Общата селскостопанска политика (ОСП), най-големият компонент от разходите в бюджета на ЕС, включва някои схеми за плащания, които са особено податливи на рискове от измами. Това се твърди в публикувания днес нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), в който се прави преглед на рисковете от измами, засягащи ОСП, и оценка на действията, които Европейската комисия предприема в отговор на измамите при разходите в тази област.
Одиторите заключават, че Комисията е предприела действия по случаите на измама при плащанията по ОСП, но следва да бъде по-активна по отношение на определени рискове от измами, като например заграбването на земи. Измамниците могат да се възползват от слабости в проверките на държавите членки, затова одиторите препоръчват също Комисията да извършва по-добър мониторинг на националните мерки за борба с измамите, да предоставя по-конкретни насоки и да насърчава използването на новите технологии с цел предотвратяване и разкриване на измами.
Одиторите разглеждат различни видове измами в схемите за плащания по ОСП, като анализират мерките, финансирани по ОСП при споделено управление (преки плащания, пазарни мерки и мерки за развитие на селските райони) и разглеждат данни от програмните периоди 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Основните рискове, установени от одиторите, са свързани с прикриване от бенефициентите на нарушения на условията за допустимост, със сложността на финансираните мерки и с незаконни форми на заграбване на земи.
"Измамите ощетяват финансовите интереси на ЕС и не позволяват с ресурсите на ЕС да се постигнат целите на политиката", заяви Николаос Милионис, член на ЕСП и ръководител на одита. "Смятаме, че ЕС следва да направи повече, за да преодолее риска от измами при разходите в областта на селското стопанство. Очакваме, че настоящият доклад ще спомогне за увеличаването на капацитета на Комисията и държавите членки за борба с измамите в рамките на новата обща селскостопанска политика за периода 2023-2027 г.", допълни той. 
Областите на разходи с по-сложни правила са по-високорискови - например инвестиционните мерки в областта на развитието на селските райони, и част от схемите за плащания по ОСП, насочени към подпомагане на конкретни категории бенефициенти. Последните се оказват податливи на измами, тъй като някои заявители не разкриват необходимата информация или изкуствено създават условия за изпълнение на критериите за допустимост и неоснователно се възползват от помощта по ОСП. Такъв например може да е случаят с подкрепата за малки и средни предприятия (МСП) от сектора на селското стопанство, които не оповестяват връзките си с други дружества, или с недопустими бенефициенти, подаващи заявления за плащания за категория "млади земеделски стопани".
Заграбването на земи може да включва измамни практики като фалшифициране на документи, принуда, използване на политическо влияние или вътрешна информация, манипулиране на процедури или плащане на подкуп. Разследванията на Службата на ЕС за борба с измамите (ОЛАФ) и на националните органи установяват, че земеделските площи, които са най-податливи на този вид измамна дейност, са общинските земи или частната земя с неясна собственост. Измамниците също така могат да се стремят да придобият земя - законно или не - с цел само да получават директни плащания, без да извършват каквито и да било селскостопански дейности. Рискът е по-висок за някои пасища и планински райони, където за разплащателните агенции е по-трудно да проверяват, че действително се извършва съответната селскостопанска дейност, като например пашата.
Тъй като Комисията е извършила последния си анализ на риска от измами в рамките на ОСП през 2016 г., една от препоръките на одиторите е тя да актуализира своята оценка на съществуващия риск от измами по различните схеми за плащания, както и оценка на това до каква степен мерките на държавите членки за борба с измамите позволяват откриването, предотвратяването и коригирането на измами.
Също така одиторите препоръчват на Комисията да предприеме необходимите мерки за смекчаване на ключовите рискове от измами и да популяризира възможностите на новите технологии в борбата с измамите, например извличане на данни, машинно самообучение, сателитни снимки и фотоинтерпретация, като така насърчи и държавите членки да предприемат стъпки в тази посока.