За проекта “Три цвята" Иван Мудов инсталира на всеки един от трите пилона пред НДК по един флаг - бял, зелен и червен. Те могат да се четат като своеобразна “деконструкция” на националното знаме в една негова по-свободна, чисто пластична интерпретация. Жестът е семпъл и следва от самата формална логика на трикольора, разказват от екипа на художника. 
По думите им "освобождаването" на всеки един цвят от знаковостта на трикольора позволява да се разгърне историята и символиката на отделните елементи и отваря пространство за размисъл.
“Три цвята” е произведение на Иван Мудов, представено от регионалния център за съвременни изкуства  "Топлоцентрала". Инсталацията ще остане на пилоните пред НДК до 1 август 2022 г.

Формата и цветовете на българското национално знаме са определени още в Търновската конституция от 1879 година. Тя обаче не дава обяснение за символиката на цветовете. Изборът на цветовете се приписва на Георги Раковски. Според някои интерпретации самият Раковски иска да свърже символиката на знамето с индоирански източници. Смята се, че трите цвята и разположението им символизират основните съсловия в древното обществото и тяхната йерархия - бялото е духовенството, зеленото - работниците, и червеното - войниците. 
Символиката на цветовете, с която възприемаме националния флаг в България е по-абстрактна и кореспондира с тази на много други европейски държави - бялото е чистота и свобода, зеленото - надежда и красивата природа, червеното - кръвта на загиналите, борбеният дух. 
Интерпретациите не спират тук. Бялото знаме е международно признато като знак за примирие и преговори, зеленото в много държави е символ на исляма, но в България пък е знамето на Априлското въстание, червеният цвят е свързан с войнственост и революция, но и саможертва.
Разделяйки цветовете на българското знаме в три различни знамена, Иван Мудов не само отразява разделението на нацията. Той отваря кутията на Пандора на емоциите, с които натоварваме символите. Трите отделни цвята в инсталацията за кратко позволяват на символите да “дишат” в своята абстрактна потенциалност, а нас като зрители да усетим днешния резонанс на идеите зад тях.