Въпросът за социалната отговорност на адвоката днес има и друго измерение, все по-голямо внимание от страна на големите адвокатски кантори, особено международни, се обръща на това да се действа отговорно при предоставянето на правни услуги, като се отчита не само въздействието върху правната сфера на клиента, но и върху обществото като цяло. Това каза в интервю за БТА Стефан Марчев - председател на Софийска адвокатска колегия. По думите му не става въпрос адвокатът да се превръща в морален съдник на своя клиент, а в рамките на градивна дискусия да разясни на клиента си възможните негативни последици от неговите действия върху общността, в която клиентът живее и работи.
Пандемията и принудителната социална изолация промениха сериозно живота и начина на комуникация на всички, това не подмина и нас като адвокати, каза Стефан Марчев. По думите му значително се е увеличила електронната комуникация - както с клиенти, така и с институции, и макар делата, разглеждани онлайн, да са единици, вече има прецеденти и в тази насока.
Следва пълният текст на интервюто:
 - Как се промени работата на адвокатите по време на COVID и след спадането на последната вълна?
 - Пандемията и принудителната социална изолация промени сериозно живота и начина на комуникация на всички. Това не подмина и нас като адвокати. Значително се увеличи електронната комуникация - както с клиенти, така и с институции. И макар делата, разглеждани онлайн, да са единици, вече има прецеденти и в тази насока. В същото време обаче иновациите и дигитализацията в правната работа, включително въвеждането на електронното правосъдие, поставиха на дневен ред редица проблеми. Като например трудното спазване на изискването за поверителност и необходимостта от пряка и доверителна връзка с клиента при използването на доставчици на електронни услуги, чиято структура и локация на сървъри не винаги е ясна. Наред с това цифровизацията може да лиши определени слоеве от населението от достъп до правосъдие поради липса на необходими умения или възможности.
Сред промените в сферата на правните услуги и адвокатската дейност са предоставянето на все по-голям обем от тези услуги посредством правни платформи, налагането на хибридни модели на работа на адвокати чрез временни обединявания за работа по конкретни проекти, използването на подизпълнители, засилваща се тенденция за предоставяне на услуги от юристи, които не са адвокати (с изключение на процесуалното представителство), трансгранично предоставяне на правни услуги в рамките на ЕС, сериозно проникване на технологичните фирми на пазара на правни услуги.
 - Как еволюира адвокатската професия?
 - Адвокатската професия, колкото и консервативна да изглежда, еволюира заедно с еволюцията на обществото. Дигитализацията и електронизацията започнаха още преди десетина години, но ковид пандемията принуди всички да използваме във всички сфери на живота и работата си далеч по-интензивно електронните средства и платформи в комуникацията си. Видя се, че нещата може да се случват и дистанционно - могат да се провеждат дистанционни заседания, да се извършват процесуални действия в електронна форма. Има принципи и граници, обаче, които не могат да бъдат преминати – принципите на непосредственост (особено важни при разпит на свидетели), принципите на пряка комуникация между клиента и адвоката, които стоят в основата на доверителната връзка адвокат – клиент. 
Еволюцията на адвокатската работа е резултат само от появата на нови инструменти, чрез които се извършват традиционни за адвокатите действия – електронни платформи за предоставяне на правни услуги, електронни платформи за комуникация със съдилищата и други съвременни инструменти, облекчаващи комуникацията. 
Динамичното развитие на обществото води до появата на нови права, които се нуждаят от закрила, възникват нови правни отрасли, като всичко това изисква все по-тясна специализация за адвокатите, както и притежаването на все по-специфични знания в други материи. 
 - А имиджът на адвокатите промени ли се през последните години?
 - Проблемите с имиджа на адвокатите са пряко свързани с общия проблем не само у нас, а и в другите европейски държави - склонността на обществото, поради своята неинформираност за същината на правото на адвокатска защита, да идентифицира адвоката с неговия клиент. Без да има яснота, че адвокатът, дори когато защитава клиент с укоримо поведение, служи на правосъдието, защото чрез действията си осигурява правото на защита, което има всеки гражданин, независимо какво е извършил.
Мисля, че през последните години постепенно се подобрява общественият образ на адвокатите. Обществото започва да осъзнава нуждата от адвокати, които могат да осигурят на всеки един гражданин компетентна, независима и неповлияна от държавата и от външни влияния защита, независимо в какви нарушения или престъпления може да бъде обвинен.
Наред с това се наблюдават процеси, които водят до разделение в обществото по важни въпроси, по които са необходими ясни и разбираеми правни разяснения за възможните последици при възприемането на едно или друго решение. Така например в условията на пандемия обществото беше силно разделено по въпросите относно ваксинирането и въведените изисквания за ваксинационен сертификат, чрез който се улеснява придвижването и достъпа до публични места. Общественият дебат се свеждаше до концептуалния правен спор кое право представлява по-висша ценност – правото на свободно придвижване, правото на труд или правото на живот. В този период много адвокати – или като представители на защитавани от тях граждани, или като представители на обществени организации и сдружения, или в друго институционално качество - но все като адвокати, се включиха в публичните дискусии по темата. И може да се каже, че по този начин като адвокати изпълнихме обществената си роля – да повишаваме правната култура и знания на всички.
