Около 30-35 процента от хората свързват психологическия дискомфорт с проблеми на работното място, каза за БТА д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър и директор на държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски".
Гълъбова беше помолена за коментар по повод информацията на Европейската конфедерация на профсъюзите, че тази седмица Европейският парламент ще призове Комисията да предложи законодателни действия за превенция на психосоциалните рискове на работното място – за втори път само в рамките на четири месеца. В разгара на кризата с психичното здраве в Европа, при която 60% от всички работни дни се губят заради психосоциални рискове, докладът “Психичното здраве в цифровия свят на труда” ще бъде приет единодушно от членовете на ЕП, посочиха от ЕКП.
Д-р Гълъбова очерта ситуацията в нашата страна. 
Според нея тези данни за България са съвсем обясними - в страната ни хората са депресирани заради това, че често не им се плаща колкото трябва, че са принуждавани да получават пари под масата без осигуровки, да работят много над регламентираното време, понякога без договор, оплакват се от влошени отношения на работното място, от психически тормоз, проблеми, неразбирателства.
Попитана доколко реални са тези заключения, които хората сами правят за себе си, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова каза, че те са субективни, не може да се установи дали това наистина е така, нито може да се разбере дали на работното място е толкова сложна ситуацията, нито дали точно тези проблеми са довели до депресивното състояние, паническите атаки и тревожността. По думите на д-р Цветеслава Гълъбова тези заболявания могат да бъдат причинени от всякакъв стрес – и извън работното място, вкъщи, в приятелски кръг, партньорски отношения.
Стресогенните фактори през пандемията със затварянето, с непрекъснато наливане на информация колко са заболели, колко са умрели, стават много, посочи тя. Стресът, от какъвто и да е произход, може да причини такива състояния, но тези състояния са с една и съща клинична картина – клиничната картина на депресията и паническото разстройство, причинени от локдауна, имат същата характеристика, каквато е клиничната картина, причинена от стреса от промени на работното място, уточни специалистът.
Причината няма отношение към медикаментозното лечение, то е едно и също при всички видове депресии, панически разстройства, посочи д-р Цветеслава Гълъбова.
 
Важно е оздравяването на средата, у нас обаче има психопатизация на обществото – безпардонност, грубост, незачитане на човека до теб, смята психиатърът
 
Оздравяването на средата, която довежда до тези състояния, е важно, каза психиатърът. Попитана как може тази среда да се оздрави, Гълъбова каза, че предвид причините, поради които тя не е здрава, страдащият много малко може да направи, за да я оздрави сам. Ние имаме много сериозни проблеми като общество, свързани с това, което лично аз наричам психопатизация, заяви психиатърът.
Виждате колко много хора са нестабилни личности, несигурни, с прояви на вербална, физическа агресия, със склонност към саморазправа, с употреба на различни вещества, алкохол най-вече, отбеляза д-р Гълъбова. По думите ѝ в България има удивителна толерантност към ежедневното пиене и всичките тези фактори, взети заедно, водят до една цялостна психопатизация на обществото и съвсем естествено е на работното място нещата да изглеждат по същия начин. „Безпардонност, грубост, незачитане на човека до теб. Причините са много дълбоки, не знам дали с една законодателна инициатива на европейско ниво могат да се разрешат“, допълни тя.
В отговор на въпрос защо, когато се правят европейски проучвания за депресиите, много малко от българите са сочени, че страдат от депресия, тя каза, че на първо място не се знае с какъв инструментариум се правят тези изследвания. От друга страна - българите сме твърде свити и нямаме някакви огромни претенции към качеството си на живот, допълни д-р Цветеслава Гълъбова. 
„Ще го свържа на пръв поглед без връзка, но за мен лично има връзка, с факта, че ние не протестираме. Увеличава се цената на ток, парно, газ и всичко останало, ние не протестираме. Виждате съседните нам хора от Република Северна Македония какво направиха за пет дни – те порутиха страната, не казвам, че е добре, но протестират, гърците, румънците, все хора от балканския регион, излизат на протести, за италианците да не говорим“, посочи психиатърът.
По думите на д-р Цветеслава Гълъбова ние нямаме особено високи изисквания към начина, по който живеем, свикнали сме с малкото, примиряваме се, казваме, че е добре, че сме живи. За нас качеството на живот не е понятие, което да е навлязло дълбоко в съзнанието ни и в изискванията ни към държавата, която безспорно има отношение към осигуряване на това качество на живот, заяви експертът.
„Да – ние сме длъжни да работим, но и държавата има задължения. Ние там не сме много силни, не знам дали някой изобщо знае колко точно хора се примиряват да работят без договор или на половин работен ден, на минимална заплата, а другото да получават в плик. Казват – сега ми трябват парите, до пенсия я стигна, я не стигна. Всичкото това е комплекс от фактори, които довеждат до тези статистика на Евростат“, заяви психиатърът.
Според нея има и друг фактор - българите не се отличават с особено висока здравна култура по отношение на психическото здраве. Не знам колко от хората знаят дефиницията на СЗО за здраве, която е не само отсъствие на болест, а пълно физическо, психическо и социално благополучие, посочи тя.
