Тя е създател на уникалния музикален формат "Всеки може да пее с Гергана Николаева“ и е автор на книгата "Събудих се и беше утре“, като илюстрациите в нея са дело на деца с онкохематологични заболявания. От години е поела риска в опитите си да срещне съвременната поп музика с класиката. Позната е с дуетите си с Орлин Горанов, Камен Воденичаров, Лео, Силвия Кацарова. Музикалната критика я определя като мецосопрано, което обогатява българската естрадна музика с настроението на белкантото. Създава уникален кросоувър стил, който я прави разпознаваема като изпълнител. В свободното си време пише стихове, отделя време за благотворителни акции.
Николаева даде интервю за БТА броени дни след участието си в световната премиера на Старозагорската опера - "Есмералда - Парижката Света Богородица“ по романа на Виктор Юго на сцената на Античния форум в Стара Загора. Тя за първи път прозвуча на български език при голям успех. 
Следва цялото интервю с Гергана Николаева:
Режисьорът проф. Виолета Горчева Ви е отредила ролята на 14-годишната благородничка Фльор дьо Лиз дьо Гондельор, каква героиня е тя – положителна или отрицателна?
- Всеки носи в себе си и бяло, и черно. И в зависимост от околната среда и обстоятелствата, човек е способен от ангел да се превърне в дявол. Такава е и моята героиня Фльор дьо Лиз.
Благородничката е млада, но за нея не са чужди всички човешки страсти. В първо действие тя е пълна с любов към Феб и вярва в общото им бъдеще. Влюбена е и убедена, че Феб е нейният мъж.  Във второ действие Фльор претърпява огромно разочарование и в основната си сцена показва ревност, злоба, отмъстителност. Чувства, които не са чужди и в днешно време. Тя дори иска смъртта на Есмералда.
Как изградихте ролята си – по романа на Юго или изцяло разчитахте на режисьорската интерпретация?
- Разбира се, че романът постави една сериозна основа в съзнанието ми. Всичко става с натрупване и смятам, че режисьорският подход на проф. Горчева беше много аналитичен и ни накара да работим, да градим образите си всички заедно, в екип.
Колко дълго работихте върху нея?
- Последния месец и половина аз, както и целият екип, живеем с ролите си. Изграждането на героите е процес на много анализи и работни диалози. С проф. Горчева отделихме доста време, за да обсъждаме в дълбочина емоциите, които подтикват героите към определени действия, търсехме отговори на невидими детайли и подреждахме като пъзел парченцата от историята на Юго.
 Познавате ли продукциите на музикалната комедия на френски и италиански език, които се играят вече близо 25 години по световните сцени?
- Познавам някои от тях и смятам, че продукцията на Старозагорската опера е наистина на световно ниво. Неслучайно Марио Пиаца е част от екипа на "Есмералда - Парижката Света Богородица". Той е с огромен опит в този жанр и то в световен мащаб.
Затрудниха ли Ви българските текстове?  
- Радвам се, че направихме точно този мюзикъл на български. Много е силно, когато изпълняваш известна музиката на родния ни език. Така слушателите усещат много по-силно емоциите, които искаме да им предадем. На френски се пее много по-лесно от колкото на български и аз харесвам много звучността на френския. Но все пак ние сме българи.
Отредена Ви е ролята на благородничка, създадена от Юго. Изграждайки образа, кое беше водещо при противопоставянето Ви с Есмералда -  женската ревност или унижението, че тя е улична танцьорка и циганка?
- Мисля, че Фльор като благородничка, на която “ще светят диамантите на сватбата”, не й е присъщо да разбира психологията на циганския живот. Тя е пълна противоположност на Есмералда. Но женската ревност е огромна и това е камъчето, което обръща каручката, Фльор се превръща в негативен образ. И то не заради ревността, която е нещо човешко, а по-скоро заради желанието й за мъст.