Колкото повече адвокатите се ангажират в подобни обществени дейности, в разяснителни и подготвителни кампании по повод предстоящи законодателни промени, толкова по-осъзната ще бъде нуждата от адвокатите.
- Кой е най-сериозният проблем пред адвокатите в ЕС?
 - Един от тях е опитите адвокатите да бъдат идентифицирани с техните клиенти, особено в поляризираните общества и в условията на природни и социални катаклизми. След 24 февруари (началото на военните действия на Русия срещу Украйна) върховенството на правото е изправено пред сериозен риск – защото няма по-сериозно посегателство срещу правата на гражданите от военната инвазия. Но в тези месеци се наблюдават опити от страна на политици да се вменява чувство на колективна вина на адвокатите, защитаващи руски граждани или компании, като „неморални“, като защитаващи „лошите“. 
Това е изключително сериозен проблем не само у нас, а навсякъде в Европа. Така по време на форума английски колеги споделиха, че адвокати, които са поели представителството и са предоставяли правни услуги на руски граждани, смятани за олигарси в Обединеното кралство, са станали обект на обиди, на заплахи, включително в домовете си и по отношение на семействата им. Подобно обществено отношение е абсолютно неприемливо. Идентични проблеми са имали и украинските адвокати. От Националната асоциация на адвокатите в Украйна ни съобщиха, че през последните месеци е следвало да се осигури право на защита на над 100 руски военнопленници, обвинени във военни престъпления, защото независимо от войната, там животът продължава. Украинските адвокати, поели защитата на руските военнопленници, са станали обект на заплахи за тях и семействата им. 
Нападките срещу адвокати, които добросъвестно представляват своите клиенти, прилагайки закона и изпълнявайки законовите си и етични задължения да осигурят право на защита на всяко обвинено лице, независимо от публичния му образ, са твърде опасни. Те не само целят да дискредитират в обществото образа на адвоката, но обезсмислят въобще правото на защита, което всяка цивилизована държава трябва да гарантира на гражданите си. 
 - Как може да бъде намерен баланс между достъпа до правосъдие и неприкосновеността на личния живот спрямо защитата на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация?
 - Трудно е да бъде намерен този баланс - дали и доколко е намерен в конкретен случай можем да съдим по постановените съдебни решения. Обществените отношения се променят, критериите по тези въпроси – също, при което на първо място законодателят, а след това и съдът като правораздавателен орган, са призвани да „начертаят границите“, отвъд които не следва да се преминава. Преценката спрямо всеки един казус, разбира се, е конкретна.
Злоупотребите със стратегически съдебни процеси, насочени срещу участието на обществеността (т. нар. SLAPPs), е ново явление в Европейския съюз, което обаче се разраства с бързи темпове като форма на тормоз и сплашване на журналисти, правозащитници и други лица и организации, работещи в защита на обществения интерес, посредством необосновани или прекалено завишени искове по съдебни производства, образувани от влиятелни лица, лобистки групи, корпорации и държавни органи. Целта на тези искове е цензуриране, сплашване, санкциониране – и в крайна сметка „заглушаване“, на изказвания по въпроси от обществен интерес (пране на пари и корупция, околната среда и климат, правата на жените, трудови права, права на хората с малцинствен расов или етнически произход, правата на хора с нетрадиционна сексуална ориентация и пр.).
Предизвикателството пред всеки един адвокат в този случай е балансът между това да представлява и защитава своя клиент със законни средства и факта, че тези негови усилия могат да бъдат използвани от клиента за увреждане на демокрацията и изконно присъщите ѝ принципи за свобода на изразяване, достъп до информация, защита на правата на човека и други основополагащи за цивилизованото общество ценности. 
Един от бившите президенти на CCBE – Margarete von Galen, адвокат от Берлин, беше категорична, че адвокатите не могат да съветват клиентите си да не подават искове в случаите, когато законодателството им дава това право. Когато консултира своя клиент, адвокатът се основава на закона и на моралните принципи. Адвокатът следва да обясни на клиента си какви биха били евентуалните последици от предприетите процесуални действия, но не трябва да се ограничава възможността за действие на адвокатите и съдиите в рамките на съдебното производство и закона.
По време на конгрес в София бяха обсъдени и двете препоръки на Европейската комисия и проекта на Директива на Съвета на Европа „анти-SLAPPs“, с която явно неоснователните искове по неправомерни съдебни процеси да бъдат отхвърляни от съдилищата на ранен етап, непосредствено след завеждането им. За целта се предвижда на съдилищата да бъдат предоставени правомощия да определят критерии за преценка кой иск е „явно неоснователен“, както и санкционни последици за иницииралите неправомерен съдебен процес.