Попитана има ли вина гилдията за това, тя каза, че не намира у себе си вина, защото е може би най-активният психиатър,  но със сигурност гилдията има отношение. „В нашата гилдия има хора, които държат професията ни да остане обвита в мистика, защото в тази мистика се случват неща, които не са много редни. Аз съм се борила винаги за това професията да се демистицифира и да се говори открито за тези проблеми, свързани с психично -здравното обслужване и психичното здраве“, заяви специалистът.
Според нея медиите също имат вина и то огромна, защото, когато се случи нещо, веднага се добавя накрая или в началото на информацията, че еди кой си има данни за психично отклонение. Обществото като цяло има вина, институциите имат вина, защото проблемите на психичното здраве, се неглижират, заяви д-р Цветеслава Гълъбова. По думите ѝ професионалистите не обясняват, че понеже при психичната болест не боли, не сърби, не си куц, не си сляп и чуваш, това не означава, че няма болест.
Тя посочи, че  българите определено са по-склонни да казват, че са болни от депресия, отколкото от шизофрения. В България думите депресия и паник -атаки се използват за всякакво психическо неразположение, хората у нас страдат от депресия и паник-атаки, даже когато имат много тежки психози, допълни психиатърът.
Една четвърт от европейските работници смятат, че безопасността или здравето им са изложени на риск поради работата им
Една четвърт от европейските работници смятат, че безопасността или здравето им са изложени на риск поради работата им. Европейската икономика губи 620 млрд. евро годишно само поради депресия, свързана с работата. Това сочат данни на Европейските синдикати, част от платформата EndStress, разпространени от КНСБ.
Работниците в 80% от предприятията в ЕС определят поне един психосоциален рисков фактор като наличен на работното им място, докато по-малко от 40% от работодателите в ЕС имат планове за действие за предотвратяване на психосоциалните рискове на работното място.  88% от работниците в ЕС изпитват проблеми със стреса на работното място, а вероятността младите хора да изпитат депресия или тревожност е до четири пъти по-голяма от тази при възрастните, като през 2021 г. 64% от младите хора на възраст между 18 и 34 години са изложени на риск от депресия, сочат още данните.
Въпреки ангажимента за модернизиране на законодателството в областта на здравето и безопасността, психичното здраве, с което 25% от гражданите на ЕС имат проблеми през живота си, все още не е разгледано в специализирана рамка, заявяват профсъюзите.
Европейските синдикати, част от платформата EndStress.EU (ЕКП, Съветът на европейския професионален и управленски персонал (Eurocadres),  Европейската федерация на синдикатите от земеделието, храните, туризма (EFFAT), Европейската синдикална федерация на държавните служители (EPSU) и industriAll), изпратиха писмо до европейският комисар за работните места и социалните права комисар Никола Шмит, за да предложат законодателни решения.
Заместник-генералният секретар на ЕКП Клаес-Микаел Стал коментира, че никой не бива да излага здравето си на риск заради работата си.“ Нашите членове, европейските работници, както в публичния, така и в частния сектор, преминаха през множество кризи през последните години. Пандемията COVID-19, инвазията в Украйна и нарастващите разходи за живот създадоха безброй рискове за психичното здраве на нашите граждани. Те се нуждаят от адекватна защита на работните места“, заключи той.
Проучванията показват, че директива на ЕС може да облекчи тежестта, с която се сблъскват европейските работници, като осигури еднакво минимално ниво на защита. Европейските синдикати призовават Комисията да предложи достатъчно силно законодателно решение, за да се справи с настоящата епидемия от проблеми с психичното здраве на работниците.
Психосоциалните рискове могат да бъдат управлявани
На сайта на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа се посочва, че психосоциалните рискове и стресът на работното място са сред най-големите предизвикателства за безопасността и здравето при работа. Те оказват значително въздействие върху здравето на отделните хора, организациите и националните икономики.
Приблизително половината европейски работници смятат стреса за обичайно явление на своето работно място, на което се дължи почти половината от всички загубени работни дни. Подобно на много други проблеми, засягащи психичното здраве, стресът често пъти е неправилно разбиран или заклеймяван. Ако се разгледат обаче като организационен проблем, а не като личен недостатък, психосоциалните рискове и стресът могат да бъдат управлявани като всеки друг риск на безопасността и здравето при работа, се посочва в информацията.
От Европейската агенция за безопасност и здраве при работа дават някои примери на условия на труд, водещи до психосоциални рискове: прекомерно работно натоварване; противоречиви изисквания и неизяснена роля; липса на участие при вземането на решения, които засягат работника, и липса на влияние върху начина, по който се извършва работата; лошо управлявани организационни промени, несигурност на работното място; неефективна комуникация, липса на подкрепа от ръководството или от колегите; психологически и социален тормоз, насилие от трета страна.
Работниците изпитват стрес, когато работата поставя пред тях изисквания, които са по-високи от възможностите им да се справят с тях. Освен проблемите с психичното здраве, работниците, изпитващи продължителен стрес, могат по-нататък да развият сериозни проблеми с физическото здраве, като сърдечносъдови заболявания или мускулно-скелетни проблеми, предупреждават от Агенцията.