Сигналите за нарушения, постъпили в структурите на КНСБ, са 2043 на брой, което показва увеличение спрямо миналата година. Това каза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов по време на представянето на седмия поред годишен Доклад за нарушения, свързани с упражняване на правото на труд. Данните за 2021 г. бяха изложени по време на пресконференция в централата на КНСБ от лидера на Конфедерацията Пламен Димитров и вицепрезидентите Тодор Капитанов и Огнян Атанасов.
Това зависи както от активността на нашите колеги и многото канали на КНСБ за комуникация, така и превръщането на темата за правата в основна в съзнанието на българина, коментира Капитанов. Сигналите в КНСБ през 2021 г. са в сферата за неизплащане на работни заплати – 27,5 %, работно време, почивки и отпуски – 22,8 %, неспазване на осигурителни права – 17,7 %, здравословни и безопасни условия на труд – 15,1 %, нарушения на колективно трудово договаряне – 11 %, нарушения на синдикални права – 4 %, сигнали за нарушения, свързани с използването на социални мрежи от работниците и служителите – 1,8 %. 
В България проблемът на работодателите е, че няма работна ръка, работещите стават все по-малко, но нарушенията не намаляват, отбеляза Капитанов.  
Секторът с най-много сигналите за нарушения е леката промишленост – 14,4 %, следван от секторите на услугите и търговията – 14 %, здравеопазване – 9,7 % и туризъм и хотелиерство – 6,4 %. Разпределение по градове показва, че най-много сигнали има в Пловдив – 15 %, Велико Търново – 14,2 %, Стара Загора – 12 %, Габрово – 11,3 %, Хасково – 11,1 %, Смолян – 10,4 %, София – 7,2 %, Плевен – 6,8 %, Добрич – 6 % и Видин – 5,9 %. Най-голямата част от подаващите сигнали са между 46 и 55-годишна възраст – 31,6 %. Това е възрастта, в която хората стават синдикални членове и припознават синдиката в борбата, която осъществява, коментира Капитанов. 
Сред нередностите, свързани със здравословни и безопасни условия на труд, са работа при неблагоприятен микроклимат – 36,1 %, липса и/или използване на некачествени лични предпазни средства – 30,3 %, неспазване на нормите за безопасност на работното оборудване и технологичните процеси – 12,3 %. 18-25 градуса да бъде температурата в помещенията, като се допуска през лятото да достигне 28, каза Атанасов. По думите му където има производства, законодателството допуска не повече от 33 градуса.
Част от сигналите за нарушения, свързани с неизплащането на работни заплати, са неизплащане след прекратяване на трудовия договор – 29,3 %, забавяне на изплащане на трудови възнаграждения – 21,8 % и заплащане на „заплата в плик“ – 18,8 %. 
Най-много сигнали, свързани с работното време, са нарушения на ползване на правото на отпуск – 42,5 %, полагане на извънреден труд извън законовите разпоредби – 25,1 % и нарушения на междудневна и междуседмична почивка – 13,2 %. 
Сред нарушенията, свързани с правото на колективно трудово договаряне (КТД), са нарушенията на правото за защита от уволнение – 17,6 %, отказ от водене на преговори за КТД – 17,6 % и прилагане на договорености от КТД спрямо нечленуващи в синдикални организации – 15,7 %.
Незачитане на признати от законодателството синдикални права са 46,2 % от сигналите за нарушени синдикални права, намеса в дейността на синдикални организации от страна на работодатели – 34,6 %, сплашване и тормоз на работник/служител по повод членството му в синдикална организация – 11,5 % и дискриминация на база синдикално членство – 7,7 %.
Данни от „Главна инспекция по труда“ показват, че реализираните проверки за нарушения на трудовото законодателство за 2021 г. са 40 788, а нарушенията – 187 712. Към 2020 г. броят им е бил съответно 37 145 и 153 739. Това означава, че при всяка една проверка от Инспекцията се регистрират минимум четири нарушения, каза Капитанов. По думите му всеки ден в България се регистрират 514 нарушения. Според него броят на нерегистрираните са десетки пъти повече. Най-много сигнали към Инспекцията са тези, свързани с изплащането на труда, работното време, почивките и отпуските. 
Източници на информация за доклада са „Главна инспекция по труда“, структурите на КНСБ, сигнали от работещи, VOX KNSB, медии и социални мрежи. Увеличава се броят сигнали, които минават през нашите синдикални структури, официалните канали и мобилното приложение VOX KNSB, отбеляза Димитров. Капитанов подчерта, че VOX е единствена алтернатива за подаване на сигнали по дистанционен път без необходим електронен подпис.
Начинът, по който работим се променя, и това изисква допълнителни механизми за колективно договаряне, коментира Димитров. Той даде пример с Дания, където по думите му няма кодекс на труд и всичко е колективно договорено. Последните договори са били за дигиталните работници, които работят през платформи, отбеляза лидерът на КНСБ.
Сред препоръките на КНСБ са гарантиране на правото на сдружаване; засилване на контрола на институции относно правото на сдружаване; криминализиране деянията, насочени срещу правото на сдружаване и изменения и допълнения в Закона за МВР, Закона за съдебната власт и Закона за държавния служител съгласно изискванията на 87 Конвенция на МОТ.