По повод проекта за директива бяха изложени и редица опасения от участниците във форума за опасността от превратното ѝ използване в държави, които не покриват в достатъчна степен критериите за върховенство на правото, което би довело до нови сериозни проблеми. Изтъкнато бе, че има правителства, които целенасочено преследват учени и журналисти, които изнасят в публичното пространство важни за обществото проблеми, и ако съдилищата в тези държави сами определят критериите за „явно неоснователен иск“, това може да се превърне в друга пречка пред достъпа до правосъдие на тези лица.
 - София бе домакин на международен адвокатски форум. Как България стана домакин на това събитие?
 - Съвместният конгрес на Федерацията на европейските адвокатури (Fédération des Barreaux d’Europe - FBE) и Съюза на адвокатурите и правните общества на Европа (Council of Bars and Law Societies of Europe - CCBE), който се проведе в периода 22-24 юни в София, беше включен като събитие в календара на FBE още през 2019 г., но заради пандемията от COVID-19 не се проведе през 2020 и 2021 г., а едва през настоящата 2022 г. Форумът се провежда във важен за Европа момент, в контекста на края на пандемията и войната в Украйна.
FBE и CCBE са двeтe нaй-гoлeми eвpoпeйcĸи aдвoĸaтcĸи opгaнизaции - към момента FBE има 250 членове - адвокатски колеги от почти всички европейски държави, които представляват почти 1 милион адвокати. Българската адвокатура също е официален член чрез Софийска адвокатска колегия и Висшия адвокатски съвет. FBE организира два годишни конгреса, всеки път в различен европейски град, като през 2019 г. България бе избрана за страна-домакин на този престижен форум. Организацията е създадена преди 30 години и това е първият конгрес, който се провежда в България.
 - Един от акцентите бе свързан със социалната отговорност на адвокатите. Какви са предизвикателствата в тази насока?
 - Адвокатската професия по същината си предполага адвокатът винаги да има активна обществена роля, защото освен към клиента си, адвокатът има етични задължения и към обществото и правосъдието. Заради знанията си адвокатите могат не само да влияят върху съдбата на конкретен клиент и развитието на конкретния казус, но могат да защитават обществени позиции и каузи по най-добрия начин. Адвокати са активни и в обществени организации, и в политически формации, и твърде често стоят в основата на инициативи, които променят цялото общество. Заради професионалните си знания те тласкат обществото напред.
Въпросът за социалната отговорност на адвоката днес има и друго измерение. По време на конгреса бе посочено, че все по-голямо внимание от страна на големите адвокатски кантори, особено международни, се обръща на това да се действа отговорно при предоставянето на правни услуги, като се отчита не само въздействието върху правната сфера на клиента, но и върху обществото като цяло. И тук не става въпрос адвокатът да се превръща в морален съдник на своя клиент, а в рамките на градивна дискусия да разясни на клиента си възможните негативни последици от неговите действия върху общността, в която клиентът живее и работи.
 - Кои са основните изводи от дискусиите?
 - Основните изводи са два: че проблемите пред адвокатите в Европа са до голяма степен еднакви и когато ги споделяме и обсъждаме, можем да намерим решения. Идентифицирането на адвокатите с техните клиенти е явление, общо за цяла Европа – от Англия, където са заплашвани адвокати, защитаващи руски граждани, считани за олигарси, до Украйна, където подобни проблеми са имали украински адвокати, поели защита на руски военнопленници.
И най-важната задача пред нас е да отстояваме независимостта на адвокатурата и независимостта на всеки адвокат. Защото опити адвокатурата да се овладее или постави в някаква форма на зависимост от държавата има навсякъде в Европа – от воденето на дела срещу адвокати заради изразени от тях мнения и позиции, през опити за създаване паралелни адвокатски колегии, състоящи се от адвокати, които обслужват само държавата (каквито паралелни адвокатски колегии се създават в Турция), до свръхрегулиране и възлагане на адвокатите на задължения, неприсъщи и несъвместими с поверителния характер на професията (каквито са задълженията по законодателството за изпирането на пари, които се оказаха изключително сериозен проблем за работата не само за българските адвокати, но дори за адвокатите в Люксембург).
Адвокатът не следва да се наказва или да търпи каквито ѝ да било негативни последици за това, че е приложил закона такъв, какъвто е и е защитил клиента си с допустимите от закона средства, защото всяко подобно действие влияе на независимостта на адвоката и като резултат - може да ограничи правото на защита. 
При обсъждането на предложението за европейска директива относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността (директивата за т. нар. стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността), бяха изразени сериозни опасения относно ефективността на предвидените в нея инструменти. Защото всеки закон може да бъде използван за увреждащи цели, с всяко право може да бъде злоупотребено и всеки може да предяви иск не с цел да защити свои права, а да увреди правата на другия. Но само защото с едно право може да се злоупотреби и се злоупотребява, означава ли, че това право трябва да бъде ограничено? Изразените мнения от всички адвокати, независимо от държавите, в които практикуват, ясно показва, че трябва да се търси по-балансиран подход. За да не се окаже, че за сметка на свободата на словото се ограничава достъпът до съд и по същество се лишават от право на защита всички лица, които могат да бъдат засегнати в една или друга степен от лица и организации, действащи в обществен интерес.