В началото на юни един от многобройните спортни сайтове пусна анкета с въпроса кой е футболният отбор с най-много фенове в България. Оказа се, че „Дунав“ е в Топ 10. Не е никак зле, като се има предвид, че пред русенския тим по ред на номерата бяха поставени „Левски“, ЦСКА, „Ботев“ /Пд/, „Локомотив“ /Пд/,  „Берое“ /Ст. Загора/, „Ботев“ /Вр/, „Спартак“ /Вн/, „Черно море“ и „Лудогорец“.
Резултатите изглеждат логични, ако се изключи фактът, че „Лудогорец“ е с позиция пред русенския тим. Нека да приемем, че и тук има резон, защото разградчани спечелиха почитатели в цяла България заради хегемонията си през последните 11 години и редовните си участия в европейските футболни турнири.  
Класирането обаче на „Спартак“ /Вн/ и особено на „Ботев“ /Вр/ буди известно недоумение.
Ако се опрем на историята, 
Градският стадион в Русе е една от арените у нас с най-масово посетени мачове в близкото минало
Трибуните дават и най-верен отговор кой тим се ползва с любовта на привържениците си. Не че се заяждаме, но Разград и Враца никога няма да съберат толкова публика, дори отборите им да домакинстват на „Манчестър Юнайтед“. Не са го правили никога преди, няма и да го направят.
Да се върнем към 50-те години, когато Градският стадион се пука по шевовете на всеки мач.
Ще спрем лентата на първо време към 27 март 1960 година, когато „Дунав“ домакинства за контролен мач срещу бразилския „Крузейро“.
Възрастните фенове твърдят, че 
този двубой държи всички русенски рекорди по посещаемост
На трибуните, по дърветата и на всяко място, от което може да се зърне теренът, има близо 35 000 зрители при неофициален по онова време капацитет от 20 000. Дунавци с вратаря на „Славия“ Йосиф Йосифов, Светослав Калчев, Иван Атанасов-Льорката, Никола Йорданов, Атанас Цанов-Тасо, Васил Разсолков, Петър Колев-Трапера, Георги Василев-Джогата, Енчо Калайджиев, Светослав Кирчев и Георги Василев-Гоци завършват 1:1 срещу магьосниците от двумилионния тогава бразилски град Белу Оризонте. 
Резултатът се повтаря и в мач срещу други бразилци на 14 май 1963 година - „Португеза“. Реми с отбор от мегаполиса Сао Пауло, който още тогава има 2-3 милиона повече жители от цяла България. Изравнителният гол за нашите пада в 87-а минута, а негов автор от фаул е Димитър Василев-Вуйчо. 
Василев твърди в спомените си, че 
част от „Дунав“ за този мач е бил Георги Аспарухов-Гунди
от чиято трагична гибел заедно с Никола Котков в катастрофа на Витиня вчера се навършиха 51 години. И няма причина да не се вярва на Вуйчо, напротив. „Трансферът“ на изключителната деветка, макар и само за една среща, е потвърден и от уважавания футболен статистик от Русе Павел Белчев, има и „веществено доказателство“ - снимки от мача. 
За мача срещу „Рома“ на 1 октомври 1975 година е изписано достатъчно - отново пълен до краен предел стадион! Така е във всеки домакински двубой срещу „Левски“ и ЦСКА.
Но не мислете, че дунавските фенове превземат стадиона само за големи двубои!
През 1985 година например 
дербито на „Б“ група срещу плевенския „Спартак“ се разгръща пред 35 000 зрители
„Дунав“ бие славния по онова време плевенски отбор с Пламен Гетов в състава с 4:0, а Йордан Димитров, баща на сегашния централен нападател на русенци Йордан Димитров-младши, бележи 3 гола.
А какво да кажем за есента на 2014 година, когато „светлосините“ помитат „Марек „Дупница/ с 3:0 в ужасно време с пороен дъжд и в почти непрогледна мъгла.
С годините, особено след 1989-а, публиката, не само в Русе, се отдръпва от трибуните. И все пак да си спомним 27 април 2017 година, когато дунавци посрещат „Локомотив“ /Пд/. Датата е специална, мажоретки и духов оркестър откриват обновения Градски стадион. Толкова „обновен“, че служителите от „Спортни имоти“ се чудят до днес как да спасят терена. Трибуните пък са катакомби. Но това е друга тема, важното е, че верните на „Дунав“ русенци отново са човек до човек. Ако се вярва на статистиката, зрителите са 12 400. Може и да е вярно, защото след поставянето на пластмасови пейки в някои от секторите, капацитетът на стадиона е далеч по-малък.
Та да си първи в класация, никак е зле, пееше навремето Георги Минчев. Но и да си в Топ 10 по фенска любов, също не е лошо.
Русе си е футболен град и трябва да го покаже в новата кампания на Втора лига. Нали феновете пеят, че където е текло, пак ще тече.