се обединяват в искането за намаляване или премахване на 10-процентния данък върху потреблението като временна мярка за облекчаване на растящите цени, макар нито една да не споменава как да бъде покрит дефицитът.
Проведени в последно време социологически проучвания показват, че рейтингът на Кишида е близо 50 процента, което е повишение спрямо отчетените 40 процента, когато зае премиерския пост през октомври. Подкрепата за ЛДП е 35,6 процента, при само 6 на сто за КДП, 4,8 процента за ПЯВ и 4,6 процента за "Комейто".
Когато перспективите за смяна на ръководството са малки, е много по-малко вероятно опозиционните партии да се обединят. Вместо това те се опитват да постигнат политическите си цели като си сътрудничат с управляващите, каза Ю Учияма, преподавател по политология в Токийския университет.
По време на петмесечната парламентарна сесия, приключила през юни например, всичките 61 законодателни предложения на ЛДП бяха утвърдени.
"ЛДП е партия, която обхваща всички и се занимава с всичко", каза Камикубо и допълни: "Основният проблем е, че това, което правят, е твърде малко,  твърде закъсняло и твърде остаряло".
Експерти казват, че докато продължава управлението на ЛДП равенството между половете и въпросите на многообразието, като узаконяването на еднополовите бракове и позволяването на омъжените жени да запазят две фамилни имена, ще продължат да бъдат блокирани заради малка, но гръмогласна група ултрадесни депутати.
Макар много избиратели да приемат управлението на ЛДП за даденост, някои по-млади хора казват, че интересите им са недостатъчно представени, защото правителствената политика до голяма степен е насочена към консервативните по-възрастни гласоподаватели, която получи названието "демокрация на побелелите коси".
Сейджи Курибаяши, фотограф на свободна практика, каза, че все още сравнява политиките за цените, данъците и други въпроси, отнасящи се до всекидневието, на кандидати от ЛДП, ПЯВ и "Рейва Шинсегуми".
"Смятам, че опозицията трябва да укрепи позициите си и да бъде по-конкурентна, така че ЛДП да не се отнася с прекалено самодоволство към управлението си", каза той.
 
(БТА)
(Алексей Маргоевски)