Имате два трудни, но изключително запомнящи се дуети – с Есмералда и с Вашия любим- офицерът Феб дьо Шатопер, които публиката щедро аплодира. Какво предизвикателство бяха пред Вас като изпълнител?
- За мен като цяло беше предизвикателство отново да стъпя на сцената в мюзикъл. Преди няколко години бях в ролята на Дулсинея в постановка за Дон Кихот, партнирах си с Орлин Горанов и Мариан Бачев. И тогава усещането ми към този стил беше много силно. Хареса ми. Но е много различно от оперното пеене. През този месец доста работих по техниката на гласа си, за да достигна необходимата стилистика. Тук оперното звучене е недопустимо.
Накъде ни води любовта в тази музикална комедия?
- Това е една голяма трагедия. Разбираме отново и отново, че от любов се умира.
Каква е тайната на женската сила?
- Тайната на женската сила е да можеш да обичаш със цялото си сърце. И с тази любов да си майка, жена, приятел, създател.
Всеки носи своя кръст в тази великолепна интерпретация на „Есмералда - Парижката Света Богородица“, толкова много кръстове имаше на сцената. Колко тежък беше Вашият кръст?
- Моята роля е по-малка, но изключително важна. Чрез Фльор някои от кръстовете стават още по-тежки. А моят кръст е смазващ заради решението да извадя провокираните черни краски на характера на героинята си.
А колко студен беше Вашия образ, само визуален ли беше контрастът или и в емоционалния образ на двете героини?
- Вътрешният свят винаги се отразява и на външната израз и визия. Възприемах себе си като човек, който ясно е планирал живота си. Добре изглеждаща млада дама с един любим. А Есмералда е точно обратното - циганка с нестихващи емоции. Бяхме в двете крайности.
Публиката продължава да коментира постановката. Бихте ли участвали отново, ако има още представления и ако отговорите с "да“, ще търсите ли нови черти в героинята си, или считате, че образът Ви е окончателно изграден и  константен?
- Разбира се, че това представление ще го играем дълго и аз чакам с нетърпение срещата си с публиката. Моята Фльор до следващата среща ще е същата, но с добавени дребни щрихи, които ще са от онова анализиране и наслагване на образа във времето.
Какво Ви даде тази роля след успеха в мюзикъла "Човекът от Ла Манча“ ? 
- В годините аз съм много благодарна на Орлин Горанов, защото той е човекът в България, който борави професионално както с оперна, така с поп и мюзикълна техники. Това е богатство. И сега аз често се допитвам до него, защото сме колеги в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили. 
Какво ще запишите в личния си дневник след трите представления на хитовия мюзикъл ?
- Ще запиша с огромни букви “уникален екип”! Този един месец за мен беше вълшебен. Намерих нови приятели. И то много! Рядко можеш да видиш такъв сплотен екип. Ние наистина си паснахме енергийно, професионално, бяхме като един организъм заедно. И смятам, че  публиката го усети.
Аз пях на премиерата с Михаела Филева, която изгради една красива, нежна, танцуваща циганка, пълна с обаяние. Блестящо представяне на вокалните изпълнения. Квазимодо - Борис Тасков ме караше всеки път да плача със сълзи на финалната му песен. Много харизматичен професионалист.  Много емоция показа Денис Иванов в ролята на Фроло. Толкова истински беше, че за момент забравях къде съм. Клопен - Александър Панайотов караше публиката да крещи от удоволствие след височините му, които напомняха за стила рок опера. Страхотен беше! Огромно удоволствие ми доставяше  началото на представлението, което започваше  с Гренгоар - Ники Моцов, който винаги беше много прецизен. Толкова красив тембър, че всеки би запял с него.  И разбира се Феб, с който много обичам да си партнирам. Боби Спиров е прекрасен музикант с много чар и професионализъм. Имах удоволствието да пея и с Тереза Бракалова, която направи Есмералда, изпълнена с нейното обаяние и класа.